На 18 април 1942 г. група американски B-25 са успели

На 18 април 1942 година група американски B-25 са съумели да прелетят над Япония и да изсипят своя бомбен товар. Бомбардировачите са модифицирани за по-дълъг полет и значително са икономисали част от пространството, с цел да могат да прибавят още резервоари. Пилотите са държани на прецизна диета и всеки грам е от изключително значение. Само четири месеца след офанзивата над Пърл Харбър, Съединени американски щати има предпочитание да отговори, като Япония ще остане един специфичен десерт към края на втория световен спор. Краят на задачата изисква спестовен полет до достигането на Китай. След като капитан Ед Йорк е поразил своята цел, слага курса и стартира да гледа нервно резервоарите. Освен това има и още една задача, да заобиколи всички съветски позиции, тъй като те не са изключително другарски настроени към непознати самолети.

Преминавайки покрай Владивосток, той не подозира, че е засечен от руснаците, само че за благополучие го объркват с Як-4 и не откриват огън. Успяват да се приземят на към 60 километра от руска военноморска база и са посрещнати като герои. Екипажът желае малко гориво, с цел да продължи към Китай, само че съдружниците не били на същото мнение. Според интернационалния закон, всички бойци, които влизат в неутрална страна, би трябвало да бъдат считани за врагове. Тук идва и забавната част – Русия и Съединени американски щати са съдружници в борбата против Германия, само че в същото време Русия остава неутрална към Япония. Все отново не би трябвало да забравяме, че Руско-японската война към момента не е забравена и провалите са били извънредно тежки.

Япония продължава да показва триумфи в Азия и побеждава страна след страна. По закон, бойците би трябвало да бъдат предадени, само че в същото време Съединени американски щати е един от най-хубавите сътрудници в доставка на оръжие и решението става извънредно мъчно, като Сталин би трябвало да разсъждава доста съществено върху проблема – дали да изгуби един сътрудник или да влезе във война с Япония. Вашингтон желае своите летци назад, само че в случай че бъдат предадени, тогава няма гаранция, че японската войска няма да стартира поход към съветските граници, по същото време Германия е съумяла да извие ръцете на своя съперник и всички сили са хвърлени точно там. Външното министерство на Съюз на съветските социалистически републики незабавно прави формален митинг към американския консул и декларира, че летците ще бъдат арестувани.

Токио получава известие, че по отношение на интернационалните закони, влизането на непознати войски нарушава пакта за индиферентност. Архивите демонстрират през днешния ден, че Токио е следяло доста прецизно този проблем. Измисля се проект, с който допустимо най-безболезнено да се реши целият проблем. Лейтенант Михаил Шмаринг е съветският кадър, който пътува към 500 километра през Евразия с тях. Летците са настанени в къща и даже имат прислуга, която да дава отговор на всичките им стремежи, гостите гледат руски филми, четат преведеният вестник Правда и се радват на гостолюбие. След като борбата се реалокира покрай Сталинград, заложниците са преместени в Урал, само че не престават да се радват на положително отношение.

В идващите 7 месеца дребна хижа в планината ще е тяхното прикритие. Ресурсите им стартират да се изчерпват, а и Съюз на съветските социалистически републики има война за печелене, затова свалените водач не са на фокус. Американците стартират да живеят на варени картофи, черен самун и чай. През декември обстановката става още по-неприятна и температурите падат доста под нулата. Единствената им вяра е да изпратят писмо и да изискат някаква работа, с цел да бъдат релокирани. Отговорът идва през март и за изненада, всички са изпратени на юг и даже получават опция да работят по възобновяване на жп прелези в южните територии на страната. Докато пътуват във влака, Ед Йорк се сприятелява с руснак на име Коля.

Той приказва британски и двамата прекарват много дълго време в диалози, като водачът споделя целият си живот и декларира, че желае да се върне вкъщи. Руският събеседник показвал схващане и декларирал, че може да помогне с бягство против сумата от 250 $. Точно толкоз имали всички американци общо в този миг. Планът бил много елементарен, те трябвало да бъдат закарани до границата на Иран, който към този миг е окупиран от английски и руски бойци. Веднъж откакто се озоват там, би трябвало да търсят британците. Коля даже рисува карта на ръка, с цел да им изясни къде би трябвало да бъдат. На 10 май 1943 година той се появява с камион в лагера им  в дребните часове на нощта ги товари за едно дълго странствуване – към 250 километра към град Мешед. Следва и по-сериозен преход по неравностите и макар пълнолунието, съветските граничари не ги виждат. Само няколко часа се намират на безвредно място на територията на английската войска.

Те пък ги изпращат към английската територия на Индия, а по-късно се приготвя полет към Северна Африка, океана и Маями. На 24 май 1943 година и близо 400 дни след бомбардировката на Япония, летците се озовават на лична територия. Още с кацането си, ФБР декларира, че престоят и преходът им би трябвало да остане най-голяма загадка. Бягството им е минало по проект, само че чий проект е това? Точно тук идва по-забавната част. Какви са възможностите на един американец да се вози във трен с другарски надъхан руснак, който приказва доста добър британски. Освен това може да провежда доста бързо бягство и да оцени другарството и да даде карта през цялата съветска територия за бягство?

