Денят, в който Хитлер трябваше да умре
На 20 юли 1944 година Хитлер трябваше да почине. На този ден офицери от Вермахта правят атентат против него, само че Хитлер оцелява. А похитителите? Дълги години ги считат за предатели. Днес те най-накрая са герои.
Шест години след края на Втората международна война, през лятото на 1951, демоскопският институт "Аленсбах " прави анкета. Въпросът, насочен към германците, е какво мислят за събитията от 20 юли 1944 година. Едва една трета от участниците в допитването показват позитивно мнение за уредниците на несполучливия опит за събаряне на Хитлер от власт. Още шест години по-късно германците не престават да мислят по същия метод - множеството от тях се опълчват на решението едно учебно заведение да бъде кръстено на името на основния уредник на атентата - Клаус декор Щауфенберг.
Покушението против Адолф Хитлер, осъществено на 20 юли 1944 година, е най-значимият опит за прелом по време на нацистката тирания. Организаторите на атентата са от аристократичните среди, множеството от тях са високопоставени офицери от Вермахта. Висш офицер е и Клаус декор Щауфенберг, който слага взривното устройство в основната квартира на Хитлер. При детонацията Хитлер е ранен, само че оцелява. Заговорът се проваля, а Щауфенберг е хванат и екзекутиран още на идващия ден. По-късно са убити и всички останали участници в опита за атентат.
Думи, останали в историята
Националсоциалистите ги афишират за държавни предатели, изменили на офицерската клетва за честност към Хитлер. Дори и след края на Втората международна война огромна част от германците не престават да ги считат за изменници. Първият президент на Федералната република Теодор Хойс е на напълно друго мнение. През 1954-та, в тирада във връзка 10-годишнината от атентата, той се пробва да разбуди германците и да ги убеди, че съпротивата против Хитлер е не изменничество, а заслуга.
“Речта на Теодор Хойс провокира поврат в настройките на германците по този въпрос”, споделя Рюдигер декор Фос в изявление за Дойче Веле. Неговият татко е бил участник в заговора против Хитлер, а самият той е правист, посветил живота си на една задача - да поддържа безсънен загатна за немската опозиция против Хитлер. Издал е книга с речи, държани в Германия във връзка празнувания на годишнини от атентата. “Когато човек чете тези речи, получава цялостна визия за дебата към духовната и политическата същина на съпротивата, а и вижда по какъв начин в съзнанието на германците смисъла на датата 20 юли 1944 последователно се променя”, споделя Фос.
Основната заслуга за това е на президента Теодор Хойс - и на неговите решителни думи, с помощта на които атентатът против Хитлер последователно бива съзнателен като протест на съвестта. "Теодор Хойс беше първият, който заприказва за неуспеха на политическите елити в Германия ", показва Рюдигер декор Фос.
Убийството на тиранина е честен дълг, декларира през 1958 година и социалдемократът Карло Шмит. Негови са и тези паметни думи: "Когато няма различен път за изплъзване от злото, морална заръка е да бъде погубен оня, опитал се да тласне към безсърдечност цялостен един народ ".
"Още не сме изпълнили дълга си "
Много години минават, преди заслугите на бойците от съпротивата да заемат уместно място в груповата памет. За това способстват оратори като писателя Карл Цукмайер, който през 1969 година споделя следното за Щауфенберг и неговите съидейници: “Тези мъже осъзнаваха, че шансът им да съумеят е незабележим, само че че все пак са длъжни да го сторят. И те рискуваха - с вярата, че даже и да се провали, делото им ще бъде мощен сигнал за утрешния ден”.
Днес тогавашните "предатели " от дълго време към този момент са герои. "Само че в учебно заведение към момента се научава прекомерно малко за немската опозиция ", споделя Рюдигер декор Фос. И прибавя: "Липсата на задоволително гражданска храброст постоянно вреди на демокрацията ". Или както споделя Теодор Хойс през 1954 година: "Още не сме изпълнили дълга си ".
Шест години след края на Втората международна война, през лятото на 1951, демоскопският институт "Аленсбах " прави анкета. Въпросът, насочен към германците, е какво мислят за събитията от 20 юли 1944 година. Едва една трета от участниците в допитването показват позитивно мнение за уредниците на несполучливия опит за събаряне на Хитлер от власт. Още шест години по-късно германците не престават да мислят по същия метод - множеството от тях се опълчват на решението едно учебно заведение да бъде кръстено на името на основния уредник на атентата - Клаус декор Щауфенберг.
Покушението против Адолф Хитлер, осъществено на 20 юли 1944 година, е най-значимият опит за прелом по време на нацистката тирания. Организаторите на атентата са от аристократичните среди, множеството от тях са високопоставени офицери от Вермахта. Висш офицер е и Клаус декор Щауфенберг, който слага взривното устройство в основната квартира на Хитлер. При детонацията Хитлер е ранен, само че оцелява. Заговорът се проваля, а Щауфенберг е хванат и екзекутиран още на идващия ден. По-късно са убити и всички останали участници в опита за атентат.
Думи, останали в историята
Националсоциалистите ги афишират за държавни предатели, изменили на офицерската клетва за честност към Хитлер. Дори и след края на Втората международна война огромна част от германците не престават да ги считат за изменници. Първият президент на Федералната република Теодор Хойс е на напълно друго мнение. През 1954-та, в тирада във връзка 10-годишнината от атентата, той се пробва да разбуди германците и да ги убеди, че съпротивата против Хитлер е не изменничество, а заслуга.
“Речта на Теодор Хойс провокира поврат в настройките на германците по този въпрос”, споделя Рюдигер декор Фос в изявление за Дойче Веле. Неговият татко е бил участник в заговора против Хитлер, а самият той е правист, посветил живота си на една задача - да поддържа безсънен загатна за немската опозиция против Хитлер. Издал е книга с речи, държани в Германия във връзка празнувания на годишнини от атентата. “Когато човек чете тези речи, получава цялостна визия за дебата към духовната и политическата същина на съпротивата, а и вижда по какъв начин в съзнанието на германците смисъла на датата 20 юли 1944 последователно се променя”, споделя Фос.
Основната заслуга за това е на президента Теодор Хойс - и на неговите решителни думи, с помощта на които атентатът против Хитлер последователно бива съзнателен като протест на съвестта. "Теодор Хойс беше първият, който заприказва за неуспеха на политическите елити в Германия ", показва Рюдигер декор Фос.
Убийството на тиранина е честен дълг, декларира през 1958 година и социалдемократът Карло Шмит. Негови са и тези паметни думи: "Когато няма различен път за изплъзване от злото, морална заръка е да бъде погубен оня, опитал се да тласне към безсърдечност цялостен един народ ".
"Още не сме изпълнили дълга си "
Много години минават, преди заслугите на бойците от съпротивата да заемат уместно място в груповата памет. За това способстват оратори като писателя Карл Цукмайер, който през 1969 година споделя следното за Щауфенберг и неговите съидейници: “Тези мъже осъзнаваха, че шансът им да съумеят е незабележим, само че че все пак са длъжни да го сторят. И те рискуваха - с вярата, че даже и да се провали, делото им ще бъде мощен сигнал за утрешния ден”.
Днес тогавашните "предатели " от дълго време към този момент са герои. "Само че в учебно заведение към момента се научава прекомерно малко за немската опозиция ", споделя Рюдигер декор Фос. И прибавя: "Липсата на задоволително гражданска храброст постоянно вреди на демокрацията ". Или както споделя Теодор Хойс през 1954 година: "Още не сме изпълнили дълга си ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