Традиции и обичаи на Игнажден
На 20 декември църквата уважава Свети Игнатий. Наричат го още Богоносец, тъй като той е казвал, че самичък носи Бог в сърцето си. Свети Игнатий умира раздран от лъвове, по заповед на римския държател Траян. Вярва се, че от този ден стартират коледните празници. В националните поверия този ден се счита за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от остарялата към новата година. Празникът е обвързван с доста поверия и ритуали. Първото и най-популярно вярване е обвързвано с това кой първи ще влезе в дома ни на 20 декември. Ако е добър човек - чака ни добра и сполучлива година.
С Игнажден стартира зимният цикъл от обичайните коледни и новогодишни национални празници. При капанците тези дни са изпълнени с разнообразни гадания и предсказания, както и голям брой магични обреди и практики за обезпечаване на изобилие и благополучие, описа за Българска телеграфна агенция уредникът в Етнографския музей в Разград Даниела Ганчева.
Тя изясни, че капанците вършат три кадени вечери, като първата е на Игнажден, втората на Бъдни вечер, а третата - на Васильовден. По думите на етнографа тези вечери са идентични. В тях по един и същи метод се подрежда софрата, като в някои места наложително под нея се поставя една крина, цялостна със плява.
За празниците се подготвят обичайни постни гозби - фасул, червени чушки, пълнени с булгур, постни сарми, ошав, сушени плодове. На трапезата има и варено жито, върху което се слага свещ.
Преди да стартира храненето, стопанката възпламенява свещта и прави кръстен знак на тавана. Целта на това обредно деяние е да се защищити дома от злите сили, изясни етнографът. По думите ѝ тази свещ се прибира и се употребява ритуално през идващите кадени вечери.
Разбира се, наложително за празника се подготвя и ритуален самун, който се украсява с пет дребни топчета. Питата би трябвало да се разчупи, като в по-голямата част от капанските села това се прави от най-възрастния мъж в фамилията, само че в други обитаеми места съществува традицията ритуалното деяние да се прави от бабата или свекървата.
Според това по какъв начин ще се разчупи питата и какъв брой огромно ще остане първото парче се гадае каква ще бъде житната годишна продукция през годината, сподели Ганчева. Тя описа, че на игнажденската кадена вечер никой не би трябвало да става от софрата, с цел да не избяга имането от вкъщи. След като се нахранят всички, масата не се раздига. В някои села имат вяра, че това, което остава е за Света Богородица, в други - с цел да има храна за животните през годината, а трети - за изобилие в дома.
По думите на етнографа в предишното интервалът от Игнажден до Коледа е именуван Игнажка неделя. Особено забавен в този интервал е обичаят, прочут като " вардене на мая ", който е непокътнат най-добре и до късно точно при капанците в Разградско. След кадената вечеря всички моми се събират по махали, вземат брашно или към този момент забъркан от три разнообразни къщи, като наложително изискване е съпрузите да са с идентични имена или буквите на имената им да бъдат едни и същи.
Приготвеният мая се оставя в къща, където няма умрял през годината човек. Той се поставя в една паничка върху лежащ дарак и се покрива с алено покривало или престилка с алена или със синя декорация, с цел да се защищити от злите сили. Докато сместа престоява би трябвало да се пази от момите, като на първо време над дарака сяда първородно или последно родено в фамилията момиче, което от самото начало би трябвало да мълчи. След нея се изреждат момите от селото, които също не би трябвало да приказват, до момента в който пазят кваса. В дома идват техните майки и ергените, които се опиват да го откраднат, само че това не трябва да става, с цел да се опази плодородието в къщата.
Според националните обичаи всяко едно семейство си взема по малко от кваса и с него бабите лекуват дребните деца срещу уроки. В някои обитаеми места част от тази мая се пуска в реката на Йордановден, с цел да има изобилие, здраве и благодат във всички домове.
