“Токсичната дама” Глория Рамирез
На 19 февруари 1994 година в болница в Ривърсайд, Калифорния е призната млада жена с недоволства за бързо сърцетуптене и ниско кръвно. По – късно наречена “токсичната дама ”, тя се оказва доста по – комплициран медицински случай, в сравнение с докторите са подозирали.
31-годишната Глория Рамирез страдала от рак. Приета е по неотложност в болничното заведение с доста бързо биещо сърце, кръвно й било ниско и изпитвала компликация да диша. С огромни старания Рамирез изяснява на медицинският личен състав болките си и незабавно е призната в интензивното поделение по неотложност. С помощта на медикаменти като диазепам, мидазолам и лоразепам докторите се пробват да възстановяват сърцетуптенето й. Обикновено действието на медикаментите е бързо и за няколко минути се очаквало сърцето й да възвърне естествената си скорост на пердашене. Когато това не се случило, другото допустимо решение било да шокират сърцето й с дефибрилатор. Докато махали блузата на Глория докторите забелязали, че кожата й e доста мазна. Един от лекарите коментирал, че от устата й се усещала странна миризма, наподобяваща дъхът на чесън. След дефибрилацията, сестра на име Сюзън Кейн взела кръвна проба от ръката на Рамирез за тестване. Сюзън усещала химическа миризма, идваща от кръвта и подала тестът на собствен сътрудник Морин Уелч, който се опитвал да възстановява сърцетуптенето на Глория. Според Уелч кръвта и очаквал, че тя ще мирише на химиотерапия, поради диагнозата на Глория за рак, само че вместо това усетил мириса на амоняк. Кръвта била подадена на лекар Джули Горгински за спомагателен обзор и тя разкрила странни частици, плуващи в нея.
Малко откакто е влезнала в контакт с кръвта на Рамирез, сестра Кейн усетила по какъв начин главата й се замайва и припаднала. Кейн разказва, че се чувствала все едно кожата й била подпалена. За нейна сигурност тя била изведена от стаята на количка. След нея последвала лекар Горчински, която също припаднала. В стаята, в която била Рамирез всички присъстващи доктори един по един почнали да губят схващане, надушвайки чудноват газ, който идвал от тялото на Рамирез. За сигурността на останалите пациенти, лекар Орчоа наредил всички те да бъдат евакуирани от болничното заведение и преместени на паркинга през лечебното заведение с риск, че газът може да се окаже отровен. Сестра се върнала с цел да реалокира и тялото на Рамирез, само че малко по-късно се почувствала извънредно и почнала да повръща. Опитите да оказват помощ на Глория се оказали безнадеждни като малко след евакуацията тя почива. Бил извикан екип със защитно облекло да ревизират дали газът е още в болничното заведение и ако отровен да го отстранен. За тяхна изненада, на излизане екипът отвърнал, че нямало никакви токсични газове в постройката.
С това пациентите и лекарите се върнали в постройката. Още разтърсени и комплицирани от това, което им се е случило докторите решили, че би трябвало да се направи аутопсия на тялото на Рамирез, с цел да намерят отговори за нейното положение. Тялото било сложено в добре затворена стая и всички работещи по аутопсията били в защитно облекло. За тяхна още по – огромна изненада никакви отрови не били открити в починалата Глория. Накрая й сложили диагнозата гибел от бъбречна непълнота. Едва след два месеца докторите разрешили тялото й да бъде изнесено от болничното заведение, с цел да може да се състои погребението й.
Доктори имат своя доктрина за странният случай като загатват, че е допустимо от разбъркване на медикаментите, които Рамирез е приемала за болките си, породени от рака. Обясняват си мазната й кожа от прилагане на крем на име DMSO (в течно положение на снимката), чиито резултат би трябвало да облекчава болки. При следствие на крема разкрили, че при досег с О2 той се превръщал в диметил сулфат. Под формата на газ този детайл с допил до човешката кожа може да аргументи халюцинации, гърчове и да повреди зрението. Тази доктрина е отречена от фамилията на Рамирез, тъй като те споделят, че тя в никакъв случай не е имала подобен крем.
Странната гибел на Глория Рамирез още вълнува медиците, които по този начин и не намират същинската причина за случилото се. Но макар повода нейното семейство я разказват като харизматична и занимателна другарка. Нейната ярка усмивка носела благополучие на всеки, който я види. Рамирез била диагностицирана единствено шест седмици преди трагичната си гибел. Смята се, че диагнозата е била направена в доста късен интервал, което може би е асъдействало за нейното предсмъртно положение. Извън това, с което е известна Рамирез не се знае доста, само че тя е била отдадена на своите две деца и брачен партньор.
