На 17 юни пред Министерството на културата артисти на свободна

На 17 юни пред Министерството на културата актьори на свободна процедура стачкуваха пред Министерство на културата. Символиката на митинга " Да изпием една студена вода " се дължи на гръмко оповестените стратегии и милиони за подкрепяне на културата и нейните дейци, само че оставили забележителна част от артистите сами в рецесията. Със основателите на " Жар спектакъл " Елена Пап и Пламен Радев беседва Весела Веселинова.

Как се отрази тримесечната изолираност на българския спектакъл и по-специално на актьорите в открити пространства ?

Пламен Радев : Кризата удари всички браншове. Конкретно за нашия бранш (изкуство на открито) нещата бяха много тежки, излязоха от всевъзможни времеви рамки. Много сътрудници останаха без финансиране, изключително тези, които не са щатни. Държавата подсигурява възнаграждение на щатните, само че останалите се оказаха без доходи. От там потеглиха тези опити да се предложат на Министерството на културата и на Столична община стратегии, с които биха помогнали да се оправят.

Елена Пап : От позиция на изпълнителските изкуства ни е нужна живата връзка на огромен брой хора - и за подготовки, и за самото изиграване на представленията. Похвално е желанието да се цифровизират нещата и театърът да може да търси вид за цифрово разпространяване, само че това към този момент не е същото изкуство.

Аз считам, че когато не може нещата да се случват онлайн, е време за цифровизация на записи, разбори, основаване на архиви, предварителни изследвания, основаване на контакти - доста различен вид работа, която не е единствено основаване на артикул. Ако има основаване на цифров спектакъл, той измества самото изкуство. Това е моят артистичен взор.

Пламен Радев : Записите на представления биха дали известна визия за съответното случване в съответния ден, само че това към този момент не е театъра. Тази сила, която е живото случване сред артисти и аудитория няма по какъв начин да се съобщи по този метод. Има нещо доста значимо - с цел да бъде въздействащо едно театрално зрелище онлайн, то би трябвало да бъде снимано като филм (с няколко камери, обособени микрофони, съобразено осветяване, монтаж - б.р.). Иначе то остава един архивен документален запис, който дава известна визия какво е било.

Може ли да приемем, че театралното изкуство е в нов стадий, в случай че феновете са преобладаващо в цифровата среда? Какви са Вашите прогнози? Как виждате бъдещето на своето изкуство?

Е.П. Много мощно се надявам, че няма да сменяем живото другарство и живото изкуство с цифрово напълно в живота си - няма по какъв начин да стане това. Имаше опити за изолирани аквариуми с актьори. Така както човек има потребност от природата, по този начин има потребност от живото другарство. Ако желаеме да останем хора, би трябвало да се съхраним като човеци с живата връзка сред хората. Това е освен в театъра, това е в образованието - няма по какъв начин цифровото обучение да замести живото другарство сред преподавател и възпитаници, сред самите съученици. Цифровото и цифрово другарство носи други промени, то трансформира цялата информация и познание, което се трансферира. Така, както един човек не може да живее и да е здрав, в случай че се отдели от природата, в случай че не стъпва на земята, която изтегля, примерно, електромагнитни и всевъзможни сили, които съществуват в индивида. Ние имаме потребност от природата, от живото другарство с нея. Имаме потребност от живо другарство с хората. Трябва да се търсят способи да се резервира живото, същинското другарство.

П.Р. Не инцидентно в самия пик на ковид, в Италия, страната, която беше мощно наранена, стана доста известно пеенето от балконите. Това беше един пърформанс, живо другарство. Дигиталните технологии оферират един модел, доста е евентуално въз основата на този опит да се зароди нов вид актьорско изкуство - към този момент има онлайн сериали. Както преди време се появи формата ефирен спектакъл, който не беше спектакъл в неговия достоверен тип, а беше телевизионна акомодация. Няма по какъв начин без живо другарство да бъде същото изкуство. Мисля, че нещата ще вървят в двете направления - има интензивен интервал към дигитализиране, доста е съвременно и носи пари, огромна публика, може би театърът ще остане бутиково изкуство - не знам. Смятам, че постоянно ще останат актьори-театрали, които търсят живото другарство и намират метод то да се реализира.

