На 19 януари вечерта секретарят на българския клуб в македонския

На 19 януари вечерта секретарят на българския клуб в македонския град Християн Пендиков. Той беше превозен на 20 януари с българския държавен „ Фалкон ” за лекуване в България. Намира се в реанимацията на ВМА. Пендиков беше посетен през вчерашния ден от външните министри на Северна Македония и на България – Буяр Османи и Николай Милков.



Външният министър на РСМ Буяр Османи даде изявление само за bTV. Иван Георгиев беседва с него.

– Г-н Османи, какво видяхте в болничното заведение, по какъв начин е Християн?

– Да, с министър Милков, министъра на външните работи, дружно посетихме Християн в болничното заведение. Имахме опция и да беседваме с него. Мисля, че възнамеряват оперативна интервенция на следващия ден, откакто бъде направена оценка на положението му. Видях се и със фамилията му, с майка му – всичко това за да му пожелая бързо възобновяване, само че и да изразя страдание за този случай. Както и да изпратя обръщение, че това не може и не би трябвало да се повтаря.

– Какво казахте на Християн и на майка му?

– Първо това, което споделих преди – благопожелание за бързо възобновяване. И несъмнено, в този момент да се концентрират единствено върху здравния, а по-късно ще седнем дружно и ще мислим за останалите аспекти на този случай. Информирах го, че на причинителите към този момент са изправени пред лицето на закона. Едното от лицата към този момент е в ареста. И че към този момент работим по разкриването на останалите. И че няма да позволим сходни събития на принуждение да бъдат отговор на който и да е проблем, а минимум на въпроси, свързани с междуетническото общуване, метода по който хората се самоопределят хората и жителите в Република Северна Македония.

– Казахте, че причинителите към този момент са открити. Стана ясно, че три дни преди Християн да бъде пребит, е бел заплашван и е подал тъжба в полицията в Охрид. Какво са свършили македонските служители на реда по тази тъжба, знаете ли?


– Вижте, несъмнено министерството на вътрешните работи ще би трябвало да даде тези елементи, тъй като сега се организира следствие. Очакваме да приключи това следствие. Това което е значимо за мен е, че към този момент са разпознати причинителите, че към този момент са арестувани. Защото е значимо да изпратим обръщение за преследването на сходни актове на принуждение.

– Вие знаете ли за какво беше осъществено това нахлуване над Християн Пендиков?

– Мисля, че би трябвало да изчакаме, само че за мен е значимо това, което споделя самият Християн и майката на потърпевши, а това е, че повода е проявата, изразяването от негова страна на етническа принадлежност. Въпреки че причинителите споделят противоположното – че са имали преди този момент някакви разлики, за мен е значимо това, което ще каже жертвата и родителите му. И по тази причина споделих през днешния ден – би трябвало да прекъснем този цикъл на провокации и принуждение.

– Става ясно от думите Ви, че въпреки всичко е допустимо нападението изрично да е поради българското му съзнание.

– Това ще покаже следствието, несъмнено ще удостовери това. Но този обаян кръг на взаимни провокации, който приключва с принуждение, е нещо, което би трябвало да прекъснем. С държавното управление на България работим върху един натоварен, положителен дневен ред, само че е явно, че има хора от двете страни – да вземем за пример, преди няколко дни имахме български политици в центъра на Скопие, които отхвърлят съществуването на македонския народ, наскърбяват народа в столицата на страната. И несъмнено, това не го слагам в подтекста на някакво опрощение, тъй като насилието не може да бъде опрощение за каквото и да било, даже и за тирада на омразата. Но е значимо, че болшинството от жителите в Северна Македония, а имам вяра и в България, държавните управления на двете страни, имат по-различен дневен ред – желаят другарство, желаят партньорство, желаят съдействие. Има дребна група провокатори, на хора, които се пробват да отвлекат този дневен ред, които непрекъснато се пробват да предизвикат двете общества.

– Казахте, че няма да позволите безотговорност. Културният център в центъра на Охрид беше обект на още едно нахлуване в края на ноември предходната година – по него беше стреляно. Докъде стигна следствието по този случай?

– Надявам се, че министерството за вътрешните работи ще излезе с съответни елементи, с цел да отговори и на вашия въпрос. Но главното обръщение е това – в Република Северна Македония би трябвало да има нулева приемливост към сходни актове на принуждение, тъй като това даже не е диалект на омразата.

– Тоест за стрелбата по културния център в Охрид още няма арестувани и наказани?

– Нямам, да, такава информация нямам.

– Преди няколко месеца македонският парламент одобри законови промени, съгласно които културните клубове в страната не могат да имат „ противоречиви имена “. Това значи ли, че българските културни институции в Северна Македония би трябвало да затворят порти, в случай че този закон влезе в действие?


– Българската общественост в Северна Македония е в интервал на консолидиране, на проявление и консолидиране в обществото. Предвид обстоятелството, че и аз пристигам от малцинствена група, която първоначално също имаше проблеми при своето обединяване и интеграция, се усещам най-силно свикан да съветвам българската общественост, че би трябвало този развой да го създадем деликатно, без да се провокират отрицателни усеща в останалите, че има каквато и да е било преднамереност в каквито и да е било начинания. Ние окуражаваме българската общественост да се сплотява в клубове, да отварят повече клубове.

– Но би трябвало да изберат други имена, това ли би трябвало да разбираме?

