Започва Илинденско–Преображенското въстание
На 19 август 1903 година избухва втора част от Илинденско-Преображенско въстание в Одрин. Тогава по този начин нареченият Одрински вилает провежда своите чети и влиза в бойни сражения. Две седмици по-рано, на 2 август 1903 година, избухва въстанието в Битолския и Солунския вилает. Илинденско-Преображенското въстание се дефинира в историята като една от най-яростните съпротиви против ръководството на Османската империя. Основната цел на въстанието е да освободи от турско господство областите към Македония и Одрин. Илинденско-Преображенско въстание е значима борба в национално-освободителната битка на македонските и тракийските българи.
Предпоставки за експлоадирането на въстанието се появяват при започване на 1903 година. Тогава напрежението сред турските управляващи и българите в Македония доста нараства. След експлоадирането на Горноджумайското въстание, българите в този район желаят да подхващат по-сериозни дейности против османското господство. Междувременно Османската империя ускорява своите позиции и разполага огромен брой военни елементи по тези територии. Засиленото военно наличие води до основаване на вълнения и прояви на непокорство измежду локалното население. Поради тези аргументи през януари 1903 година Централният комитет на ВМОРО, отпред с Иван Гарванов, взима решение за образуване на въстание в Македония и Одрин. Местният клон на организацията в София поддържа гласуваното решение. Следва съставяне на чети и основаване на военна тактичност. Именно изборът на военна тактика се оказва сериозен проблем за организацията. Според известния бунтовник Гоце Делчев, въстанието би трябвало да стартира посредством поредност от терористични актове, които да не засягат обитаемоте региони. Той счита, че по този метод ще се сътвори безпорядък в османските военни редици и триумфът на българите ще бъде обезпечен. Групата към революционера Гьорче Петров упорства за провеждането на перманентна гражданска война, която ще резервира силите на въстаниците и няма да аргументи безсилие измежду войските. Революционерът счита, че би трябвало да се реализира по-широк териториален обсег. Окончателното решение на Централния комитет е за осъществяване на всеобщо въстание, което ще употребява всички запаси на организацията и ще активизира по-голямата част от популацията.
В края на април 1903 година, поредност от терористични атентати в Солун форсира процеса по подготовка на въстанието. През май 1903 година, Централният комитет на ВМОРО активизира популацията в региона и разпределя бойните сили. Създават се чети и разнообразни силови отряди. Малко преди началото на въстанието, Централният комитет изпраща писмо до българския боен министър, Михаил Савов, с молба за военна помощ. Тогава министърът дава отговор, че българските войски са демобилизирани и родната ни войска не има сили за нова борба. Савов предлага на революционната организация да отсрочи експлоадирането на въстанието с към една година. Централният комитет отхвърля да одобри рекомендацията на министъра и подготовката по Илинденско-Преображенското въстание продължава. На 2 август 1903 година стартират бойните дейности в Македония. Постепенно въстанието се разраства и стартира да обгръща разнообразни региони. След окръг Битоля, въстават районите към Лерин, Костур, Охрид и Кичево. По тези земи се организират към 150 сражения, в които вземат участие над 20 000 български революционери. Въпреки бойния възторг на българите, турската войска има числено предимство. Османската империя изпраща близо 300 000 бойци, които да потушат бойните дейности. След експлоадирането на въстанието в битолския окръг, стартират военни дейности в района на Одрин. За малко време са освободени Царево, Ахтопол и други обитаеми региони в Странджа, а турските сили са отблъснати към Малко Търново.
Турското държавно управление насочва цялата си сила в преустановяване на борбата. Постепенно българските сили стартират да се изчерпват и въстаниците не могат да разчитат на първичния си възторг. Турският султан усеща отслабването на българските позиции и изпраща писмо, в което приканва българите да се откажат от бойните сражения. През ноември 1903 година бойните дейности в Илинденско-Преображенското въстание публично завършват. След като не получават поддръжка от българската войска, революционните чети са разгромени. Над 200 села са опожарени, а близо 1000 души са убити или ранени. Районите към Македония и Одринска Тракия дават огромен брой жертви. Над 70 000 души остават без дом, което причина за всеобщото преселване на бежанци на територията на сегашен Бургас. Избухването на Илинденско-Преображенското въстание слага на дневен ред въпросът за земите към Македония и притегля вниманието на интернационалната дипломация. Въпреки своя крах, това остава като една от най-ярките борби от национално-освободителното придвижване.