Ганчева описа още, Игнажден е денят, в който всички капанци по традиция съблюдават обичая полазване. На този ден е от голяма важност кой ще влезе пръв в къщата. Хората имат вяра, че в случай че този човек е добър и в действителност им е донесъл благодат на идната година наложително би трябвало да го поканят още веднъж да пристигна в дома им.
Денят преди Коледа е прочут в календара на локалното капанско население като Малка Коледа, изясни още етнографът. Този ден е доста значим за децата, изключително за момчетата, които рано сутринта дружно със своите дядовци вървят в гората, където вършат джумачки - дребни тояжки от лескови пръчки. Те са украсявани с геометрични и зооморфни детайли, като доста постоянно се изобразяват спирали или змииподобни форми. Народът вярвал, че всяка една от направените джумачки в навечерието на Коледа придобива изключително огромна магическа мощ и защищава децата от ухапвания от змии.
Интересното е, че първата блажна храна, която ядат капанците след постите, са сушени врабчета, уточни специалистът. Задължително в предишното те са ловени от дребни момчета. Хората от тази етнографска група вярвали, че врабчетата са най-чистите души и в случай че съблюдават моралните закони и повели душите им ще станат леки като на тези врабчета и ще заемат най-хубавото място в парадайса. Това по думите й е традиция, която стартира да изчезва към Първата международна война.
До късно при капанците се резервират и обичаите за слагане на кълчища на прага на къщата, преди да дойдат коледарите, както и потреблението на мълчана вода от коледарите.
Според Даниела Ганчева тези традиции са забравени във времето. В днешно време се съблюдават единствено традицията с изработката на обредната питка, с слагането на нечетния брой постни ястия. Продължава да се има вяра, че първият човек, който влезе в къщата ни, би трябвало да е добър.
- Капанците са етнографска група българи, живеещи в Североизточна България - Разградска и Търговищка област. Капанци са жителите на селата Дряновец, Осенец, Садина, Паламарца, Гецово, Топчии, Кривня, Каменово, Ушинци, Желязковец, Люблен, Доброшката махала на Разград и на градовете Сеново, Цар Калоян, Опака, елементи от Попово и други Към тях се причисляват и така нататък гребенци ( наричани и елийци т.е. кореняци) в Силистренските и Тутракански села и оттатък Дунава. Източник: БТА
С Игнажден стартира зимният цикъл от обичайните коледни и новогодишни национални празници. При капанците тези дни са изпълнени с разнообразни гадания и предсказания, както и голям брой магични обреди и практики за обезпечаване на изобилие и благополучие, описа за Българска телеграфна агенция уредникът в Етнографския музей в Разград Даниела Ганчева.
Тя изясни, че капанците вършат три кадени вечери, като първата е на Игнажден, втората на Бъдни вечер, а третата - на Васильовден. По думите на етнографа тези вечери са идентични. В тях по един и същи метод се подрежда софрата, като в някои места наложително под нея се поставя една крина, цялостна със плява.
За празниците се подготвят обичайни постни гозби - фасул, червени чушки, пълнени с булгур, постни сарми, ошав, сушени плодове. На трапезата има и варено жито, върху което се слага свещ.
Преди да стартира храненето, стопанката възпламенява свещта и прави кръстен знак на тавана. Целта на това обредно деяние е да се защищити дома от злите сили, изясни етнографът. По думите ѝ тази свещ се прибира и се употребява ритуално през идващите кадени вечери.
Разбира се, наложително за празника се подготвя и ритуален самун, който се украсява с пет дребни топчета. Питата би трябвало да се разчупи, като в по-голямата част от капанските села това се прави от най-възрастния мъж в фамилията, само че в други обитаеми места съществува традицията ритуалното деяние да се прави от бабата или свекървата.
