Умира княз Борис I
На 2 май 907 година умира княз Борис I, български хан и княз (852 - 889 г.), защото не е известно на коя дата е роден, църквата го уважава като Св. княз Борис-Михаил в деня на гибелта му.
Управлението му има превратно значение за българската история, още първоначално когато оглавява българско-славянското държавно обединяване, Борис демонстрира мощен темперамент и държавническа мъдрост. През 862 - 863 година - подписва съюз с Лудвиг Немски и стартира договаряния за приемане на християнството в България от папата в Рим. Причините за този съюз, са противоречиви само че историците смятат, че това е ловък дипломатически ход, който цели да провокира могъщата Византия. Затова и отговорът не закъснява, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватско афишира война на България.
През есента на 863 година византийците " в отговор на молбите " на Ростислав нахлуват в българските земи. Борис I незабавно стартира мирни договаряния, бързо е и подписан кротичък контракт сред България и Византия. Българският държател се задължава да разтрогне съюза си с немския крал и да одобри християнството от духовници на Цариградската патриаршия дружно с народа си.
Но Борис I приема християнството скрито, съгласно най-сериозният историк за живота на на Борис I - В. Гюзелев - това е станало на огромния християнски празник Кръстовден (14 септември) 864 година Българският държател приема името на своя " нравствен отец " - василевс Михаил III. Освен това, приема титулът - княз. Тогава се вкарва и първото християнско, по генезис и византийско, законодателство. По-късно далновидната политиката на българският държател - паралелни договаряния с Рим и Константинопол - довеждат до извоюването на самостоятелна българска черква още със основаването й. Още по-ценното е, че изворите (кореспонденцията на Борис I с Рим се пази във Ватикана) от интервала са непокътнати и разрешава да се научат забавни детайлности за живота по нашите земи пред ранното средновековие.
На Осмия космополитен събор (869-870), на изключително съвещание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 година българският църковен въпрос е посредством компромис - учредява се български църковен диоцез, отпред на който е подложен гръкът Георги, с купа " митрополит на Дръстър " (дн. Силистра) (870- ок. 886 г.), със седалище в Плиска, непосредствено зависещ на Константинополската патриаршия. А папските пратеници получават огромен рушвет и са изпратени назад в Рим. Българската черква има 7 митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх. Само църковникът е ранг с български генезис.
През 879 година на патриаршеския трон в цариград сяда за повторно патриарх Фотий и привиква нов църковен събор. На 24 декември 879 година Фотиевият събор постановява, че Цариградската патриаршия повече няма да ръкополага в България даже да бъде отправена сходна молба. На процедура това значи, че Българската черква става автокефална.
Второто превратно дело на Борис I е въвеждането и разпространението на българската книжовност, приемайки учениците на Кирил и Методий - Сава, Наум, Ангеларий и Климент - българският държател изпраща Климент като свещеник в Охрид и да сътвори книжовна школа в региона Кутмичевица. През 893 година Климент е сменен в Охрид от Наум. След дълготрайно 36-годишно ръководство през 889 година княз Борис се отхвърля непринудено от престола и отдръпва в манастир. Борис е имал четирима сина: Владимир-Расате, Гаврил, Симеон и Яков.
По-късно църквата го канонизиран за светец и е почетен с царска купа.
Източник: Уикипедия
Управлението му има превратно значение за българската история, още първоначално когато оглавява българско-славянското държавно обединяване, Борис демонстрира мощен темперамент и държавническа мъдрост. През 862 - 863 година - подписва съюз с Лудвиг Немски и стартира договаряния за приемане на християнството в България от папата в Рим. Причините за този съюз, са противоречиви само че историците смятат, че това е ловък дипломатически ход, който цели да провокира могъщата Византия. Затова и отговорът не закъснява, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватско афишира война на България.
През есента на 863 година византийците " в отговор на молбите " на Ростислав нахлуват в българските земи. Борис I незабавно стартира мирни договаряния, бързо е и подписан кротичък контракт сред България и Византия. Българският държател се задължава да разтрогне съюза си с немския крал и да одобри християнството от духовници на Цариградската патриаршия дружно с народа си.
Но Борис I приема християнството скрито, съгласно най-сериозният историк за живота на на Борис I - В. Гюзелев - това е станало на огромния християнски празник Кръстовден (14 септември) 864 година Българският държател приема името на своя " нравствен отец " - василевс Михаил III. Освен това, приема титулът - княз. Тогава се вкарва и първото християнско, по генезис и византийско, законодателство. По-късно далновидната политиката на българският държател - паралелни договаряния с Рим и Константинопол - довеждат до извоюването на самостоятелна българска черква още със основаването й. Още по-ценното е, че изворите (кореспонденцията на Борис I с Рим се пази във Ватикана) от интервала са непокътнати и разрешава да се научат забавни детайлности за живота по нашите земи пред ранното средновековие.
На Осмия космополитен събор (869-870), на изключително съвещание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 година българският църковен въпрос е посредством компромис - учредява се български църковен диоцез, отпред на който е подложен гръкът Георги, с купа " митрополит на Дръстър " (дн. Силистра) (870- ок. 886 г.), със седалище в Плиска, непосредствено зависещ на Константинополската патриаршия. А папските пратеници получават огромен рушвет и са изпратени назад в Рим. Българската черква има 7 митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх. Само църковникът е ранг с български генезис.
През 879 година на патриаршеския трон в цариград сяда за повторно патриарх Фотий и привиква нов църковен събор. На 24 декември 879 година Фотиевият събор постановява, че Цариградската патриаршия повече няма да ръкополага в България даже да бъде отправена сходна молба. На процедура това значи, че Българската черква става автокефална.
Второто превратно дело на Борис I е въвеждането и разпространението на българската книжовност, приемайки учениците на Кирил и Методий - Сава, Наум, Ангеларий и Климент - българският държател изпраща Климент като свещеник в Охрид и да сътвори книжовна школа в региона Кутмичевица. През 893 година Климент е сменен в Охрид от Наум. След дълготрайно 36-годишно ръководство през 889 година княз Борис се отхвърля непринудено от престола и отдръпва в манастир. Борис е имал четирима сина: Владимир-Расате, Гаврил, Симеон и Яков.
По-късно църквата го канонизиран за светец и е почетен с царска купа.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