По време на рестриктивните мерки имахме опция да гледаме гратис доста постановки - оперни, театрални, само че какво получиха самите реализатори? Имаше ли грижа от страна на страната за хората в областта на културата и изкуството, които предоставиха труда си гратис?

П.Р. Процесът потегли съвсем незабавно - оферти към страната какво може да направи тя. Да, такива ограничения се оповестиха, стартира да се работи по тях.

Какви бяха ограниченията за вас?

П.Р. Неудовлетворително е, че се афишират ограничения, а към този момент трети месец сътрудници от така наречен самостоятелен бранш - фрийлансъри на свободна процедура не са получили парите. Те аплайваха по стратегиите за самостоятелни актьори, които трябваше да поемат този удар. Много се приказва (за мерките), само че парите не са получени от Министерство на културата, за разлика от Столична община, където незабавно се оповестиха и излязоха планове. Плюсът от безплатните онлайн постановки беше да се резервира публиката. Малко се приказва, само че при сходен отлив от няколко месеца публиката губи навика да върви на спектакъл. Това са привички, които един път построени, би трябвало да се поддържат. Мисля, че това беше огромната цел на онлайн постановките.

Е.П. Столична община пусна сесии и стратегия за артистите и за организациите. Министерство на културата провежда срещи от края на март, които не престават. Пуснаха се (програми) от Национален фонд " Култура ", стипендиите за самостоятелни, самоосигуряващи се актьори. Имаше някаква помощ за свободните актьори, имаше и огромен безпорядък. Отвориха се няколко стратегии за основаване на представления.

П.Р. Отвориха се и се чакат резултатите за трите посоки на изпълнителските изкуства - спектакъл, музика и танц. Говори се за отваряне на нови стратегии за цирково изкуство...

Е.П. Надяваме се и за улично изкуство да се отвори стратегия. Очаква се да се открие нова стратегия на Министерство на културата, която да поддържа изкуството в обществено пространство, както към този момент в европейските страни имат опит в тази тенденция. Ако тази стратегия бъде оповестена като актуален цирк и спектакъл навън и гранични форми навън, това ще даде опция на целия бранш да се развива. Това би основало среда, в която равнопоставено могат да работят всички актьори и организации. Има възложен лист на Министерство на културата дружно с предложение и информация по какъв начин е в други страни - бяха представени Франция и Белгия. Групите, които работят спектакъл навън са повече от тези, които работят актуален цирк. Бихме желали целият бранш да се развива, има капацитет и артисти, които работят от години. Да се мисли в вероятност за целия бранш.

П.Р. Разговорът е отворен. Има предпочитание да поддържат изкуството навън - и цирковото изкуство, и театъра.

Е.П. Активен е диалогът за сесия за финансиране на актуален цирк и изпълнителски изкуства навън. Не приказваме за театрално зрелище, което да бъде изиграно на открито, а за спецификата " спектакъл навън " и тези трансгранични и междужанрови форми, пърформанси, които се случват навън. Дебатът е дали тази стратегия да финансира само актуален цирк или да е по-широко, с цел да се развиват в България равностойно всички тези форми, които в Европа се сплотяват в една обща.

Споменахме за стратегии и фондове на Министерство на културата, само че какво могат да чакат свободните артисти, които нямат осигуровки ?

Е.П. През април се говореше кой да е фондът за поддръжка на самостоятелните актьори. Съвсем непосредствено беше отказано да бъдат подкрепени тези, които не се обезпечават. Има логичност - те би трябвало да бъдат правилни към страната, с цел да чакат подкрепяне. Има и друга позиция - тези неща се построяват последователно и би трябвало да се основат условия за битие и творчество, с цел да могат тези актьори да излязат на ярко, умерено да правят своята активност и да се самоосигуряват. Спецификата на този тип изкуство изключително в България е, че тези актьори живеят в цялостна неустановеност - този месец би могъл да има някакви доходи, идващият - не. Доходът е доста нерешителен и доста дребен. Тези актьори работят това от обич към изкуството и предпочитание да бъдат потребни със своето изкуство. Смятам, че има потребност и от малко грижа за тях, с цел да може да им се основат условия, а не непосредствено да се тръгне от административната дефиниция.