Източник: Уикипедия
Предпоставки за експлоадирането на въстанието се появяват при започване на 1903 година. Тогава напрежението сред турските управляващи и българите в Македония доста нараства. След експлоадирането на Горноджумайското въстание, българите в този район желаят да подхващат по-сериозни дейности против османското господство. Междувременно Османската империя ускорява своите позиции и разполага огромен брой военни елементи по тези територии. Засиленото военно наличие води до основаване на вълнения и прояви на непокорство измежду локалното население. Поради тези аргументи през януари 1903 година Централният комитет на ВМОРО, отпред с Иван Гарванов, взима решение за образуване на въстание в Македония и Одрин. Местният клон на организацията в София поддържа гласуваното решение. Следва съставяне на чети и основаване на военна тактичност. Именно изборът на военна тактика се оказва сериозен проблем за организацията. Според известния бунтовник Гоце Делчев, въстанието би трябвало да стартира посредством поредност от терористични актове, които да не засягат обитаемоте региони. Той счита, че по този метод ще се сътвори безпорядък в османските военни редици и триумфът на българите ще бъде обезпечен. Групата към революционера Гьорче Петров упорства за провеждането на перманентна гражданска война, която ще резервира силите на въстаниците и няма да аргументи безсилие измежду войските. Революционерът счита, че би трябвало да се реализира по-широк териториален обсег. Окончателното решение на Централния комитет е за осъществяване на всеобщо въстание, което ще употребява всички запаси на организацията и ще активизира по-голямата част от популацията.
В края на април 1903 година, поредност от терористични атентати в Солун форсира процеса по подготовка на въстанието. През май 1903 година, Централният комитет на ВМОРО активизира популацията в региона и разпределя бойните сили. Създават се чети и разнообразни силови отряди. Малко преди началото на въстанието, Централният комитет изпраща писмо до българския боен министър, Михаил Савов, с молба за военна помощ. Тогава министърът дава отговор, че българските войски са демобилизирани и родната ни войска не има сили за нова борба. Савов предлага на революционната организация да отсрочи експлоадирането на въстанието с към една година. Централният комитет отхвърля да одобри рекомендацията на министъра и подготовката по Илинденско-Преображенското въстание продължава. На 2 август 1903 година стартират бойните дейности в Македония. Постепенно въстанието се разраства и стартира да обгръща разнообразни региони. След окръг Битоля, въстават районите към Лерин, Костур, Охрид и Кичево. По тези земи се организират към 150 сражения, в които вземат участие над 20 000 български революционери. Въпреки бойния възторг на българите, турската войска има числено предимство. Османската империя изпраща близо 300 000 бойци, които да потушат бойните дейности. След експлоадирането на въстанието в битолския окръг, стартират военни дейности в района на Одрин. За малко време са освободени Царево, Ахтопол и други обитаеми региони в Странджа, а турските сили са отблъснати към Малко Търново.
Турското държавно управление насочва цялата си сила в преустановяване на борбата. Постепенно българските сили стартират да се изчерпват и въстаниците не могат да разчитат на първичния си възторг. Турският султан усеща отслабването на българските позиции и изпраща писмо, в което приканва българите да се откажат от бойните сражения. През ноември 1903 година бойните дейности в Илинденско-Преображенското въстание публично завършват. След като не получават поддръжка от българската войска, революционните чети са разгромени. Над 200 села са опожарени, а близо 1000 души са убити или ранени. Районите към Македония и Одринска Тракия дават огромен брой жертви. Над 70 000 души остават без дом, което причина за всеобщото преселване на бежанци на територията на сегашен Бургас. Избухването на Илинденско-Преображенското въстание слага на дневен ред въпросът за земите към Македония и притегля вниманието на интернационалната дипломация. Въпреки своя крах, това остава като една от най-ярките борби от национално-освободителното придвижване.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