На 19 септември 2012 година светът се сблъсква с нова

На 19 септември 2012 година светът се сблъсква с нова сензация: става известно, Исус бил женен. Хората схващат за това от медиите, в които се върти новината за откъс, който потвърждава, че Исус е имал жена.

На 18 септември същата година на Десетия интернационален конгрес за коптски проучвания професорът от Харвардския университет Карън Кинг показва пред публиката нов, никому незнаен откъс. Нейният отчет е финален, множеството слушатели и участници в конференцията към този момент са изтощени и никой не чака сензация, само че с първите минути от изявлението на Кинг излиза наяве, че тя афишира нещо напълно ново и нечувано преди.

Предисторията на откритието е такава. През декември 2011 година неизвестен покупател се обърнал към Карън Кинг с молба да му помогне в идентификацията на коптски папирус.

Кинг се явява един от водещите експерти в света по гностицизъм и е първата жена професор Hollis, която заема тази служба в катедрата по богословие в Харвардския университет, само че тя не е коптолог и не е могла сама да разпознава коптски текст. Затова тя се обърнала към различен знаменит специалист – Роджър Багнълоу, който провел предварителна оценка на папируса и споделил, че той в действителност може да е достоверен и античен.

През 2012 година Кинг стартира акция по въвеждане на този документ в международния теоретичен оборот. За тази цел тя избира Коптския конгрес, защото текстът е написан на коптски език.

Дебатите, които провокира този с нищо незабележим пай папирус, потеглят в две направления. Едната са чисто научните диспути сред учените – експерти по папирулогия и антични християнски текстове, химици, физици и така нататък, а втората е феминистичен дискурс, защото Карън Кинг е освен един от водещите експерти по гностицизъм, само че и по това направление в историята, което в този момент се назовава Women’s Studies.

Нейното проучване на този папирусен откъс е подкрепено от една от феминистичните фондации, за проучването били дарени огромни пари и въобще цялата полемика, която последва обявата, провокира доста огромен интерес измежду всевъзможни феминистки организации.

Феминистките поддържат обявата на този текст, защото той съгласно тях изяснява, че Исус в никакъв случай не е отричал значимостта на дамите и – в противен случай, постоянно е считал, че те са почтени да бъдат измежду неговите възпитаници, в това число и измежду неговите водачи.

Тази позиция се поддържа и от Карън Кинг, разгласила фрагмента. Тя непрекъснато акцентира в своите изявления, че я интересува не въпросът бил ли е женен, или не Исус, а каква роля е отреждал той на дамите.

Става дума за това, че във фрагмента, който се състои от осем реда, се среща думата „ тя е почтена да бъде мой възпитаник “ в отговор на забележка на апостолите. Фрагментът е повърхностен, краищата му липсват и е налична единствено междинната част на текста, само че думите „ тя е почтена да бъде мой възпитаник “ се виждат ясно.

При презентацията на текста на Римския конгрес две трети от учените, присъстващи на отчета на Карън Кинг, изричат подозрение, че този откъс е имитация, и то модерна. На идващия ден един от водещите експерти по раннохристиянски текстове и експерт точно по коптски текстове – Кристиан Аскеланд – написа първите сериозни забележки. След това от ден на ден учени вършат сериозна оценка на този откъс.

Какви забележки са изказвали те? Първата забележка се отнася до външния тип на фрагмента. Той не е написан с тръстиков писец, употребен от коптските писци, а с четка.

Втората забележка се състои в това, че буквите са зле образувани, нямат напълно вярна форма, което е удостоверение, че това е бил непрофесионален писец или човек, за който коптският език не се е явявал роден. И третата забележка е съществуването на граматични неточности в текста, което надали може да се чака, в случай че текстът е писан от коптски писец.

Първоначалните забележки на Карън Кинг считали, че текстът се отнася към IV век. Тя била на мнение, че текстът е доста ранен – IV век, и по подобен метод той свидетелства, че измежду ранните християни въпросът за това, бил ли е женен Исус, или не, е продължавал да се дебатира. Но по-късно била извършена серия проби и Карън Кинг за две години замълчала и престанала да разгласява по тази тематика, защото резултатите от проучванията надалеч не били тези, които очаквала.

Първият радиовъглероден разбор посочил, че папирусът би трябвало да датира от II в. пр.н.е., т.е. от Птолемейската ера или към нея.

Очевидно този резултат не можел да удовлетвори нито Карън Кинг, нито нейните почитатели. Бил извършен втори радиовъглероден разбор – този път в лабораторията на Харвардския университет, който посочил, че по-скоро папирусът датира от 659 до 859 година от н.е., т.е. доста по-скоро. Разминаването на научните данни демонстрира хиляда години разлика.

След това били извършени проби на мастилото и химичния му състав. Тези проби открили, че по-скоро този документ е написан с мастило, учредено на сажди. Впрочем това не потвърждава нищо, защото сажди има и през днешния ден, в наше време.

Едновременно с това такива учени като Марк Гудакр и Лео Депейт траяли да разгласяват своите сериозни забележки за самия текст. И проучванията им открили, че първо, на практика всички думи и изрази в този текст са взети от Евангелие от Тома, от дълго време прочут гностически източник, оповестен още през 1924 година и качен в интернет през 1997 година като PDF документ.

Някои изречения и изрази от този документ са копирани от този, който е създал въпросния манускрипт, съгласно папирулозите и експертите по текстовете. Втората им забележка се състои в това, че изразът „ моята жена “ – най-централната дума на фрагмента – е написана с по-голям напън и е сложена тъкмо в центъра на този папирусен откъс, което, естествено, навежда на избрани подозрения.

Третата забележка се състояла в това, че думата „ жена “ е написана с неточност, защото нормативната форма на думата жена е „ схиме “, до момента в който в Евангелието за дамата на Исус се среща думата „ химе “ вместо „ схиме “.

Карън Кинг е дала отговор на всички тези забележки. Тя е разгласила още серия публикации, само че възраженията ѝ били сметнати за незадоволително безапелационни от множеството учени. През 2014 година Кристиан Аскеланд провел проучване на още един документ, който принадлежи към същата група папируси, оказали се при Карън Кинг. Това е по този начин наименуван фрагмент от Евангелие от Йоан, написан на ликополски акцент.

Ликополският акцент е на практика измрял към VI век и се считало, че на него е написан текст на папирус от VIII век, малко необичайно, само че и това не било най-главното. Изяснено било, че този откъс от Евангелие на Йоан е тъкмо копие на четните редове от електронното издание на Евангелие от Йоан.

Тъй като двата текста са написани явно от еднакъв човек или доста сходни ръце, пораждат разумни подозрения дали по този начин нареченото Евангелие от дамата на Исус не е имитация на същия занаятчия.

Остава открит въпросът за произхода на тези папируси, техният притежател продължава да е неизвестен – или най-малко по този начин твърди Карън Кинг. А той на собствен ред твърди, че ги е получил от Източна Германия от човек на име Ханс Лаукамп. Единственият Ханс Лаукамп, който откривателите съумели да открият, няма никакво отношение нито към папируси, нито към християнски антики, по тази причина въпросът за произхода на фрагмента продължава да остава открит и да провокира забележки измежду откривателите.

Химиците, провели още един разбор на мастилото, отбелязали, че са приложили напълно нови способи, които може да потвърдят, че мастилото също е от VIII век. Въпросът продължава да остава отворен, защото резултатите от химичните проучвания още не са оповестени.

Postnauka