Доц. Светослав Живков: Атентатът в Света Неделя не е акт на отчаяние, а планиран терористичен удар
На 16 април 1925 година България претърпява най-кървавия атентат в своята история – гърмежът в църквата „ Света Неделя “, осъществен по време на опело на погубен военачалник, лишил живота на над 150 души и ранил стотици. Сто години по-късно, този драматичен акт остава освен кървясъл епизод в родната история, само че и един от най-жестоките терористични актове в Европа за времето си.
Историкът доцент доктор Светослав Живков, учител в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, разяснява в изявление за БГНЕС, че атентатът не е дело на обособени обезверени човеци, а целеустремено политическо деяние, проведено от тогавашната Българска комунистическа партия с поддръжката на болшевиките в Москва. Целта – дестабилизация на страната и превръщането ѝ в комунистическа, по руски пример.
Атентатът – част от опит за бунт
Доц. Живков акцентира, че атентатът в „ Света Неделя “ е плануван като част от по-широк скрит план – нов опит за бунт, сходен на Септемврийското въстание от 1923 година , само че с друга тактичност . Планът е бил посредством физическото елиминиране на държавния хайлайф да се сковава институционалната власт и да се улесни въоръжен прелом.
Въпреки ужасяващия мащаб на гърмежа и жертвите, бунт по този начин и не се случва. Причините – сполучливите дейности на страната, полицията и разследващите служби, които в месеците преди атентата съумяват да обезвреждат основни структури на партията и да арестуват или прогонят главните ѝ дейци . Към началото на април 1925 година комунистите в страната или са в конспиративност, или отвън България – Георги Димитров, Васил Коларов и Станке Димитров към този момент са избягали. Атентатът остава единствен акт, без последвал бунт.
Историческата оценка през днешния ден
Според думите на доцент Живков през последните две десетилетия българската историческа просвета доста напредва в проучването на този интервал. Особено важен е приносът на проф. Веселин Янчев, който разгласява изцяло проучване по тематиката. Въпреки това, достъпът до някои архиви в Русия остава стеснен – документите, които бяха отворени по време на Перестройката, още веднъж са засекретени през последните години.
16.04. 1925 година – Атентат в църквата „ Света Неделя “ в София
— Made in Bulgaria (@min_bulgaria)
Истинското предизвикателство през днешния ден съгласно доцент Живков не е академичното знание, а борбата със стандартите и политическите легенди не престават да битуват в публичното пространство – като да вземем за пример изказванието, че причинителите на атентата били жертви на репресии. Истината е, че репресиите против Българска комунистическа партия стартират едвам когато управляващите разкриват подготвяния бунт.
Гражданска война или политическа неустойчивост?
Много постоянно в публичното говорене интервалът сред 1918 и 1944 година се дефинира като време на революция. Доц. Живков обаче е безапелационен – това е прекомерно генерализиращо. Според него революция в България може да се приказва единствено за късия интервал 1923–1925 година, и то условно. Няма паралелна власт, няма територия под надзор на различно ръководство, както е било в Испания или Русия.
Политическото опълчване е остро, от време на време и отвън законовите рамки, само че насилието идва най-вече от страна на комунистите – с убийства като това на проф. Никола Милев. Изключения като Гео Милев не могат да трансформират генералната картина.
В идващия епизод на „ История.bg ще обърнем взор към трагичния интервал 1919 - 1925 година, който приключва с един от най-големите атентати в Европа през 20 в.
За аргументите и следствията от злокобния атентат в църквата „ Света Неделя “ ще приказваме в понеделник от 21 ч. по Българска национална телевизия
— ИСТОРИЯ.BG (@istoriabg)
Демокрация, преврати и въздействия
Според доцент Живков, България минава през разнообразни политически режими – от авторитаризъм до опити за народна власт. След преврата на 9 юни 1923 година страната потегля към демократизация, само че комунистическите дейности спъват този развой. Периодът сред 1926 и 1934 година е избран като един от най-демократичните в Европа за времето си. След 1934 година идва нов властнически режим, който се затвърждава с Втората международна война.
