Русия проваля брака на Батенберг с принцеса Виктория Пруска
На 17 април 1879 година немският принц Александър Йозеф декор Батенберг, на 22 години, е определен за пръв княз на съвременна България след освобождението й от османска власт. Той встъпва в служба на 29 април същата година и остава на трона до абдикацията си през 1886-а. Избран е за български княз от Първото Велико национално заседание, което ден по-рано приема Търновската конституция.
Приел българския престол по гледище на съветския цар Александър II, обичаният му племенник и негов кръщелник скоро открива, че всички прислужници и лакеи в двореца, оставени от русите, са сътрудници. Доказал се като добър боец (през 1877 година постъпва в съветската войска и взе участие в Руско-турската война), младият княз е изцяло беззащитен в подмолните интриги. Заминавйки за погребението на убития от терористи собствен вуйчо Александър II, обречено въздъхва: “Моят настойник е мъртъв. Сега с мене е свършено”.
Новият съветски император
Александър III от дълго време ненавижда братовчед си Сандро
“Онзи немец”, пренебрежително го назовава той и вижда в негово лице опасност за териториалните упоритости на Русия. Освободителката към този момент гледа на България като на своя губерния и намерено се меси в политическия й живот.
Междувременно Батенберг стартира да се оглежда за брачна половинка. Изборът му пада върху принцеса Виктория Пруска, която също не е безразлична към стройния красавец. През 1883 година Александър
подписва скришен годеж
сьс 17-годишната принцеса, дъщеря на немския кронпринц Фридрих и внучка на английската кралица Виктория. Връзката им е същински разказ със скришни известия, къси срещи и буйни писма. Скоро този годеж става обществена загадка в европейските дворове. Перспективата за един династичен брак, който би укрепил и утвърдил независимостта на българската корона, хвърля в бяс съветския император. Германският канцлер Бисмарк не желае да помрачава връзките си с великата северна империя и напролет на 1884 година изрично отхвърля на влюбения български княз. На негова страна са единствено родителите на годеницата му и нейната баба, кралица Виктория, покъртена от тази скришна обич на “бедния Сандро”.
Стар занаятчия в интригите, съветското външно министерство организира блестяща интервенция, за да предотврати брака. Чрез своите посланици в разнообразни европейски столици то
пуска гнусни клюки
че княз Александър имал “турски вкус” и не се интересувал от дами. От друга страна, по салоните потегля и противоположният слух, че младият български суверен поддържал проститутки в двореца си и сам бил инфектиран от венерически заболявания. Накрая задачата е реализирана. Бракът, който може би щеше да даде различен ход на българската история, не се реализира.
Романтичните усеща между двамата не престават, само че мерзките клюки и омразата на Петербург довеждат до такава степен, че Батенберг получава безапелационен отвод за ръката на Виктория и след абдикацията си от българския престол, която става на 26 август 1886 година За да угоди на Русия, Бисмарк даже декларира, че до момента в който той е имперски канцлер, нито една немска принцеса няма да сключи брак с княз Александър.
Докато е в България, Сандро поддържа писмовна връзка с Клара Циглер – актриса и писателка, която играела най-вече героични функции. Връзката му с нея продължава и след абдикацията. Според фамилията му това е повода да се разтрогне годежът му с пруската принцеса Виктория, на което никой не има вяра.
След абдикацията си Александър Батенберг прекарва съвсем всичкото си време в Италия. Там,
на оперно зрелище среща Йоханна
Тронът не е съумял да потуши усета му към заниманията и хубавите дами. Завладян от любовния венециански дух и хубостта на певицата, той постоянно пее в гондолата пред своята обичана. Именно във Венеция Александър и Йоханна не помнят за разликата в произхода. Бившият княз й предлага брак, въпреки да знае, че това ще наподобява абсурдно в очите на роднините му.
Против волята на всички той се венчава за певицата и с нея прекарва последните близо седем години от живота си. Раждат им се две деца – наследник и щерка. Пръв на бял свят идва Крум-Асен – през 1890 година След 3 години се ражда и Мари-Терез-Цветана-Вера. Те, както и множеството деца в рода обаче, умират млади и оставят Батенберг без наследници. Самият той умира след интервенция от апандисит. Докторите не съумяват да се оправят с възпалението и едвам на 36 години Батенберг напуща земния живот.
Йоханна мъчно приема волята на Александър да бъде заровен в България. Нейното предпочитание е тя и двете им деца да посещават постоянно гроба му, а след време костите й да бъдат положени до неговите. С доста старания сестра му Мария съумява да я убеди, че съгласно дворцовите догми това е невероятно. След време обаче Йоханна идва в България и е посрещната с всичките почести като брачна половинка на първия български княз, обединил Северна и Южна България и направил доста за признание на Съединението от Великите сили.