– Очевидно е, че имената, които бяха определени, без значение по какъв начин исторически и научно ще тълкуваме функциите на тези персони в историята, възприятието, чувството в по-голяма степен в Северна Македония е, че тези имена са провокации. Това е задоволително. Както споделих и за случая на Християн – не ми е значимо какво ще каже следствието. За мен е значимо, че родителят на Християн споделя, че той е атакуван поради българската си етническа принадлежност. И аз мен това е задоволително, с цел да дойда през днешния ден в София и да оправя обръщение. Същото би трябвало да го почувства и българската общественост. Не би трябвало да навлизаме в същински теоретичен спор за ролята на тези исторически персони. Ако болшинството от македонците се усещат афектирани от това, дайте да разбираме тази сензитивност на хората. И вярвайте, че това е в полза на българската общественост. Казвам го като човек, който е минал през сходни компликации при обединяване и интеграция на общността.

– Тоест, в случай че българските клубове в Северна Македония с имена „ Иван Михайлов “ и „ Цар Борис III “ желаят да продължат да съществуват, би трябвало да трансформират имената си?


– Това споделя законът. Ще бъда пореден – аз персонално имах алтернативи във връзка с валидността със задна дата на избрани елементи от закона. Но решението на събранието е такова, че имената не би трябвало да бъдат свързани с интервали като фашисткия интервал от втората международна война, който накърнява възприятията на жителите. И клубовете ще би трябвало да го създадат. Аз възнамерявам след идната седмица да поканя българските сдружения на едно събиране, на което да създадем проект по какъв начин да създадем допустимо, тъй че българската общественост да съобщи своята принадлежност, своята еднаквост и културна принадлежност, да се интегрира в обществото. Имам опита, имам волята а страната също по този начин има волята да помогне на българската общественост да се интегрира.

– Чудесно е, че ще поканите представителите на българските клубове. Няма да Ви изненадам, в случай че Ви кажа, че част от българската общественост в Северна Македония твърди, че е обект на експанзия не просто от хората на улицата, а и от държавните институции. И един напълно съответен образец – в края на предходната година – Комисията за отбрана от дискриминация на РСМ влезе с представители на управляващите в културния клуб в Битоля „ Иван Михайлов “ и беше написан един отчет, който е подписан от директорката на комисията. На базата на този отчет Люпчо Георгиевски, който е ръководител на културния клуб, беше извикан и му беше обяснено, че е за разпространение на език на омразата и на фашистка агитация. До преди два месеца председателката на тази комисия – Весна Бендевска, имаше в профила си във Facebook фотография на една публикация от 1944 година, в която написа: „ Ботилчани и битолчанки, изминаха три години и половина, откогато македонският народ беше пленен от трупите на подивелия Хитлер и неговите прислужници – българските фашистки окупатори “. Как българите да повярват, че тази дама и институцията, която тя оглавява, са безпристрастни към нашите сънародници в северна Македония?



– Не знам дали сте бил там. Когато влезете в битолския клуб има един огромен афиш на стената, на който написа откъс от изявление на Иван Михайлов, в който споделя: „ …така нареченият македонския народ “. Това накърнява възприятията на македонския народ по същия метод, по който тази обява във Facebook на Бендевска наскърбява възприятията на българския народ. И мисля, че е изцяло обикновено вие да се чувствате афектирани, в случай че в действителност е имало преднамереност в тази обява. Моята цел е да прекъснем този кръг, а не да търсим кой е почнал първи. Никой не може да забрани на българите, на българската общественост в Северна Македония да се дефинират като българи, да се провеждат в политически партии, да основават клубове, да се интегрират в системата като българи. Вярвам, че може би има дискриминация, не мога да го изключа. Защото приказвам от моя опит – същото говореха и преди 20 години – няма дискриминация към останалите общности. Но имаше. Няма в този момент, тъй като имаше избран интервал на включване. Твърдя, че няма систематична дискриминация. Няма политическо решение в някоя институция, с която да е дадена директива на институциите да дискриминират българите.

– Ще Ви напомня обаче един случай, който не може да бъде дипломиран като самостоятелен – през лятото на предходната година, до момента в който в Скопие вървяха договарянията дали да бъде признато така наречен френско предложение за начало на договаряния за европейска интеграция на Северна Македония, неведнъж по време на уличните митинги българите бяха обиждани. Някой ще понесе ли отговорност за това?



– Ние още в протокола, който договорихме с България, предвидихме механизми по какъв начин да следим езика на омразата и по какъв начин да вземем ограничения. Например, министерството за външните работи е главната точка, която следи настройките, свързани с речта на омразата, и незабавно осведоми. Дори имаме и прецизен механизъм кой кого осведоми за такива случаи, с цел да се сътвори атмосфера на гонене на такива дейности. Има и други стъпки, които ще бъдат направени. От обособен прокурор за речта на омразата, за който в този момент беседваме с прокуратурата. Към омбудсмана ще има канцелария, която ще се концентрира върху тези въпроси, ще дава рекомендации и ще взима ограничения. В Министерството за връзките сред общностите също по този начин планираме да има представител от българската общественост, който ще следи езика на омразата, тъй като българската общественост може би има по-голяма сензитивност към този проблем. Всичко това са механизми, които ще стартират и към този момент действат, с цел да се пресечен тези процеси. Но би трябвало да гледаме целия развой – провокациите и от двете страни би трябвало да престанат. Казвам ви, че всяка допустима дискриминация, всяка тирада на омразата към българите в Северна Македония би трябвало да престане през днешния ден и институциите би трябвало да подхващат ограничения, да покажат, че това отношение няма да се разрешава. Но и вие би трябвало да желаете да се прекъсне тази наклонност на идване на български политици в центъра на Скопие, които да отхвърлят съществуването на цялостен един народ, идентичността на жителите, тъй като тогава влизаме в разногласието: Кой стартира първи? Хайде да прекъснем това през днешния ден.

Гледайте цялото изявление във виедото!