" През 1944 година, в месеците след гибелта на цар Борис III, се следят нови опити за демократизация от държавните управления на Багрянов и Муравиев. Но този развой е преустановен с Деветосептемврийския прелом и установяването на тоталитарния режим " , казва доц. доктор Светослав Живков.
16 април 1925 година, 15 часа и 20 минути… Това е най-мрачният час за околните на посетителите в софийския храм „ Свети Крал “. При детонация, умират 134-ма души, 500 други са ранени.
За злокобния атентат в църквата „ Света Неделя “ ще приказваме в понеделник от 21 ч. по Българска национална телевизия
— ИСТОРИЯ.BG (@istoriabg)
Изводи 100 години по-късно
Сто години след атентата в „ Света Неделя “, изводите остават мъчително настоящи. Според доцент Живков, би трябвало ясно да се посочва ролята на външни сили, които постоянно са работили против ползите на българската страна. И най-важното – да се отстоява демократичното решение на спорове.
„ Насилието ражда принуждение. Ако желаеме да сме демократична страна в 21 век, би трябвало изрично да жигосваме опитите за налагане на политически решения посредством гнет и принуждение “, акцентира доцент доктор Светослав Живков.
Най-кървавият атентат в българската история
След кървавото потушаване на Септемврийското въстание от 1923 година Българска комунистическа партия е неразрешена и минава в конспиративност. Комунистите вземат решение да отвърнат на удара. Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от „ шесторките “, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на „ Света Неделя “ Петър Задгорски.
С помощта на последния в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата „ Света Неделя “, с цел да може гърмежът да унищожи царя, държавното управление и ръководещия хайлайф на България.
Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата „ Свети Седмочисленици “ на 14 април.
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7.00 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15.00 часа. Службата се управлява от Софийския митрополит и предстоящ екзарх Стефан . Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на гърмежа.
Експлозията избухва към 15:20 часа и събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.
При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати, само че множеството жертви са елементарни жители, в това число деца.
По случайност, всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.
Историкът доцент доктор Светослав Живков, учител в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, разяснява в изявление за БГНЕС, че атентатът не е дело на обособени обезверени човеци, а целеустремено политическо деяние, проведено от тогавашната Българска комунистическа партия с поддръжката на болшевиките в Москва. Целта – дестабилизация на страната и превръщането ѝ в комунистическа, по руски пример.
Атентатът – част от опит за бунт
Доц. Живков акцентира, че атентатът в „ Света Неделя “ е плануван като част от по-широк скрит план – нов опит за бунт, сходен на Септемврийското въстание от 1923 година , само че с друга тактичност . Планът е бил посредством физическото елиминиране на държавния хайлайф да се сковава институционалната власт и да се улесни въоръжен прелом.
Въпреки ужасяващия мащаб на гърмежа и жертвите, бунт по този начин и не се случва. Причините – сполучливите дейности на страната, полицията и разследващите служби, които в месеците преди атентата съумяват да обезвреждат основни структури на партията и да арестуват или прогонят главните ѝ дейци . Към началото на април 1925 година комунистите в страната или са в конспиративност, или отвън България – Георги Димитров, Васил Коларов и Станке Димитров към този момент са избягали. Атентатът остава единствен акт, без последвал бунт.
Историческата оценка през днешния ден
Според думите на доцент Живков през последните две десетилетия българската историческа просвета доста напредва в проучването на този интервал. Особено важен е приносът на проф. Веселин Янчев, който разгласява изцяло проучване по тематиката. Въпреки това, достъпът до някои архиви в Русия остава стеснен – документите, които бяха отворени по време на Перестройката, още веднъж са засекретени през последните години.
