Първият английски посланик у нас: Българският народ не е особено привлекателна раса
На 17 януари 1964 година дипломат Уилям Харпъм връчва акредитивните си писма на подпредседателя на Народното събрание Георги Кулишев.
Тогавашният ръководител на Народното събрание Димитър Ганев е съществено болен и рядко се появява на обществени места. Той умира единствено три месеца по-късно - на 20 април 1964 година
Въпреки че сред България и Англия има дипломатически връзки от 83 години, Харпъм е първият британски дипломат в София, написа. Дотогава те са били на ниво задачи.
В писмата, които английският посланик връчва на Кулишев, кралица Елизабет Втора уведомява Президиума на Народното събрание на България за отзоваването на Антъни Линкълн и за акредитацията на Уилям Харпъм като ексклузивен и пълномощен дипломат на Нейно Величество в България.
Британецът измръзва крепко по време на церемонията
Температурата е много под нулата, само че съпроводен от началника на протокола Данчев, той се придвижва от посолството до Народното събрание в открита кола. От студа инструментите на почетната рота замръзват и музикантите едвам изсвирват химните на България и Англия. На церемонията участват външният министър Иван Башев и членът на Президиума на Народно събрание проф. Рада Балевска.
На 11 февруари министър-председателят Тодор Живков, който е и първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, кани английския дипломат на банкет за шефовете на дипломатическите миси, проведен в резиденция “Врана”.
Домакини са външният министър Иван Башев и брачната половинка му. Тодор Живков се появява с жена си Мара Малеева - Живкова.
Посланиците на Съединени американски щати и Англия и съпругите им са поканени да седнат на масата на Живкови. Там са настанени и Башеви, както и полският дипломат, който е доайен на дипломатическия корпус. Съветският дипломат не участва на приема, бил отпътувал за Москва.
Тази класификация обаче е до момента в който трае концертът на няколко известни български артисти и музиканти. След това в друга стая, където е “хапката и пивката”, Живков сяда на председателското място на масата, от лявата му страна е полският дипломат, а отдясно е настанен Уилям Харпър. Съпругата му е на обособена маса с Мара Малеева.
На масата на Живков седи и Митко Григоров. В отчета си до Форин офис Харпъм го показва като министър без портфейл и началник на партийно-правителствената комисия за идеологически и културни въпроси. В реалност Григоров с изключение на министър е секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия по идеологическите въпроси. На масата приказва основно Живков, другите най-вече кимат с глави.
По някое време става дума за предаванията на Би Би Си и посланикът пита по кое време България ще спре да заглушава радиото. Живков се измъква с дебелашката смешка, че за заглушаванията дава отговор Митко Григоров.
Шеги от този вид Тодор Живков ще употребява постоянно през годините. Например споделяше, че той дава отговор за триумфите на България, а за неуспехите е отговорен Станко Тодоров.
На приема Живков произнася длъжка тирада, в която проповядва добродетелите на комунизма и на мирното взаимно битие. Речта му приключва с тост, с помощта на който дипломатите си икономисват аплодисментите. След като българският министър председател си сяда, Уилям Харпър му споделя, че речта му била добра, само че не може да се съгласи с всичко казано в нея. Но пък полският дипломат произнася дълъг ласкателен отговор.
В доклада си за приема дипломат Харпър написа, че “Живков, който излъчвал изкуствена искреност, е желал по някакъв метод да подаде маслиненото стръкче на западните мисии”.
След три месеца в България амбасадорът изпраща до Форин офис отчет за своите първи усещания от България.
Той стартира с любопитно, само че неопределено съпоставяне: “Когато научих, че от Париж ще отпътува за София, си спомних по какъв начин Волтеровият Кандид е бил изпъден от неговия земен парадайс и се озовал във варварската земя на българите, където претърпял доста инциденти, преди да успее да избяга и да продължи приключенията си другаде...”
Каква е истината обаче?
Когато през 1759 година Волтер разгласява новелата си “Кандид или оптимизмът”, векът на Просвещението е в своя подем. В две поредни глави Волтер приказва за българите, назовава ги страшни и мощни. Те водят борби с аварите и тормозят основния воин Кандид.
В новелата българите поставят окови на краката на Кандид и го карат да се обръща надясно, наляво, да подвига пушката, да смъква пушката, да се мери, да стреля, да тича и след всичко това му удрят тридесет тояги.
На следния ден той прави упражненията не толкоз зле и получава двадесет тояги, на третия ден му удрят единствено 10 тояги и всички гледат на него като на някакво знамение.
Прочелите тази новела доста добре знаят, че под името “българи” създателят в действителност има поради прусите, а аварите са французите. Царят на българите е пруският крал Фридрих II, с който Волтер е в неприятни връзки.
Може би повлиян от Волтер, посланикът написа в доклада: “Българският народ не е изключително привлекателна раса. Българите са правлявани от режим, чието кредо ние презираме (...) Средният българин не изпитва изключително топли усеща към нас.”
