На 20 декември честваме Свети Игнатий. Игнатий Богоносец е втори

На 20 декември честваме Свети Игнатий. Игнатий Богоносец е втори подред свещеник на Антиохийската черква, в случай че не се брои нейният създател, деятел Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. Известен е и като възпитаник на св. деятел и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е обвързвано с поверие, което води началото си от св. Симеон Метафраст (X век), съгласно което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за състезание (Мат. 18:1-5).

Св. Игнатий е " мъж апостолски във всичко ", който " грижливо ръководи Църквата във Антиохия " - изключително през време на гонението при император Домициан (81-96). Св. Игнатий приключва живота си с мъченическа гибел в Рим.

Игнажден е един от огромните зимни празници, който предхожда Рождество Христово. Според националното вярване на този ден е началото на новата година, по тази причина в някои региони го назовават още Нов Ден, Млада година, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Денят е кондензиран с доста поверия и обичаи, които имат своята символика в националните вярвания.

На този ден не се дава нищо на заем. Не се излиза без пари в джоба, не се пере, не се вари фасул, не се плете и шие.

В доста краища на България на този ден се вършат кравайчета и се раздават. Пече се и ритуален самун.

Най-важният знак  на Игнажден носи първият човек, прекрачил прага на къщата. От това кой ще влезе пръв на Игнажден се гадае каква ще бъде и идната година. Ако " полазникът " е добър, то и в къщата през цялата година ще има благополучие и триумф във всичко.

Полазникът идва с дрян или пръчка в ръка, поздравявайки стопаните: “Да ви е честита младата година! ”. След това разравя с пръчка добре огнището, с цел да излязат искри и изрича: “Колко искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица, мед и масло, бяла пшеница по сираци, бедняци и по цялостен народ! ”. После поръсва с пшеница и благославял да порасне жито там дето е расло и дето не е расло. Никой не трябва да влиза вкъщи с празни ръце и не трябва да изнася нещо, най-много сол, с цел да не се разпилява благосъстоянието на фамилията. Не се дава нищо назаем.  Всички би трябвало да имат парички по джобовете, с цел да е цялостна и богата идната година.

Сутрин се става рано и се почистват комините от сажди и паяжини. Саждите се хвърлят в двора или на кръстопът, с цел да няма бълхи през лятото. * През деня всички работят старателно и почистват цялата къща. Метлата, с която е метено, се изхвърля дружно с боклука.

Ако на Игнажден вали сняг, годината ще е плодородна. Ако е слънчево и топло - ще има суша. Облачно ли е - реколтата ще е добра.

На който се падне най-голямото парче от питката, той ще е най-късметлия през годината. Домакинята назовава и по един-два ореха за всеки член от фамилията и ги пази до Бъдни вечер, когато ги разчупва и тяхната целокупност и издръжливост се гадае за здраве.

Момите посипват дръвника с ечемик, след това събират зърната дружно с треските и ги преброяват: в случай че са четен брой, им следва скорошна сватба. После поставят зърната под възглавницата си, с цел да сънуват бъдещия си брачен партньор. Бабите теглят децата за ушите, с цел да порастват по-бързо и ги сурвакат за здраве, до момента в който спят.

Жените оставят вретената и хурките цялостни, в противоположен случай ще се измътват запъртъци от кокошите яйца.

Кокошките се заграждат с червен пояс или въже и се зареждат с варена царевица, с цел да не се пилеят отвън къщи.

В обора се хвърлят кестени, с цел да скачат агънцата като тях.

Имен ден честват Игнат, Игнатий, Искрен, Пламен, Огнян.