Данъчната, осигурителната, обществената система на страната подготвена ли е за по-гъвкава форма, ориентирана към свободните актьори ?

П.Р. Има доста неща за доизработване в самостоятелния бранш, той занапред се консолидира, занапред се осъзнава като бранш. Много сътрудници - всеки е работил самичък за себе си. Не може да се приказва за обществена политика в така наречен самостоятелен бранш, каквато има, да вземем за пример, в Англия - там са години напред. Има и недоумение какво да бъде, то е освен на равнище министерство, само че и вътре в бранша.

Е.П. Трябва да тръгнем първо от културната политика и след това да стигнем до обществената. Едва в този момент от министерството на културата признават тези актьори и се прави указател на така наречен самостоятелни актьори и групи. Ако се основат стратегии, които да поддържат този вид изкуство - дали ще са самостоятелни актьори или организации - те са взаимосвързани. Когато на държавно равнище от Министерство на културата се признае, че има такова изкуство в България, че то е значимо и належащо, може да заговорим и за обществената страна. Сега се водят диалози с новата стратегия и нещата опират до това кое ще бъде прието и кое - не, дали ще бъде единствено актуален цирк. Не знам дали да бъде единствено една организация, която работи главно актуален цирк, тъй като това е характерна форма, или да се признаят и другите форми - театъра навън, мимове, музиканти, изключително когато са свързани с пърформанси. Става въпрос да бъде прието, че има това изкуство и тези актьори са значими.

От кого зависи това признание ?

П.Р. Това признание е на разнообразни равнища. Публиката ни признава и поддържа с аплодисментите. На равнище аудитория то от дълго време е прието. На равнище фестивали - от десетина години също има самопризнание. Софийският панаир на куклите е фестивал на кукления спектакъл и на театъра навън. Старозагорският фестивал Международен куклено-театрален фестивал за възрастни " Пиеро " има и спектакъл навън, освен куклен. В Пловдив от доста години е прочут Международният куклено-театрален фестивал " Двама са малко, трима са доста ", има обособена секция за спектакъл навън от 7-8 година, фестивалът " Варненско лято " има особено отношение към този вид спектакъл, играли сме три пъти на тази сцена, фестивалът " Вълшебната завеса " в Търговище. Тези форми, въпреки и разнообразни от стандартния спектакъл са значими и заслужават да бъдат показвани.

Е.П. Те имат своя характерна функционалност и отварят вратите за аудитория, която не би отишла на спектакъл. От друга страна демонстрират театрални форми, които в театралния салон не биха могли да бъдат видени.

П.Р. Появиха се и млади фестивали - Международният фестивал за улични изкуства 6Fest Габрово, който в този момент е в Пловдив. Фестивали има. Моята докторантура е " Театър навън, модерни трендове ", която показва този бранш на академично равнище. В света в последните 20 година се приказва съществено за този бранш, в това число на академично равнище. Досега в България това беше една непризната област на академично равнище . Признание има, чака се поддръжка.

Каква може да бъде поддръжката?

Е.П . Видяхме, че има изкуство в открити пространства, то съществува. Голяма част от артистите са избрали да работят по този метод поради независимостта. Има разнообразни трендове и способи на мислене какво да се направи за бранша и какво не. Най-доброто е да се даде повече видимост на този бранш, той да участва в регистрите, в стратегиите за финансиране наедно с другите форми на изкуство, като се резервира независимостта. За тези, които работят на свободна процедура, да се основат условия, с цел да продължава да се развива това изкуство. Има наклонност да се обезпечава структурна поддръжка - за организации, които работят в самостоятелния бранш. Най-ценното нещо на самостоятелното изкуство е неговото разнообразие и благосъстояние. Трябва да се търси равнопоставеност на другите форми - модерни, междужанрови, актуален цирк, спектакъл навън и куклен спектакъл - да имат равнопоставени благоприятни условия и да се види израстването на актьори и организации и да се оцени професионализмът им.