През 1995 година Уилям Харпъм е интервюиран от българския публицист Димитър Димитров. Пред него дипломатът признава, че скоро съжалил за това свое определение за българите. Дори моли Димитров да не цитира въпросния фрагмент от отчета.
“Той знаеше доста добре, че за разлика от тоталитарните режими и от романа на Джордж Оруел “1984”, архивите остават автентични”, споделя българският публицист. Уилям Харпъм умира единствено три месеца преди публикуването на изявлението. Любопитни и съвсем стопроцентово правилни са усещанията на английския дипломат за столицата ни.
“Град София е сив и тягостен през зимата и изключително когато човек излезе от центъра, къщите са или порутени, или в случай че са нови, са издигнати по занижени стандарти. Но огромна част от сивотата си отива с края на зимата. Мръсният сняг изчезва от тротоарите и добре подредените дървета по улиците разцъфтяват. Освен това за по-малко от половин час човек може да се озове в местност, която наподобява на Швейцария...”
Според Харпъм с развиването на промишлеността и бюрокрацията сред 1946-а и 1961 година София е повишена повече от два пъти. Първият дипломат на Лондон в София слага и въпрос, коментиран и обсъждан няколко пъти във Форин офис.
Струва ли си Англия да прави нужното търпеливо изпитание, с цел да усъвършенства връзките си с България.
Колко значима от английска позиция е дребната балканска страна с население почти колкото популацията на Лондон.
За Форин офис България е ниско в листата на английските цели. Тя е най-маловажната от страните на руския блок и нейното държавно управление е най-раболепното пред диктата на Москва и в същото време най-нелибералното... Уилям Харпъм стига до същите причини, както и дипломатите, служили в британската легация преди него. “Нашето наличие тук е належащо, с цел да насърчим тези българи, които мислят като нас - написа Харпър. - Трябва да им покажем посредством нашия образец и по всички вероятни способи, че към момента може да се откри по-свободен метод на живот и че не сме ги не запомнили в настоящето им тежко състояние...”
Започнал с Волтер, дипломат Харпър приключва първия си отчет до Лондон със Сервантес.
Финалът звучи доста персонално и прочувствено: “Вероятно ще прозвучи донкихотовски, в случай че кажа, че животът на тази неугледна столица ме изпълва с голямо съчувствие към един народ, който през цялата си история, наподобява, в никакъв случай не е получил правдивост. Затова макар отводите и разочарованието, които получавам, предлагам да продължим да оказваме помощ на българите да реализират усъвършенствания в моралните и материалните им условия на живот.”
Тогавашният ръководител на Народното събрание Димитър Ганев е съществено болен и рядко се появява на обществени места. Той умира единствено три месеца по-късно - на 20 април 1964 година
Въпреки че сред България и Англия има дипломатически връзки от 83 години, Харпъм е първият британски дипломат в София, написа. Дотогава те са били на ниво задачи.
В писмата, които английският посланик връчва на Кулишев, кралица Елизабет Втора уведомява Президиума на Народното събрание на България за отзоваването на Антъни Линкълн и за акредитацията на Уилям Харпъм като ексклузивен и пълномощен дипломат на Нейно Величество в България.
Британецът измръзва крепко по време на церемонията
Температурата е много под нулата, само че съпроводен от началника на протокола Данчев, той се придвижва от посолството до Народното събрание в открита кола. От студа инструментите на почетната рота замръзват и музикантите едвам изсвирват химните на България и Англия. На церемонията участват външният министър Иван Башев и членът на Президиума на Народно събрание проф. Рада Балевска.
На 11 февруари министър-председателят Тодор Живков, който е и първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, кани английския дипломат на банкет за шефовете на дипломатическите миси, проведен в резиденция “Врана”.
Домакини са външният министър Иван Башев и брачната половинка му. Тодор Живков се появява с жена си Мара Малеева - Живкова.
Посланиците на Съединени американски щати и Англия и съпругите им са поканени да седнат на масата на Живкови. Там са настанени и Башеви, както и полският дипломат, който е доайен на дипломатическия корпус. Съветският дипломат не участва на приема, бил отпътувал за Москва.
Тази класификация обаче е до момента в който трае концертът на няколко известни български артисти и музиканти. След това в друга стая, където е “хапката и пивката”, Живков сяда на председателското място на масата, от лявата му страна е полският дипломат, а отдясно е настанен Уилям Харпър. Съпругата му е на обособена маса с Мара Малеева.
На масата на Живков седи и Митко Григоров. В отчета си до Форин офис Харпъм го показва като министър без портфейл и началник на партийно-правителствената комисия за идеологически и културни въпроси. В реалност Григоров с изключение на министър е секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия по идеологическите въпроси. На масата приказва основно Живков, другите най-вече кимат с глави.
По някое време става дума за предаванията на Би Би Си и посланикът пита по кое време България ще спре да заглушава радиото. Живков се измъква с дебелашката смешка, че за заглушаванията дава отговор Митко Григоров.
