ЦРУ засне над 2 милиона квадратни метра от руска територия
На 19 август 1960 година водач на Fairchild C119J ще влезе в историята като един от първите, осъществили галактическата връзка. Позивната е „ Pelican 9 “ и тъкмо в 7 часа сутринта е имало сериозен и обширен брифинг на база протичащото се. Капитан Харълд Мичъл ще пилотира товарния аероплан с два мотора за задачата. По време на Втората Световна война е служил на Боинг Б-17 Летяща цитадела. Заемал е позиции като мерач и картечар, а по-късно е летял за специфичната Берлинска интервенция за транспортиране на бойци. Мичъл има и записани задачи в Корейската война, където лети на С-119 и Дъглас С-47 за мятане на бомби. Има назначени задачи за логистика, евакуация и други.
Втори водач на борда е капитан Ричмонд Апака. Завършил е университета в Хаваи и се е присъединил във Военновъздушни сили на Съединени американски щати. Компания прави и оператор на лебедка, четирима картечаря, фотограф, навигатор и инженер. Те са част от ескадрила 6593. Пилотите са инструктирани да извършат специфичен патрул и да летят на към 400 километра в Тихия океан. Малко преди 1 часа на обяд ще стане и първото историческо знамение – капсула ще се откачи от американски спътник, изпратен високо в космоса.
Екипажът вижда сребърния парашут и златната капсула под него. По спомените на водачите, това наподобява на кофа за мляко, напичана от слънцето. Самолетът забавя скорост до 120 възела и при първото прекосяване, операторът ще се опита да го хване с лебедката. Първите два опита не са сполучливи, само че третият сработва съвършено и екипажът прибира скъпата капсула. Информацията вътре е извънредно скъпа и се запечатва в специфичен сандък.
Мичъл и неговата компания са съумели да приберат първия скъп материал от космоса. Капсулата съдържа фотоси на Съюз на съветските социалистически републики, направени от специфичен шпионски спътник в програмата Корона – една от най-секретните в американското министерство на защитата. Корона комбинира най-хубавите технологии на спътниците и най-елементарната система за прибиране на информацията.
С-119 е създаден от Шърман Феърчайлд – авиационен иноватор и бизнесмен. Шърман влиза в Залата на славата през 1979 година Неговата задача е да създаде версия на самолета, способна да прибира скъпата информация. Самолетът му се появява през 1947 година и разполага с два 8-цилиндрови Wright Cyclone 3350 мотора. Птицата в никакъв случай нямало да вземе премия за най-красив аероплан, само че пък е задоволително добра, с цел да извърши най-различни задачи в Северна Корея. Превозвал е френски бойци доставял е нужните запаси за французи във Виетнам и също по този начин реализира връзка сред Аляска и Канада. Производството завършва през 1955 година и близо 1200 самолета са създадени.
С-119 не идва без проблеми. Пилотите постоянно се оплакват, че в слънчево време, самолетът може да трансформира своята кабина в парник. Самият аероплан е много тежък и контролните лостове изискват освен умел пило, само че и много мощен в ръцете. Механиците не са сигурни по какъв начин тази машина даже е изхвърчала от пистата, само че въпреки всичко чудото се е случвало, даже и часове откакто са осъществени най-различни процедури за обезопасяване.
Самолетът на капитан Мичъл се трансформира в един от най-важните в историята. Той е отличен, най-малко по думите на летеца, само че понякога показвал темперамент. На 30 полета би трябвало да се ремонтира хидравликата, по-късно резервоарите също могат да протекат, само че това са белите проблеми.
Ескалацията на Студената война демонстрира, че американското разузнаване има доста проблеми с надникването зад завесата и разглеждането на главните военни цели. Това е ерата на шпионите и след детонацията на нуклеарна бомба от страна на Съюз на съветските социалистически републики през 1949 година ще разсъни доста въпросителни в американската войска. Изискването за по-добро наблюдение на руската военна мощност ще накара и множеството умни глави да работят в тази посока.
Започва създаването на разследващи самолети, като някой даже ще бъдат свалени на границата и още доста други.
Айзенхауър ще даде зелена светлина на план Genetrix – стратегия за наблюдение на руските придвижвания благодарение на балони. През 50-те години Централно разузнавателно управление на САЩ ще търси други разновидности за снимането на военни единици. Един от тях ще е галактическият транспортен съд или просто спътникът. През 1957 година идва следващият леден душ – Съюз на съветските социалистически републики изстрелва Спутник 1 в орбита.
През 1958 година Централно разузнавателно управление на САЩ основава специфична стратегия и благодарение на американските Военновъздушни сили ще се насочи към космоса. Една значима цел е основаването на разследващ спътник, който може да следи придвижванията на източния блок от космоса и по-късно да върне кино лентата непосредствено над американска територия.
