Голям празник е днес! Зимата си съблича кожуха
На 18 януари Българската православна черква уважава паметта на Свети Атанасий Велики. Той е роден през 295 година в египетската столица Александрия. Син е на небогати християни.
На днешния ден честват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки език Атанасий значи " вечен "
Атанасий е първият, наименуван " Велики ", всред светите отци на Църквата. Той е определян като " татко на православното богословие ", тъй като аргументира богословски и дефинитивно православната триадология.
Като юноша се среща със св. Антоний Велики и от него се научава на необитаем аскетичен живот.
Свети Атанасий взе участие в фамозния космополитен събор в Никея, който му носи международна популярност на богослов. Пет години по-късно придобива епископски ранг. Като свещеник на град Александрия, Атанасий се включва интензивно в битката против арианската разкол, твърдяща, че Христос е по-нисш от Бог отец
Заема Александрийската архиепископска катедра почти 48 години. Развива удивителна пастирска активност, с помощта на която православното обучение устоява на Изток, а Западът се среща с източното монашество.
И словото, и живота му стават израз на добродетел. Посреща многочислени гонения и тествания с религия и толерантност, като споделя: " Смели бъдете! Изпитания има, само че те бързо отминават ".
Образец за овчар и борбен богослов, в православното схващане се съхранява като " образец за свещеник ", а учението му като " закон на православната религия ". Свети Атанасий Велики умира на 2 май 373 година.
" Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта ", споделя остаряло българско вярване. В националните показа Свети Атанасий доминира над зимните студове и снегове. Легендата споделя по какъв начин, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: " Иди си, зимо, идвай пролет ".
Според българската национална традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на родственици и съседи срещу като курбан за здраве. Перата на птицата наложително се резервират, тъй като се има вяра, че имат лечебна мощ.
На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
На Атанасовден дамите не трябва да шият и плетат, тъй като се счита, че в случай че се убодат, раната няма да зарасне елементарно. Не се вари фасул и леща, с цел да не се разболеят децата.
На днешния ден честват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки език Атанасий значи " вечен "
Атанасий е първият, наименуван " Велики ", всред светите отци на Църквата. Той е определян като " татко на православното богословие ", тъй като аргументира богословски и дефинитивно православната триадология.
Като юноша се среща със св. Антоний Велики и от него се научава на необитаем аскетичен живот.
Свети Атанасий взе участие в фамозния космополитен събор в Никея, който му носи международна популярност на богослов. Пет години по-късно придобива епископски ранг. Като свещеник на град Александрия, Атанасий се включва интензивно в битката против арианската разкол, твърдяща, че Христос е по-нисш от Бог отец
Заема Александрийската архиепископска катедра почти 48 години. Развива удивителна пастирска активност, с помощта на която православното обучение устоява на Изток, а Западът се среща с източното монашество.
И словото, и живота му стават израз на добродетел. Посреща многочислени гонения и тествания с религия и толерантност, като споделя: " Смели бъдете! Изпитания има, само че те бързо отминават ".
Образец за овчар и борбен богослов, в православното схващане се съхранява като " образец за свещеник ", а учението му като " закон на православната религия ". Свети Атанасий Велики умира на 2 май 373 година.
" Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта ", споделя остаряло българско вярване. В националните показа Свети Атанасий доминира над зимните студове и снегове. Легендата споделя по какъв начин, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: " Иди си, зимо, идвай пролет ".
Според българската национална традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на родственици и съседи срещу като курбан за здраве. Перата на птицата наложително се резервират, тъй като се има вяра, че имат лечебна мощ.
На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
На Атанасовден дамите не трябва да шият и плетат, тъй като се счита, че в случай че се убодат, раната няма да зарасне елементарно. Не се вари фасул и леща, с цел да не се разболеят децата.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