На 18 ноември Антраник Шаварш Арабаджиян ще навърши 78 години.

На 18 ноември Антраник Шаварш Арабаджиян ще навърши 78 години. За мнозина това име не приказва нищо. Достатъчно е обаче, към него да прибавим псевдонима Астор, с цел да установим, че надали има българин, който да не го знае. Арменците от край време са кръщавали първородните си синове Антраник. Артистичното призвище Астор няма нищо общо с традициите. То е плод на случайността и на известните на времето ножчета за бръснене със същото име.

Въобще магът обожава случайността и признава, че доста от триумфите си дължи на нея. Естествено обаче, нищо не е ставало и без неговите старания. Счита се за безвъзвратен работохолик. Изнасял е по четири представления да ден и то в разнообразни градове. Дори другари на смешка са му подхвърляли: Асторе, водата стопира, ти - не. Наградата от тази убийствена конкуренция със себе си, е голямата обич на публиката, на която е посветил 57 години от живота си.

- Г-н Астор, близо шест десетилетия сте на сцената. От всички земни континенти не сте играли единствено в Антрактида. Кой е на огромния ви триумф, върха на кариерата ни, съгласно вашата ранглиста?

- "Оскарът " на Американската академия за вълшебен изкуство. Тогава заложих жилището и всичките си спестявания, с цел да мога да пътувам, макар че нямах никакви шансове да печеля. Моят другар Ончо беше гневен: "Ти си вманиачен, да похарчиш толкоз пари за една предваритело изгубена идея. Отвърнах му: Да, само че в случай че печеля? Така и стана. Аз знаех, че това, което върша, е хубаво. Тогава се възхитих на американците. Аз му взимам премията от ръцете, а той ми споделя: "Г-н Астор, вашето шоу беше най-хубаво. Вие заслужавахте успеха. "



- А какво ви споделиха българите?

- Че съм купил статуетката от пазара. Това ужасно доста ме огорчи. Тук мощният ми съперник беше Орфи. Той имаше най-вече международни награди от всички нас. Беше ми сериозна конкуренция. Но беше мъжага. Уважаваше ме, признаваше моя триумф. Виждаше, че ставам, че ме търсят.

- В последна сметка отивате в Съединени американски щати, печелите, само че парите са изхарчени без никаква възращаемост?

- Така е, само че с помощта на успеха в състезанието, получих контракт за Америка. А великият Ланс Бъртън, най-хубавият маг на остарелия континент, ме показа на сцената в Лас Вегас с думите: "Уважаеми дами и господа, мистър Астор, който лиши "Оскара " от американците и за първи път ще го отнесе в Европа ".

- В кои от тези 78 години на тази земя сте се чувствали най-щастлив?

- Има няколко неща, които ще си припомням с особена наслада. Едно от тях е, че аз, шуменчето, съумях да покажа шоуто си в единствения в света Магичен палат. Той се намира в Холивуд. На първия ред беше седнал великият маг Дай Вернон. Професорът тогава беше "само " на 104 години. Отидох да му благодаря, че ме е уважил с наличието си, а той сподели: "Осемдесет години съм на професионалната сцена, само че по-магично лъчение не съм срещал ".



- Често споменавате думите на вашия американски продуцент Сами Кинг: "Човек би трябвало да има една фантазия, с цел да я реализира. " Вие осъществихте ли фантазията си?

- Аз мечтаех за Лас Вегас. Когато отидох там се срещнах с продуцента Санди Добрич, внук на единствения в света сеньор на цирковото изкуство Лазар Добрич. Той ми сподели напряко: "Да започнеш да работиш тук, е доста мъчно ". С други думи, вероятността е съвсем никаква. Но се случи по този начин, че още същата вечер ме поканиха да покажа шоуто си, а ми предложиха контракт още от другия ден. При това на доста особено място, в Лафлин, вторият по-големина град в щата Невада. Там е цялостно с казина. Дори на гарата има автомати. Всичко е хазарт.

Започнах в един от най огромните комплекси. В град Елко пък, където се създава най-вече злато, шефът на хотела, който ме гледаше малко с съмнение, само че откакто ме прислуша сподели: "Какво стана, ти се оказа по-добър от останалите ". Приятно е да чуеш такива думи. Останах там цели три месеца, макар че другите актьори се сменяха на четири седмици.

- Когато разказвате всички това, не ви ли става тъжно поради обстоятелството, че то в никакъв случай повече няма да се повтори?

- Тъжно ми е за друго, поради обстановката през днешния ден, подбудена от пандемията. Вече две години не работя.
...