Завистниците умират, но завистта - никога ♠ МОЛИЕР
На 17 февруари 1673 година Жан-Батист Молиер умира в дома си, часове откакто е играл в своята пиеса „ Мнимият болен “. Франция губи най-великия си комедиограф, сътворил същинска гражданска война в театъра и шедьоврите „ Смешните преструвани ”, „ Сганарел, или мнимият рогоносец ” (1660), „ Училище за мъже ” (1661), „ Училище за дами ” (1662), „ Тартюф ” (1664), „ Брак непредпазливо ” (1664), „ Дон Жуан ” (1665), „ Мизантроп ” (1666), „ Скъперникът ” (1668). Времето отдава респект пред блестящия му гений на драматург, актьор, режисьор и занаятчия на тънката ирония, а пиесите му шестват и до ден сегашен по международните театрални подиуми.
За Молиер, с безсмъртието на неговото слово.
(A scene from Moliere's L'Avare by William Powell Frith)
♠
От всички безумия, най-голямото е да се опитваш да направиш света по-добро място.
Задължение на комедията е да поправя индивида, като го забавлява.
Колкото по-голямо е тестването, толкоз повече популярност носи превъзмогването му.
Завистниците умират, само че завистта - в никакъв случай.
Писането е като проституцията. В началото го правиш от обич, по-късно за няколко другари, а най-после – за пари.
Ако приказваш по този начин, че да те схващат, постоянно приказваш добре.
Почти всички умират от медикаментите, а не от заболяванията си.
Хората нямат срещу да са неприятни. Но за нищо на света не желаят да са за посмешище.
От всички шумове, познати на човечеството, операта е най-скъпият.
Съмненията са по-жестоки и от най-неприятните истини.
Хората могат да трансфорат в закононарушение и най-невинното занимание.
Човек би трябвало да яде, с цел да живее, а не да живее, с цел да яде.
Вярно е, че раят не разрешава някои удоволствия, само че нормално може да се направи компромис.
Умираме единствено един път, а за толкоз дълго време.
Който е спечелил време, той е спечелил всичко.
* A scene from Moliere's L'Avare by William Powell Frith; chinaoilpaintinggallery