Шеги от този вид Тодор Живков ще употребява постоянно през годините. Например споделяше, че той дава отговор за триумфите на България, а за неуспехите е отговорен Станко Тодоров.
На приема Живков произнася длъжка тирада, в която проповядва добродетелите на комунизма и на мирното взаимно битие. Речта му приключва с тост, с помощта на който дипломатите си икономисват аплодисментите. След като българският министър председател си сяда, Уилям Харпър му споделя, че речта му била добра, само че не може да се съгласи с всичко казано в нея. Но пък полският дипломат произнася дълъг ласкателен отговор.
В доклада си за приема дипломат Харпър написа, че “Живков, който излъчвал изкуствена искреност, е желал по някакъв метод да подаде маслиненото стръкче на западните мисии”.
След три месеца в България амбасадорът изпраща до Форин офис отчет за своите първи усещания от България.
Той стартира с любопитно, само че неопределено съпоставяне: “Когато научих, че от Париж ще отпътува за София, си спомних по какъв начин Волтеровият Кандид е бил изпъден от неговия земен парадайс и се озовал във варварската земя на българите, където претърпял доста инциденти, преди да успее да избяга и да продължи приключенията си другаде...”
Каква е истината обаче?
Когато през 1759 година Волтер разгласява новелата си “Кандид или оптимизмът”, векът на Просвещението е в своя подем. В две поредни глави Волтер приказва за българите, назовава ги страшни и мощни. Те водят борби с аварите и тормозят основния воин Кандид.
В новелата българите поставят окови на краката на Кандид и го карат да се обръща надясно, наляво, да подвига пушката, да смъква пушката, да се мери, да стреля, да тича и след всичко това му удрят тридесет тояги.
На следния ден той прави упражненията не толкоз зле и получава двадесет тояги, на третия ден му удрят единствено 10 тояги и всички гледат на него като на някакво знамение.
Прочелите тази новела доста добре знаят, че под името “българи” създателят в действителност има поради прусите, а аварите са французите. Царят на българите е пруският крал Фридрих II, с който Волтер е в неприятни връзки.
Може би повлиян от Волтер, посланикът написа в доклада: “Българският народ не е изключително привлекателна раса. Българите са правлявани от режим, чието кредо ние презираме (...) Средният българин не изпитва изключително топли усеща към нас.”
През 1995 година Уилям Харпъм е интервюиран от българския публицист Димитър Димитров. Пред него дипломатът признава, че скоро съжалил за това свое определение за българите. Дори моли Димитров да не цитира въпросния фрагмент от отчета.
“Той знаеше доста добре, че за разлика от тоталитарните режими и от романа на Джордж Оруел “1984”, архивите остават автентични”, споделя българският публицист. Уилям Харпъм умира единствено три месеца преди публикуването на изявлението. Любопитни и съвсем стопроцентово правилни са усещанията на английския дипломат за столицата ни.
“Град София е сив и тягостен през зимата и изключително когато човек излезе от центъра, къщите са или порутени, или в случай че са нови, са издигнати по занижени стандарти. Но огромна част от сивотата си отива с края на зимата. Мръсният сняг изчезва от тротоарите и добре подредените дървета по улиците разцъфтяват. Освен това за по-малко от половин час човек може да се озове в местност, която наподобява на Швейцария...”
Според Харпъм с развиването на промишлеността и бюрокрацията сред 1946-а и 1961 година София е повишена повече от два пъти. Първият дипломат на Лондон в София слага и въпрос, коментиран и обсъждан няколко пъти във Форин офис.
Струва ли си Англия да прави нужното търпеливо изпитание, с цел да усъвършенства връзките си с България.
Колко значима от английска позиция е дребната балканска страна с население почти колкото популацията на Лондон.
За Форин офис България е ниско в листата на английските цели. Тя е най-маловажната от страните на руския блок и нейното държавно управление е най-раболепното пред диктата на Москва и в същото време най-нелибералното... Уилям Харпъм стига до същите причини, както и дипломатите, служили в британската легация преди него. “Нашето наличие тук е належащо, с цел да насърчим тези българи, които мислят като нас - написа Харпър. - Трябва да им покажем посредством нашия образец и по всички вероятни способи, че към момента може да се откри по-свободен метод на живот и че не сме ги не запомнили в настоящето им тежко състояние...”
Започнал с Волтер, дипломат Харпър приключва първия си отчет до Лондон със Сервантес.
Финалът звучи доста персонално и прочувствено: “Вероятно ще прозвучи донкихотовски, в случай че кажа, че животът на тази неугледна столица ме изпълва с голямо съчувствие към един народ, който през цялата си история, наподобява, в никакъв случай не е получил правдивост. Затова макар отводите и разочарованието, които получавам, предлагам да продължим да оказваме помощ на българите да реализират усъвършенствания в моралните и материалните им условия на живот.”
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