Лесно налична ли е информацията за финансиране, стратегии, образования ?

П.Р. Има публични изказвания на администрацията, които се разминават с действителното състояние. От една страна, се афишира гръмко, че се отпускат средства, въпреки това, сътрудниците непрестанно разискват, че има усложнение с документите, по какъв начин по неразбираеми аргументи са признати или неприети техните кандидатури и по какъв начин трети месец даже утвърдените за помощ сътрудници не са получили парите. Информацията някъде се разминава. Не е ясно тези европейски пари, които се отпускат, по какъв метод стигат до България. Колегите са наясно по какъв начин да търсят информация, въпросът е до какъв брой оповестените стратегии сработват.

Е.П . Да обърнем внимание по какъв начин се основават тези стратегии и по какъв начин се разпределят тези средства. Бих предложила в създаването на съответните стратегии като разпределение на бюджети и установяване на действия, да се чуват повече гласовете на действителните експерти, които работят. Решенията в този момент се взимат на административно равнище, в това число представителите на сектора са в главната си част админи, множеството действително не са създатели, а са мениджъри. Мениджмънтът е доста нужен, само че в работните групи би трябвало да вземат участие и експерти, да се чуват повече разнообразни гласове. Така решенията ще бъдат по-демократични и по-качествени.

П.Р . Това е самостоятелен бранш - една богата и динамична среда, с разнообразни течения, хора, които схващат изкуството по друг метод и това е обикновено да бъде по този начин, за това е необходим разговор. Иначе цялостен бранш се показва от няколко солиста, вместо да има многообразието на целия бранш.

Е.П . Самата политика е по-скоро обвързвана с обособени солисти, а не на цялостното разнообразие.

Като отчетем наклонността за дигитализацията и в изкуството, по какъв начин виждате отражението на технологиите в тази сфера?

Е.П . Развитието на света е в ръцете и на самите хора. По-скоро дигитализацията и технологиите биха могли да бъдат употребявани в такива моменти съгласно качествата на технологията, а не да се опитваме да сменяем живото случване с цифрово. Когато прехвърляме живото изкуство в цифрова среда, ускоряваме замяната на натуралното другарство с софтуерно. За мен естественото, персоналното другарство е значимо. Създавайки напълно цифрово изкуство, ние като че ли подвигаме ръце и споделяме: " Заменяме ". Технологиите може да са потребни, още през март имаше няколко конференции, в които хора на изкуството обменяха опит. Тогава се свързаха доста хора от разнообразни краища на света и започнаха да си оказват помощ, това беше доста мощен общностен развой на актьори и мениджъри, в това число и на представители на администрацията. Без технологиите нямаше да имаме този световен, общностен разговор, който обгръща разликите. Много мощна част на технологиите е документирането на процесите. Огромна част от артистичните организации имат доста архиви, които могат да обработят. Нека през зимата да не се опитваме да орем и да желаеме да пораства житото, дано използваме мощните страни на всеки миг. Така ще сме по-готови, надскочили себе си и ще сме на ново изграждащо ходило.

П.Р . Има разнообразни хора, някои живо се интересуват от цифрово изкуство и от симбиозата на технологиите. Да не става по този начин - хайде в този момент всички ще вършим цифрово изкуство. Всяка книга - колкото и да е дълга, колкото и да е тежка, тя е краткотрайна. Тя ни учи на нещо. Живото изкуство не може да бъде сменено, то има право на своето битие. Особено изкуството навън не може да бъде сменено. Усилията би трябвало да бъдат ориентирани то да оцелее, да мине тази " ледникова ера " - с образование, насърчаване.

Е.П. Карантината беше прелестно време за образование, за насърчаване на качества. Да се търси силата на съответното време.