Голям празник е! Почитаме мъдростта и трите ѝ дъщери
На 17 септември православната черква уважава паметта на Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов, както и на тяхната майка София. На този ден се прекланяме пред вярата, вярата, любовта и мъдростта – добродетелите, които ни вършат хора и ни крепят в сложните моменти. Според преданието, Света София живеела в Рим през втората половина на I век.
Благочестивата жена, изповядваща християнството, имала три дъщери – Вяра, Надежда и Любов, които били надлежно на 12, 10 и 9 години.
Имената им превъплъщавали християнските добродетели, а самите те били възпитавани в обич към Божия наследник. И четирите освен, че не криели своята религия, само че и я изповядвали намерено, заради което император Адриан заповядал на наместника си Антиох незабавно да ги докара при него.
Когато заповедта му била изпълнена, Света София и трите й дъщери били извънредно спокойни, което изумило всички присъстващи, защото като че ли не им предстояли изтезания, а щели да участват на охолно празненство. Императорът положил всички старания, с цел да ги убеди да извършат жертвоприношение в името на Темида, само че Вяра, Надежда и Любов останали непреклонни, макар нежната си възраст. Адриан се разгневил и заповядал да ги подложат на жестоки изтезания, а майка им била принудена да бъде очевидец на всичко това, проявявайки невероятна мощ пред смразяващата панорама.
Младите девойки не издържали на мъченията и умряли, а императорът разрешил на майката София да погребе телата на обичните си дъщери.
Точно след три дни умира и тя, а тялото й е заровено при тези на девойките. Тя също е почитана като мъченица, паралелно със своите дъщери, защото е изживяла с цялото си майчино сърце ужасяващите мъчения на своите рожби в името на Христа.
От 777 година мощите на Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София са положени в Елзас, Франция.
По традиция, дамите на този ден замесват пресни питки, които раздават за здраве, дружно с плодове, присъщи за сезона и изобилстващи в градината. На този ден почитаме християнските добродетели и стремежът към тях, защото от епохи наред народът ни има вяра, че положителното в никакъв случай не се не помни и един ден ще бъде възнаградено, както и че положителният човек в никакъв случай не остава бедняк, даже и да е безпаричен. Всеки демонстрира състрадание към човек, изпаднал в неволя – бедняк или сираче, а гостенин не се връща, даже и да е непредвиден.
На 17 септември имен ден честват: София, Софи, Вяра, Верка, Вера, Надежда, Надин, Надя, Нада, Любов, Любомира, Люба, Любомир, Любо, Любен, Любчо.
Благочестивата жена, изповядваща християнството, имала три дъщери – Вяра, Надежда и Любов, които били надлежно на 12, 10 и 9 години.
Имената им превъплъщавали християнските добродетели, а самите те били възпитавани в обич към Божия наследник. И четирите освен, че не криели своята религия, само че и я изповядвали намерено, заради което император Адриан заповядал на наместника си Антиох незабавно да ги докара при него.
Когато заповедта му била изпълнена, Света София и трите й дъщери били извънредно спокойни, което изумило всички присъстващи, защото като че ли не им предстояли изтезания, а щели да участват на охолно празненство. Императорът положил всички старания, с цел да ги убеди да извършат жертвоприношение в името на Темида, само че Вяра, Надежда и Любов останали непреклонни, макар нежната си възраст. Адриан се разгневил и заповядал да ги подложат на жестоки изтезания, а майка им била принудена да бъде очевидец на всичко това, проявявайки невероятна мощ пред смразяващата панорама.
Младите девойки не издържали на мъченията и умряли, а императорът разрешил на майката София да погребе телата на обичните си дъщери.
Точно след три дни умира и тя, а тялото й е заровено при тези на девойките. Тя също е почитана като мъченица, паралелно със своите дъщери, защото е изживяла с цялото си майчино сърце ужасяващите мъчения на своите рожби в името на Христа.
От 777 година мощите на Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София са положени в Елзас, Франция.
По традиция, дамите на този ден замесват пресни питки, които раздават за здраве, дружно с плодове, присъщи за сезона и изобилстващи в градината. На този ден почитаме християнските добродетели и стремежът към тях, защото от епохи наред народът ни има вяра, че положителното в никакъв случай не се не помни и един ден ще бъде възнаградено, както и че положителният човек в никакъв случай не остава бедняк, даже и да е безпаричен. Всеки демонстрира състрадание към човек, изпаднал в неволя – бедняк или сираче, а гостенин не се връща, даже и да е непредвиден.
На 17 септември имен ден честват: София, Софи, Вяра, Верка, Вера, Надежда, Надин, Надя, Нада, Любов, Любомира, Люба, Любомир, Любо, Любен, Любчо.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