16.04. 1925 година – Атентат в църквата „ Света Неделя “ в София
— Made in Bulgaria (@min_bulgaria)
Истинското предизвикателство през днешния ден съгласно доцент Живков не е академичното знание, а борбата със стандартите и политическите легенди не престават да битуват в публичното пространство – като да вземем за пример изказванието, че причинителите на атентата били жертви на репресии. Истината е, че репресиите против Българска комунистическа партия стартират едвам когато управляващите разкриват подготвяния бунт.
Гражданска война или политическа неустойчивост?
Много постоянно в публичното говорене интервалът сред 1918 и 1944 година се дефинира като време на революция. Доц. Живков обаче е безапелационен – това е прекомерно генерализиращо. Според него революция в България може да се приказва единствено за късия интервал 1923–1925 година, и то условно. Няма паралелна власт, няма територия под надзор на различно ръководство, както е било в Испания или Русия.
Политическото опълчване е остро, от време на време и отвън законовите рамки, само че насилието идва най-вече от страна на комунистите – с убийства като това на проф. Никола Милев. Изключения като Гео Милев не могат да трансформират генералната картина.
В идващия епизод на „ История.bg ще обърнем взор към трагичния интервал 1919 - 1925 година, който приключва с един от най-големите атентати в Европа през 20 в.
За аргументите и следствията от злокобния атентат в църквата „ Света Неделя “ ще приказваме в понеделник от 21 ч. по Българска национална телевизия
— ИСТОРИЯ.BG (@istoriabg)
Демокрация, преврати и въздействия
Според доцент Живков, България минава през разнообразни политически режими – от авторитаризъм до опити за народна власт. След преврата на 9 юни 1923 година страната потегля към демократизация, само че комунистическите дейности спъват този развой. Периодът сред 1926 и 1934 година е избран като един от най-демократичните в Европа за времето си. След 1934 година идва нов властнически режим, който се затвърждава с Втората международна война.
" През 1944 година, в месеците след гибелта на цар Борис III, се следят нови опити за демократизация от държавните управления на Багрянов и Муравиев. Но този развой е преустановен с Деветосептемврийския прелом и установяването на тоталитарния режим " , казва доц. доктор Светослав Живков.
16 април 1925 година, 15 часа и 20 минути… Това е най-мрачният час за околните на посетителите в софийския храм „ Свети Крал “. При детонация, умират 134-ма души, 500 други са ранени.
За злокобния атентат в църквата „ Света Неделя “ ще приказваме в понеделник от 21 ч. по Българска национална телевизия
— ИСТОРИЯ.BG (@istoriabg)
Изводи 100 години по-късно
Сто години след атентата в „ Света Неделя “, изводите остават мъчително настоящи. Според доцент Живков, би трябвало ясно да се посочва ролята на външни сили, които постоянно са работили против ползите на българската страна. И най-важното – да се отстоява демократичното решение на спорове.
„ Насилието ражда принуждение. Ако желаеме да сме демократична страна в 21 век, би трябвало изрично да жигосваме опитите за налагане на политически решения посредством гнет и принуждение “, акцентира доцент доктор Светослав Живков.
Най-кървавият атентат в българската история
След кървавото потушаване на Септемврийското въстание от 1923 година Българска комунистическа партия е неразрешена и минава в конспиративност. Комунистите вземат решение да отвърнат на удара. Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от „ шесторките “, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на „ Света Неделя “ Петър Задгорски.
С помощта на последния в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата „ Света Неделя “, с цел да може гърмежът да унищожи царя, държавното управление и ръководещия хайлайф на България.
Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата „ Свети Седмочисленици “ на 14 април.
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7.00 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15.00 часа. Службата се управлява от Софийския митрополит и предстоящ екзарх Стефан . Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на гърмежа.
Експлозията избухва към 15:20 часа и събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.
При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати, само че множеството жертви са елементарни жители, в това число деца.
По случайност, всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