По това време няма алтернатива за свалянето на информация благодарение на интернет. Тук се ражда и план Корона, който е позволен от Айзенхауър през 1958 година Американското население схваща, че самият спътник би трябвало да изследва изискванията в космоса и по-късно да даде информация на NASA за по-далечни галактически полети. Истинската цел в никакъв случай не се оповестява.
Джеймс Плъмър получава правото да управлява плана, откакто е взел участие в развиването на U-2 и други шпионски техники. Смятан е за един от най-ценните фрагменти на Lockheed Martin и тъкмо затова е свикан от държавното управление. General Electri, Eastman Kodak, Fairchild Camera and Instrument и други специфични компании би трябвало да оказват помощ.
Програмата изисква основаването на камери, способни да работят в цялостен вакуум и на рискови галактически условия. Трябва да работи безпроблемно на височина от 160 километра над земната повърхнина. Всяка камера би трябвало да се движи свободно по 3 оси и да прави ясни фотоси, до момента в който спътникът се движи със скорост от над 20 хиляди километра в час. Резолюцията би трябвало да е повече от добра, с цел да може и най-малкият подробност да се вижда. Най-важното е, че откакто фотосите бъдат направени, би трябвало да стигнат до самото разузнаване.
Първите опити на задачата стартират през 1959 година Първите 12 капсули не се изстрелват и камерата не работи задоволително добре. Парашутът също прави съществени проблеми при спускането. Централно разузнавателно управление на САЩ е готово да приключи плана, само че Айзенхауър не се отхвърля. Франсис Гари Пауърс е свален със своя аероплан на 1 май 1960 година и това кара армията да има вяра, че единственият източник е спътникът, а той би трябвало да бъде повече от съвършен. През август 1960 година е взета сполучливо и 13-тата капсула. Мисията не включва камери, само че активността е сполучлива и демонстрира, че интервенцията може да бъде изпълнена. Най-важното е, че водачите би трябвало да заловен капсулата, преди да стигне до водата.
На 18 август 1960 година е изстрелян Discoverer 14, който към този момент би трябвало да извършва задачата. Успява да улови повече от 2 милиона квадратни километра над Съюз на съветските социалистически републики. Сателитът пуска своите капсули на по-висока височина за всеки случай. Целият екипаж на борда е подготвен да скочи и да изпревари капсулата, като разполага с лодки и избавителни жилетки. Очите от космоса би трябвало да бъдат непокътнати непременно. Като допълнение са изпратени и кораби, които да се опитат да уловят скъпия товар при положение, че самолетът не успее.
Американците даже са създали особено покритие, при което за няколко дни няма да има никакви вреди от солена вода, само че най-големият риск е, че руснаците могат да го приберат доста по-рано. Много малко от участниците в тази задача са знаели и какво тъкмо има в капсулата, което редуцира риска до най-малко. Мичъл се демонстрира като същински воин и най-сетне може да си отдъхне, изключително след 13 несполучливи опита. Лентата е изпратена в Eastman Kodak за обработка. Пилотът получава летящ кръст за заслуги, самият аероплан получава въздушен орден, което също е достижение.
Мичъл ще показа, че задачата е била лесна, но е единственият на борда на самолета, който остава на това мнение, всички останали считат, че тук рисковете са били големи. През идната година се употребяват самолети JC-130 Hercules, които също показват нужните качества за сходна задача. Системата за хващане на капсулата е усъвършенствана и към този момент се употребява електроника, редуцирайки риска от човешки неточности до необикновен най-малко. Президентът Линдин Б. Джонсън ще съобщи, че е още по-спокоен, когато знае какъв брой тъкмо ракети има врага и къде се намират.
Програмата е прекъсната през 1972 година и е сменена от други надалеч по-напреднали. Бил Клинтън разсекретява данните през 1995 година и споделя, че Съединени американски щати има към 800 хиляди фотоси на противников територии. От тях се схваща броя на ракети, другите класове подводници, разпространяването на ракети в Египет, присъединяване на Русия в Китай и неговата атомна стратегия. Обърнато е внимание на китайските ракетни комплекси, въздушните батареи, сухопътните сили и други.
През 1964 година тази стратегия снима и китайското подготвяне за изстрелването на първото нуклеарно оръжие. Заснема придвижването на Северен Виетнам по време на Виетнамската война, както и доста други спорове. Мичъл ще направи общо 117 задачи във Виетнам и се пенсионира през 1974 година като лейтенант-полковник. Неговият C-119J и частите от капсулите могат да бъдат видени в музея на Военновъздушни сили в Дайтон, Охайо.
