На 18 юни 1981 г. няколко хиляди мъже и жени

На 18 юни 1981 година няколко хиляди мъже и дами следят от бреговата линия край Шантоу, Китай, по какъв начин влекач под името Майкъл, тегли голяма 137-метрова баржа и стопира единствено на няколко десетки метра от сушата. Наблюдателите навлизат във водата, някои от тях до шия, и изваждат непромокаеми кутии, които екипажът пуска в морето. Шепа дребни лодки потеглят към баржата и качват по няколко кутии едновременно.

След това под прикритието на нощта баржата и влекачът изчезват. Хората скриват кутиите, кой където може, в това число под дървета и шубраци, а някои са предадени на съучастници, които чакат наоколо в коли.

Цялата обстановка наподобява съмнително доста като договорка с опиати. Макар фактически групата да прави контрабанда, тя не е с опиати: всяка от кутиите съдържа по 90 библии, написани на китайски – предмет, които по време на комунистическото ръководство на страната, се намира извънредно мъчно. Група задгранични мисионери харчат милиони долари и рискуват живота си, с цел да вкарат Библиите в Китай. Сега подривните жители, които ги взели от водата, зависеше да ги предадат в ръцете на вярващите преди идването на китайските управляващи – а те идват бързо.

Контрабандата на свещени книги е нещо, в което Андрю ван дер Бийл има доста опит. Роден през 1928 година в Холандия, Бийл, или „ брат Андрю “, както е прочут на мнозина, се вслушва във висшето си предопределение, откакто е ранен в холандската войска. Пътувайки из Съветския съюз и други региони, ръководени от комунистите, Бийл придвижва стотици Библии в особено модифициран за задачата Volkswagen Beetle през гранични и митнически пунктове.

Интересно комбиниране – човек на вярата, който нарушава човешкия закон в името на Божието слово – и брат Андрю реализира известна известност с него, откакто през 1967 година написва автобиографията си „ Божият контрабандист “. Но известността му значи, че дните, в които персонално е разнасял Библии в потиснати региони, са завършили. Вместо това той към този момент е началник на Open Doors International („ Отворени порти “) – мисионерска организация, която обслужва страни, в които на християнството се гледа с неприятно око или напряко е нелегално.

През 1979 година „ Отворени порти “ научава, че протестанти и католици в Китай са загрижени за лимитираното предложение на Библията в страната. След Културната гражданска война през 60-те и 70-те години на предишния век доста църкви са принудително закрити, а производството на светото писание е спряно. Китайските публични лица в никакъв случай не са разгласявали безапелационна възбрана на религията, само че обещанията им, че ще разрешат по-голямо разпространяване на Библията, са напразни. Така съгласно множеството данни просто няма задоволително Библии, които да бъдат предадени в ръцете на осемте до десетте милиона християни в Китай.

Брат Андрю и вицепрезидентът на „ Отворени порти “ Ед Нетиланд стартират да кроят проекти за облекчаване на това търсене в мащаби, каквито мисионерите в никакъв случай преди не са опитвали. Първата им спънка е упоритостта да популяризират точно китайска Библия, която не се поръчва елементарно по нормалните способи. Според публикация в „ Ню Йорк Таймс “ от 1981 година Нетиланд се обръща към издателство „ Томас Нелсън “ и пита изпълнителния шеф Томас Харис дали би бил подготвен да одобри задачата и да я пази в строга загадка. Харис се съгласява и Нетиланд прави поръчка за към 1 милион Библии, които да бъдат отпечатани като „ Отворени порти “ дава превода.

Харис се оправя с поръчката, за която таксува Нетиланд по 1 $ на Библия, като разпределя работата сред два завода: предприятието на Ранд Макнали в Чикаго и друга преса в Гранд Рапидс, Мичиган. След два месеца Нелсън доставя поръчка, която тежи 232 тона.

Нетиланд употребява времето, належащо за производството на книгите, с цел да събере средства за плана посредством поръчки по пощата и телевизионни реклами. (Въпреки че сходни обществени способи за набиране на средства може да са дали сигнал на китайските управляващи за желанията на „ Отворени порти “, те не са могли да знаят по кое време и по какъв начин томовете ще влязат в страната.) В допълнение към разноските за книгите, е имало и разноски за наемане на баржа, екипаж и различен нужен превоз.

Издания са превозени от Калифорния до Филипините, където 20 доброволци от Съединените щати, Европа поемат курс към китайския бряг. Влачейки товара през лабиринт от кораби на китайския флот, те идват на плажа в Шантоу вечерта на 18 юни 1981 година Фенерчетата светват и изгасват сред пасажерите в лодката и тези, които чакат на сушата – сигналът е даден. В продължение на два часа към хората на брега, които търсят свободата да изповядват определената от тях вяра, се стича непрекъсната каскада от Библии, увити в найлон.

Когато мисионерите си потеглят, получателите разпределят Библиите, като избират места за скривалища на плажа или разнасяха кутиите до чакащите коли, които споменахме. Както се чака, патрулиращи органи на китайската войска бързо схващат за схемата и идват. Някои от доброволците са бити и откарани в пандиза, други следят по какъв начин Библиите са избутвани назад във водата (където по-късно са открити от риболовци, които ги продават).

Библиите, които съумяват да стигнат до популацията, също са обект на търсене и заличаване. Веднъж китайските управляващи изхвърлят тайник с тях в клоака, защото считат, че по този начин като са нечисти, няма бъдат употребявани. Католиците обаче, които стават очевидци на вандалския акт, бързо ги измиват с маркуч и ги пръскат с парфюм. Гладът за библии в Китай е толкоз огромен, че даже и тези екземпляри са доста търсени.

По оценка на „ Отворени порти “ планът е съумял да популяризира към 80% от цялото количество Библии, изпратени в комунистическата страна. Докато мнозина възхваляват напъните обаче, други – изключително живеещите в границите на комунистическия режим – не са толкоз удовлетворени. Хан Уензао от Китайския християнски съвет твърди, че тези старания са създали религията още по-голяма опасност в очите на китайското държавно управление, като Библиите са тълкувани като контрабанда.

За брат Андрю това може би е кулминационната точка на работата му, обвързвана с обезпечаването на достъп до Свещеното писание на хора в региони, които са враждебно настроени към сходна религиозна независимост. Технологиите улесняват тези опити; да вземем за пример мисионери пускат балони с хелий в Северна Корея, към които са прикрепени флаш памети, съдържащи Библията.

Въпреки тези нововъведения намирането на Божието слово в Китай към момента може да се окаже проблематично. През април 2018 година страната не разрешава продажбата му в онлайн пазарите. Въпреки че е законно да се отпечатва, копия могат да се купуват единствено в църковни книжарници.