Приел българския престол по гледище на съветския цар Александър II, обичаният му племенник и негов кръщелник скоро открива, че всички прислужници и лакеи в двореца, оставени от русите, са сътрудници. Доказал се като добър боец (през 1877 година постъпва в съветската войска и взе участие в Руско-турската война), младият княз е изцяло беззащитен в подмолните интриги. Заминавйки за погребението на убития от терористи собствен вуйчо Александър II, обречено въздъхва: “Моят настойник е мъртъв. Сега с мене е свършено”.
Новият съветски император
Александър III от дълго време ненавижда братовчед си Сандро
“Онзи немец”, пренебрежително го назовава той и вижда в негово лице опасност за териториалните упоритости на Русия. Освободителката към този момент гледа на България като на своя губерния и намерено се меси в политическия й живот.
Междувременно Батенберг стартира да се оглежда за брачна половинка. Изборът му пада върху принцеса Виктория Пруска, която също не е безразлична към стройния красавец. През 1883 година Александър
подписва скришен годеж
сьс 17-годишната принцеса, дъщеря на немския кронпринц Фридрих и внучка на английската кралица Виктория. Връзката им е същински разказ със скришни известия, къси срещи и буйни писма. Скоро този годеж става обществена загадка в европейските дворове. Перспективата за един династичен брак, който би укрепил и утвърдил независимостта на българската корона, хвърля в бяс съветския император. Германският канцлер Бисмарк не желае да помрачава връзките си с великата северна империя и напролет на 1884 година изрично отхвърля на влюбения български княз. На негова страна са единствено родителите на годеницата му и нейната баба, кралица Виктория, покъртена от тази скришна обич на “бедния Сандро”.
Стар занаятчия в интригите, съветското външно министерство организира блестяща интервенция, за да предотврати брака. Чрез своите посланици в разнообразни европейски столици то
пуска гнусни клюки
че княз Александър имал “турски вкус” и не се интересувал от дами. От друга страна, по салоните потегля и противоположният слух, че младият български суверен поддържал проститутки в двореца си и сам бил инфектиран от венерически заболявания. Накрая задачата е реализирана. Бракът, който може би щеше да даде различен ход на българската история, не се реализира.
Романтичните усеща между двамата не престават, само че мерзките клюки и омразата на Петербург довеждат до такава степен, че Батенберг получава безапелационен отвод за ръката на Виктория и след абдикацията си от българския престол, която става на 26 август 1886 година За да угоди на Русия, Бисмарк даже декларира, че до момента в който той е имперски канцлер, нито една немска принцеса няма да сключи брак с княз Александър.
Докато е в България, Сандро поддържа писмовна връзка с Клара Циглер – актриса и писателка, която играела най-вече героични функции. Връзката му с нея продължава и след абдикацията. Според фамилията му това е повода да се разтрогне годежът му с пруската принцеса Виктория, на което никой не има вяра.
След абдикацията си Александър Батенберг прекарва съвсем всичкото си време в Италия. Там,
на оперно зрелище среща Йоханна
Тронът не е съумял да потуши усета му към заниманията и хубавите дами. Завладян от любовния венециански дух и хубостта на певицата, той постоянно пее в гондолата пред своята обичана. Именно във Венеция Александър и Йоханна не помнят за разликата в произхода. Бившият княз й предлага брак, въпреки да знае, че това ще наподобява абсурдно в очите на роднините му.
Против волята на всички той се венчава за певицата и с нея прекарва последните близо седем години от живота си. Раждат им се две деца – наследник и щерка. Пръв на бял свят идва Крум-Асен – през 1890 година След 3 години се ражда и Мари-Терез-Цветана-Вера. Те, както и множеството деца в рода обаче, умират млади и оставят Батенберг без наследници. Самият той умира след интервенция от апандисит. Докторите не съумяват да се оправят с възпалението и едвам на 36 години Батенберг напуща земния живот.
Йоханна мъчно приема волята на Александър да бъде заровен в България. Нейното предпочитание е тя и двете им деца да посещават постоянно гроба му, а след време костите й да бъдат положени до неговите. С доста старания сестра му Мария съумява да я убеди, че съгласно дворцовите догми това е невероятно. След време обаче Йоханна идва в България и е посрещната с всичките почести като брачна половинка на първия български княз, обединил Северна и Южна България и направил доста за признание на Съединението от Великите сили.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