На 17 август 986 година се състои битката при Траянови

На 17 август 986 година се състои борбата при Траянови врата. Това е едно от най-тежките провали за византийската войска. Тогава войските на византийския император Василий II претърпяват неуспех в похода си за завземане на България. Българската войска, отпред с цар Самуил, отблъсква офанзивата на византийците и съумява да отбрани нашите територии. Победата при Траянови врата отсрочва във времето унищожаването на Първата българска страна.
През 976 година император Василий II се възкачва на византийския трон и взема решение да разшири териториите на империята. През този интервал византийската войска би трябвало да се оправи с метежа на пълководеца Варда Склир. Пренебрежението към българските войски и отслабването на византийските сили, породено от Варда Склир, стартират да разклащат устоите на империята. Българската войска става все по-силна, а византийците като че ли не обръщат внимание на този факт. За възходящите сили на българските войски способства безразличието на локалните византийски управници. Те не усещат усилването на българските позиции и считат, че няма смисъл от влизане в бойни сражения. След възкачването на престола на император Василий II, обстановката се трансформира. През 982 година цар Самуил подхваща офанзива против византийците и завладява основния град в област Тесалия – Лариса. Това принуждава византийския император да приготви ответен удар. Василий II потегля на поход към Сердика с близо 30 000 души. Той превзема Филипопол (днешен Пловдив) и се насочва на север. Целта му е да нанесе тежък удар върху българската войска. След завземането на Сердика, византийският император възнамерява да се насочи към Македония.
По пътя за крепостта Василий II разполага огромна част от войските си към прохода Траянови врата. Отрядът е оставен под командването на Лъв Мелисин, а главната му задача е да пази основната византийска войска. Обсадата на Сердика лишава повече време, в сравнение с Василий II допуска. Постепенно ресурсите на византийците стартират да се изчерпват и силите на армията доста понижават. Междувременно българите опожаряват стенобойните уреди и принуждават византийската войска да стартира оттегляне. Докато византийските войски към Сердика стартират своето отдръпване, цар Самуил нападна прохода Траянови врата. Византийският боен шеф Лъв Мелисин е сюрпризиран от щурма на българите и афишира неотложно оттегляне към Филипопол. Българската войска е безмилостна и трансформира отдръпването на византийците в бягство. Цар Самуил загражда близките планински пътища и влиза в директна офанзива с византийската войска. Българският държател нанася тежък удар на византийците. Само една дребна част от тях съумяват да оцелеят, а император Василий II едвам се избавя.
Провалът на византийците при Траянови врата оказва огромно въздействие върху ръководството на византийския император. След сражението избухва локално въстание в Мала Азия, което има за цел да смъкна Василий II от престола. В продължение на три години византийската войска насочва напъните си в потушаване на напрежението в Мала Азия. В същото време цар Самуил открива своето ръководство и мести българската столица от Преслав в Охрид. Неговата власт на Балканския полуостров нараства и той ускорява позициите на българската войска. Битката при Траянови врата е огромен триумф за българите, защото се отсрочва за известно време краят на Първата българска страна. През 1018 година България попада под владичеството на Византийската империя.
Източник: Уикипедия