Директорът на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Генрих Йокода – 1935 г. 

Първоначално американците вярвали, че са изкарали огромен шанс, само че след една година почнали да схващат какво действително се е случило. Цялото им бягство е било проведено от Съюз на съветските социалистически републики и Коля не е бил инцидентен човек, а сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Неговото име е Владимир Боярски и работи в контраразузнаването. В изявление, оповестено в Русия през 2004 година точно той е декларира, че е изпратен на специфична задача от Москва, като задачата му е да прекара американци до границата на Иран. А кой дава назначението? Лично Сталин следял с доста детайлности целият преход и всичко се случва под цялостна секретност.

Граничарите трябвало да създадат подправен пост в една отдалечена зона и даже слагат бодлива тел, която да бъде скъсана на тъкмо избрана точка. Цялата режисура изглеждала доста действително, само че американците почнали да осъзнават каква е истината. През 1943 година въздушните интервенции на Съединени американски щати стартират да се организират против Япония. Редица самолети падат в далечната източна граница на Съюз на съветските социалистически републики, като всички водачи били считани за „ врагове “. Истината обаче е, че ПВО-тата, които трябвало да бранят съветската територия, просто стреляли доста зад американските самолети, като нямало никакъв късмет да ги ударят. За интервала от 1943-1945 година към 32 американски бомбардировача падат на съветска територия. Един доста сериозен проблем е, че около една избавителна акция са избавени 34 американски водача и още 17 японски моряка.

Руснаците бързо вършат концентрационен лагер за военнопленници в село Вревски на към 60 километра от Ташкент – един от най-големите градове в Съветска Централна Азия. Именно там се основава и специфичен логистичен център за бягство, а и климатът разрешава доста бърз и елементарен достъп с трен до Иран. Можем да си представим, че и други другари на Коля се возили в купетата. Лагерът бил остарял учебен комплекс и към 100 съветски доброволци са помогнали за подобряването на изискванията. Лагерът е всичко друго, само че не и затвор. Липсвали стени, липсвали и огради, които да спрат американците да се разхождат. Всеки можел да се разхожда умерено в градчето и да пазари. Все отново се правила вечерна инспекция всяка вечер, само че това продължава да бъде и една от доста занимателните направления в това отношение.

Пилотите не знаели какъв е проектът и някои даже се опитвали да избягат, само че бързо били връщани назад. Често питали и по кое време се връщат назад вкъщи, като отговорът бил „ Скоро. “. В средата на 1944 година почнала военна акция за нахлуване на Япония от територията на Китай. А това означавало, че ще има и още свалени водачи. Стига се до там, че Сталин отклонява самолети от западния фронт, с цел да могат да вършат избавителни полети и да локализират свалените самолети. Някои американски водачи се завръщат назад в страната и споделят, че са били обгрижвани тъкмо по този начин, както фамилията им би могло да им обърне внимание, само че тъкмо това не би трябвало да ни изненада. Никой не може да удостовери какъв брой тъкмо летеца са пътували до Иран, само че всеки един открит на Съветска територия е получил помощ и заслон. Отново театърът на бягството се е изпълнявал благодарение на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).

И преди да заминат към 60 души още веднъж по същия път, в американски вестник излиза историята на Дулитъл и водачите, които са съумели да избягат от Съюз на съветските социалистически републики. Течът на информация незабавно замразил интервенцията. В този  миг всички са хванати и върнати назад – това било наказването за толкоз свободната американска преса. На  2 януари 1945 година Рузвелт подсигурява, че ще наложи цензура на печата. След 6 дни Москва дава отговор, че „ бягствата “ могат да продължат. Забавна детайлност е, че нито един авиатор не схваща какви са проектите – двете армии пазят прецизна загадка. След като януарските задачи завършват, последващи 100 арестувани се озовават във Вретски.

Те схващат, че там са стояли американци, само че никой не знаел какво се е случило с водачите. Руснаците отказвали да дават каквато и да била информация. В средата на май, Германия публично капитулира. Червената войска скрито се приготвя да се включи в боевете против Япония, до момента в който тя самата към този момент няма доста поле за изява. В края на май и последните водачи са натоварени и бягат по същия проект. Понеже Европа не води боеве, всички летци се озовават в Съединени американски щати в границите на 4 дни, като летят от Техеран. Завръщащите се американци към този момент не би трябвало да пазят загадка, те споделят, че са получили по-добро отношение, в сравнение с офицер от Червената войска. Историята по-късно ще бъде забравена, тъй като Студената война чука на вратата, само че би трябвало да признаем, че когато две велики сили работят дружно, проектът може да бъде изпълнен съвършено.

Снимки: Wikipedia