На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина,

На 19 октомври Църквата чества скромния аскет от Рила планина, който още приживе наричали земен ангел и небесен гражданин.

На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят. Виж Успение на св. Йоан Рилски. Тридесет и четири години след успението си св. Йоан се явил на сън на своите възпитаници и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били защитавани в продължение на два века.

На 1 юли Църквата чества връщането на мощите на св. Иоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 година, откакто получили позволение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в учредения от него Рилски манастир.

Предполага се, че канонизацията на св. Иван Рилски е осъществена през X век, след преместването на мощите му от Рила в Средец, където в негова чест е издигната църквата " Свети Лука ".

Преподобни Иван Рилски е най-великият български светец, небесен покровител на целия български народ. Основател на популярния и най-величествен манастир в България - Рилския манастир.

Той се е родил към 876 година и умрял на 18 август 946 година.

Родното му място е селото Скрино, ситуирано в гънките на Осоговска планина край реката Струма.

Родителите му били благочестиви люде. Отрано те вдъхнали в него религия и обич към Бога.

Когато умряли, той раздал на небогати и заболели хора своята част от наследеното от тях имущество. В непосредствен манастир постъпил като послушник. След известно време станал духовник.

Закопнял за спокоен монашески живот, той напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, може би Витоша. От сухи вейки си направил барака. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се единствено с диви растения.

В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от там. След скитничество из планината наберил дълбока пещера и се заселил в нея.

Неговият братанец Лука, без да каже на татко си, тръгнал един ден да търси обичания си чичо из планината. След огромни компликации го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Иван помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може измежду това пусто място да стъпи човешки крайник. С обич той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.

Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.

Разтровожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като истински аскет. Разгневил се и се озлобил против брата си Иван, който е позволил това.

Преподобният мъчал.

Бащата хванал сина си и го повел със себе си.

Св. Иван коленичил и със сълзи молел Господа да устрои нужното за безконечното избавление на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размишления за заплахите на светския живот.

Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той починал. Бащата, надълбоко нажален от станалото, се почувствал отговорен за така непредвидената гибел на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл назад към пещерата на св. Иван.

Пустинникът желал от него да погребе сина си покрай пещерата. Когато бащата си отишъл, Иван почнал постоянно да върви при гроба. Седял до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било обичаното му място. Тук той си почивал от продължителните подвизи. А подвизите му били огромни - против съблазните и изкушенията от злите духове, а също и против немощите на плътта.

В тая пещера Иван прекарал 12 години.

От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се единствено с трева. Не виждал на никое място човешко лице. Прекарвал със зверовете, които се оказали положителни към него.

След известно време го разкрили овчари. Вестта за него бързо се разнесла из близките долини и полета.

Много хора от разнообразни места идвали при хралупата, с цел да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си заболели. Със мощни молебствия преподобният измолвал от Бога за всички здраве.

Един човек бил непреодолим години наред от мръсен дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Иван, тръгнал след тях. Като стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:

- Не мога да ходя по-нататък, огън ме изгаря!

Спътниците вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Замолили го да излекува болния.

- Деца мои - им споделил той, - това не е по силите ми. Аз съм като вас безсилен човек. Само Бог може да го излекува!

Те траяли по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.

Спътниците видели обхванатия от мръсен дух към този момент излекуван. И популяризирали Бога.

Св. Иван Рилски и св. цар Петър IСмиреният Иван желал да се усамоти така, че да скъса напълно с тая необятна популярност. Напуснал обичания си дъб, който му бил оказал години наред топло гостолюбие. Продължил да се изкачва нагоре в планината.

Стигнал до грамадна канара, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел и непрекъсната битка с изкушенията на зли духове. Водел и битка с всички естествени стихии - ветрове, стихии, дъждове, снегове, виелици.

Имал на тялото си една дълга кожена дреха, който непрестанно вехтеела.

И тук великият аскет не останал прикрит от индивидите. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят желал да го види, да го чуе и беседва с него. Пратил му в подарък злато и плодове. Св. Иван приел с признателност плодовете, само че златото върнал, тъй като не му било нужно. Скромен и преклонен, той отклонил свиждането с царя. В писмо му изтъкал нужното за него и за страната.

Мнозина надошли към Божия ласкател и поискали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв свещеник на който станал самичък преподобният Иван. Преди гибелта си св. Иван оставил писмен завет на своите възпитаници и следовници, в който насочва съвет:

" Новопокръстените люде от еднокръвния собствен народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически традиции и злите нрави... "

Първоначално храмът бил организиран в пещерата, гдето по-рано живеел свети Иван.

Медна гравюра на св. Йоан Рилски с житийни подиуми, 1874 година Собственост на Националния музей при Рилския монастирНа седемдесетгодишна възраст преподобният блажено умрял. Бил заровен в самата пещера от братята монаси.

След няколко десетки години Божият ласкател се явил на учениците си и изискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври - ден, в който от този момент се празнува тържествено неговата памет.

Светите мощи били положени на първо време в църквата " Св. великомъченик Георги Победоносец ". После били пренесени в църквата " Св. деятел и евангелист Лука ".

В дванасетия век един благоверен и богат българин построил в чест на св. Иван Рилски хубава каменна черква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир.

Страдалци от всевъзможен жанр тук получавали здраве, разтуха и поддръжка.

В 1183 година унгарците на крал Белла ІІІ завладяли град София и отнесли мощите на преподобни Иван Рилски в своята столица Гран (Естергом). И тук, на унгарска земя, станали редица чудеса, някои от които дали опция на унгарците да схванат, че мощите на светеца би трябвало да обитават в неговата родна земя.

След тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати назад в София с доста блага. Кралят украсил ковчега със злато.

В 1195 година българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново - тогавашната столица на България.

Сега мощите на св. Иван Рилски Чудотворец почиват отначало в неговата света Рилска обител.