Според това по какъв начин ще се разчупи питата и какъв брой огромно ще остане първото парче се гадае каква ще бъде житната годишна продукция през годината, сподели Ганчева. Тя описа, че на игнажденската кадена вечер никой не би трябвало да става от софрата, с цел да не избяга имането от вкъщи. След като се нахранят всички, масата не се раздига. В някои села имат вяра, че това, което остава е за Света Богородица, в други - с цел да има храна за животните през годината, а трети - за изобилие в дома.
По думите на етнографа в предишното интервалът от Игнажден до Коледа е именуван Игнажка неделя. Особено забавен в този интервал е обичаят, прочут като " вардене на мая ", който е непокътнат най-добре и до късно точно при капанците в Разградско. След кадената вечеря всички моми се събират по махали, вземат брашно или към този момент забъркан от три разнообразни къщи, като наложително изискване е съпрузите да са с идентични имена или буквите на имената им да бъдат едни и същи.
Приготвеният мая се оставя в къща, където няма умрял през годината човек. Той се поставя в една паничка върху лежащ дарак и се покрива с алено покривало или престилка с алена или със синя декорация, с цел да се защищити от злите сили. Докато сместа престоява би трябвало да се пази от момите, като на първо време над дарака сяда първородно или последно родено в фамилията момиче, което от самото начало би трябвало да мълчи. След нея се изреждат момите от селото, които също не би трябвало да приказват, до момента в който пазят кваса. В дома идват техните майки и ергените, които се опиват да го откраднат, само че това не трябва да става, с цел да се опази плодородието в къщата.
Според националните обичаи всяко едно семейство си взема по малко от кваса и с него бабите лекуват дребните деца срещу уроки. В някои обитаеми места част от тази мая се пуска в реката на Йордановден, с цел да има изобилие, здраве и благодат във всички домове.
Ганчева описа още, Игнажден е денят, в който всички капанци по традиция съблюдават обичая полазване. На този ден е от голяма важност кой ще влезе пръв в къщата. Хората имат вяра, че в случай че този човек е добър и в действителност им е донесъл благодат на идната година наложително би трябвало да го поканят още веднъж да пристигна в дома им.
Денят преди Коледа е прочут в календара на локалното капанско население като Малка Коледа, изясни още етнографът. Този ден е доста значим за децата, изключително за момчетата, които рано сутринта дружно със своите дядовци вървят в гората, където вършат джумачки - дребни тояжки от лескови пръчки. Те са украсявани с геометрични и зооморфни детайли, като доста постоянно се изобразяват спирали или змииподобни форми. Народът вярвал, че всяка една от направените джумачки в навечерието на Коледа придобива изключително огромна магическа мощ и защищава децата от ухапвания от змии.
Интересното е, че първата блажна храна, която ядат капанците след постите, са сушени врабчета, уточни специалистът. Задължително в предишното те са ловени от дребни момчета. Хората от тази етнографска група вярвали, че врабчетата са най-чистите души и в случай че съблюдават моралните закони и повели душите им ще станат леки като на тези врабчета и ще заемат най-хубавото място в парадайса. Това по думите й е традиция, която стартира да изчезва към Първата международна война.
До късно при капанците се резервират и обичаите за слагане на кълчища на прага на къщата, преди да дойдат коледарите, както и потреблението на мълчана вода от коледарите.
Според Даниела Ганчева тези традиции са забравени във времето. В днешно време се съблюдават единствено традицията с изработката на обредната питка, с слагането на нечетния брой постни ястия. Продължава да се има вяра, че първият човек, който влезе в къщата ни, би трябвало да е добър.
- Капанците са етнографска група българи, живеещи в Североизточна България - Разградска и Търговищка област. Капанци са жителите на селата Дряновец, Осенец, Садина, Паламарца, Гецово, Топчии, Кривня, Каменово, Ушинци, Желязковец, Люблен, Доброшката махала на Разград и на градовете Сеново, Цар Калоян, Опака, елементи от Попово и други Към тях се причисляват и така нататък гребенци ( наричани и елийци т.е. кореняци) в Силистренските и Тутракански села и оттатък Дунава. Източник: БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