На 19 май 1536 г. кралица Ан Болейн, втората съпруга

На 19 май 1536 година кралица Ан Болейн, втората брачна половинка на крал Хенри VIII, е екзекутирана посредством обезглавяване в Лондонската кула. В този миг тя е на 35 и е кралица единствено от 3 години. Сега ще забележим по какъв начин се стига до обезглавяването й и за какво се твърди, че Ан получава „ доста наслада и наслаждение от гибелта “.

Крал Хенри VIII

Кралица Ан е упрекната в полови връзки с петима придворни, в това число брат й Джордж Болейн (известен още като лорд Рочфорд) и положителният другар на краля, сър Хенри Норис. Според обвинителните актове тя освен е спала с тези мъже (в резултат на нейните „ греховни скотски апетити “), само че и е възнамерявала с тях убийството на брачна половинка си.

Датите на нейните хипотетични закононарушения са сред октомври 1533 година и януари 1536 година, само че както показва починалият историк Ерик Айвс, 3/4 от датите, посочени в обвинителните актове, са нелогични нито за Ан, нито за обвиняването, тъй като тя не участва на описаните местата на посочените дати.

В Тюдорското законодателство подсъдимите се смятат за отговорни до доказване на непорочност (тежестта на доказване е върху обвинените, които би трябвало да потвърдят невинността си), а въпросните подсъдими постоянно даже не знаят точните обвинявания и доказателствата, употребявани против тях, преди процеса, тъй че е необикновено мъчно да се защитят сполучливо.

Журито също по този начин знае доста добре какво се чака от тях при случай на държавна измяна като този – случай на шестима души, съзаклятнически за убийството на суверена, определен от Бог. Така Ан, брат й Джордж Болейн, сър Хенри Норис, придворните сър Франсис Уестън и Уилям Бретон и музикантът Марк Смитън имат дребна вяра за правдивост. Посланикът на императора Юстас Чапуйс в своя отчет по отношение на процеса против последните четирима мъже написа, че „ те са наказани по хипотеза и избрани признаци, без същински доказателства или самопризнания “. Никакви очевидци не са показани и против Ан и нейния брат, само че те се пазят доста добре като за Джордж се твърди, че дава отговор „ толкоз добре “ на обвиняванията, „ че някои от присъстващите залагат 10 към 1, че ще бъде оневинен “. Усилията обаче не са задоволителни и всички са приети за отговорни и наказани на гибел.

Мъжете са наказани на обесване, кормене и разрязване (hanged, drawn and quartered***), само че кралят по своя благосклонност сменя присъдите им на обезглавяване. Ан е наказана на изгаряне или обезглавяване, „ защото благоволението на краля кое тъкмо да бъде, ще стане известно по-късно “. Палачът на град Кале, който е прочут с уменията си да обезглавява с меч, е привикан за изтезанието още преди Ан да бъде приета за отговорна.

Джордж Болейн, сър Хенри Норис, сър Франсис Уестън, Уилям Бретон и Марк Смитън са екзекутирани на Тауър Хил на 17 май 1536 година Поетът сър Томас Уайат, който по това време е затворен в Кулата, написа, че е очевидец на изтезанията им – панорама, „ която ще остане в главата ми денонощно “. В стихотворението си той написа по какъв начин тези „ кървави дни “ са разрушили сърцето му, както и за прозрението му за действието на Тюдорското законодателство: „ Казвам, като доказателство, научих: Оригиналността не оказва помощ прекалено много за отбрана, за непорочност пледирайте или протестирайте. “

Екзекуцията на Ан е планувана за 18 май – стартира работата по новата платформа за изтезания. Тя се приготвя да почине в този ден, като направи последната си изповед и участва на литургията пред сър Уилям Кингстън, ръководителя на Лондонската кула. На Светия римски император Карл V Чапуйс рапортува, „ че преди и откакто се заклева, тя удостоверява, под заплаха от проклинание върху душата й, че не е постъпила неверно що се отнася до брачна половинка й, Краля “.

Но изтезанието на Ан е отсрочена, когато сър Уилям Кингстън получава заповед от Томас Кромуел да почисти кулата от „ непознати “, т.е. непознати дипломати, които ще изразят своето мнение за изтезанието на кралица на Англия в писма до техните началници и любовници. Кромуел и кралят не биха желали да се основава състрадание за Ан или Хенри VIII да се изкарва изверг.

Сутринта на 19 май 1536 година сър Уилям Кингстън ескортира кралица Ан Болейн от жилището й в кулата – същият апартамент, в които отсяда преди коронацията си през 1533 година – до новата платформа. Там тя прави елементарна тирада, придържайки се към протокола:

Палачът обезглавява кралицата с един удар на меча си, а по-късно придворните й дами увиват останките на Ан в бял плат и ги придвижват до близкия параклис „ Свети Петър “. Никой не се е сетил да даде ковчег за погребението й и по тази причина един надзирател би трябвало да извади от оръжейницата на кулата остарял сандък от бряст, в който в миналото са се държали лъкове. Главата и тялото на Ан са сложени в сандъка и са заровени до останките на брат й лорд Рочфорд.

*** В това наказване, давано на мъжете, упрекнати в държавна измяна, упрекнатият е:

1. Обесен за врата за малко време или съвсем до гибел. След което е махан от бесилото и поставян на маса. (hanged)

2. Все още жив, коремът му е разрязван, а червата и половите му органи са отстранявани и изгаряни в огън, покрай пандизчията. (draw)

3. Главата на жертвата е отрязвана, а останалата част от тялото е насичана на четири елементи. (quartered)