Трифон Зарезан е!
Трифон Зарезан (или Трифоновден) е християнски и фолклорен празник в чест на свети Трифон, страдалец от средата на III век. Един от известните празници в обичайния български празничен календар, Трифон Зарезан е прочут и с разнообразни други наименования: Ден на лозаря (в секуларистичен контекст), Свети Трифон, Зарезановден, Трифон Зарезоя (в Поморавието), Трифон Чипия (Котленско), Трифон Пияница (Охридско, Тетевенско). Св. Трифон е прочут и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е обвързван със промяната на сезоните от зима към пролет. В обичайния български фолклор празникът Трифон Зарезан е обвързван на първо място с лозарството. Той е трудов бит, обвързван с първия икономически развой в годишния цикъл на обработка на лозата - пролетната ѝ резитба.
Трифоновден е считан за празник и на винарите, соколарите, градинарите, бъчварите и кръчмарите, а самият Свети Трифон обичайно е считан и за техен настойник, а в остарялата църковна иконография, като патрон на лозарите, светецът от време на време е изобразяван с косер (вид сърп) в ръка. Във фолклорната традиция Трифон Зарезан е първият от поредност поредни празници, наричани Трифунци - Трифоновден (1 февруари), Сретение Господне (2 февруари) и Свети Симеон (3 февруари). Тези празници се свързват с вълците, които се чифтосват по това време, като се правят избрани ритуали - не се употребяват ножици и нощвите се държат затворени (за да не стоят затворени челюстите на вълците през годината) и не се прави никаква работа (който работи в тези дни, притегля върху себе си набези на вълци). За да се защищити добитъкът, на някои места (Белоградчишко, Монтанско) се подготвя специфичен самун, който се прекадява и се поставя в храната му.
Основна традиция на Трифон Зарезан е символичното зарязване (резитба) на лозята. При него мъжете, обработващи лозя, отиват в тях, носейки особено приготвена храна - самун, който може да бъде квасен или свеж, със или без украса; цяла кокошка, пълнена с ориз или булгур; туршия, луканка, „ бабяк " (напълнен корем с месо) и други Освен това се занася и бъклица с вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. На някои места на лозята се носят и светена вода и пепел. Храната се отнася в особено готова нова вълнена торба.
Зарязването се прави с косер, който авансово се почиства и се наточва (заостря) добре. В обичайна просвета рязането на лозята е извънредно мъжка активност, дами не се позволяват. Така се изяснява и особеното табу за дамите през този ден, да не пристъпват територията на лозята „ тъй като не е женска работа и с цел да ражда лозето " (Рила, Дупнишко), както и да въобще да режат, защото „ свети Трифон на този ден си отрязал носа " (Момчилово, Провадийско). Според тази легенда (вероятно модифицирана езическа или основана да възпира склонните към пиене и свернословия и да покаже, че има за какво светецът да бъде срещу тях), това се случва с Трифон или тъй като един път, когато е прекомерно пийнал, по нехайство улучва себе си вместо лозето си, което таман подрязва, или тъй като да го стори го проклина Богородица (представяна, като негова сестра), откакто той я среща и се подиграва с нея и бебето й, до момента в който тя го носи към църквата.
При самото зарязване всеки собственик на лозе се прекръства, отрязва с косера си по 3 пръчки от 3 лози, прекръства се още веднъж и полива зарязаните лози с бъклицата. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет. В с. Виница, Варненско, виното от бъклицата се плисва в средата на лозето „ за благодат, по този начин да тече виното ". В с. Гореница, Врачанско, при поливането благославят „ както тече виното, по този начин да пораства гроздето ". В Лясковец на Морава мъжете смъкват калпаците си и ги окачват на чуканите (стъблата, останали след рязането), с цел да е доста и черно гроздето като тях.
В Югозападна България зарязването се прави постоянно от двама души, а благославянето се трансформира в ритуална игра (пиеса/сцена) с тъкмо избрани дейности и думи (роли). Мъжът, който реже, застава в единия завършек на лозето, а вторият мъж е прикрит зад някоя лоза, в другия завършек на лозето.
След зарязването лозарите от цялата околност се събират на обща софра с донесената храна, която нормално става край пъдарската (на селския охранител) барака или при някой оброк. На земята върху дълги пешкири се подреждат питите, кокошките и другата донесена храна, както и бъклиците с вино.[ Голяма китка (букет) от босилек, в която са втъкнати 3 лозови пръчки, се поставя в средата.
Трифоновден е считан за празник и на винарите, соколарите, градинарите, бъчварите и кръчмарите, а самият Свети Трифон обичайно е считан и за техен настойник, а в остарялата църковна иконография, като патрон на лозарите, светецът от време на време е изобразяван с косер (вид сърп) в ръка. Във фолклорната традиция Трифон Зарезан е първият от поредност поредни празници, наричани Трифунци - Трифоновден (1 февруари), Сретение Господне (2 февруари) и Свети Симеон (3 февруари). Тези празници се свързват с вълците, които се чифтосват по това време, като се правят избрани ритуали - не се употребяват ножици и нощвите се държат затворени (за да не стоят затворени челюстите на вълците през годината) и не се прави никаква работа (който работи в тези дни, притегля върху себе си набези на вълци). За да се защищити добитъкът, на някои места (Белоградчишко, Монтанско) се подготвя специфичен самун, който се прекадява и се поставя в храната му.
Основна традиция на Трифон Зарезан е символичното зарязване (резитба) на лозята. При него мъжете, обработващи лозя, отиват в тях, носейки особено приготвена храна - самун, който може да бъде квасен или свеж, със или без украса; цяла кокошка, пълнена с ориз или булгур; туршия, луканка, „ бабяк " (напълнен корем с месо) и други Освен това се занася и бъклица с вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. На някои места на лозята се носят и светена вода и пепел. Храната се отнася в особено готова нова вълнена торба.
Зарязването се прави с косер, който авансово се почиства и се наточва (заостря) добре. В обичайна просвета рязането на лозята е извънредно мъжка активност, дами не се позволяват. Така се изяснява и особеното табу за дамите през този ден, да не пристъпват територията на лозята „ тъй като не е женска работа и с цел да ражда лозето " (Рила, Дупнишко), както и да въобще да режат, защото „ свети Трифон на този ден си отрязал носа " (Момчилово, Провадийско). Според тази легенда (вероятно модифицирана езическа или основана да възпира склонните към пиене и свернословия и да покаже, че има за какво светецът да бъде срещу тях), това се случва с Трифон или тъй като един път, когато е прекомерно пийнал, по нехайство улучва себе си вместо лозето си, което таман подрязва, или тъй като да го стори го проклина Богородица (представяна, като негова сестра), откакто той я среща и се подиграва с нея и бебето й, до момента в който тя го носи към църквата.
При самото зарязване всеки собственик на лозе се прекръства, отрязва с косера си по 3 пръчки от 3 лози, прекръства се още веднъж и полива зарязаните лози с бъклицата. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет. В с. Виница, Варненско, виното от бъклицата се плисва в средата на лозето „ за благодат, по този начин да тече виното ". В с. Гореница, Врачанско, при поливането благославят „ както тече виното, по този начин да пораства гроздето ". В Лясковец на Морава мъжете смъкват калпаците си и ги окачват на чуканите (стъблата, останали след рязането), с цел да е доста и черно гроздето като тях.
В Югозападна България зарязването се прави постоянно от двама души, а благославянето се трансформира в ритуална игра (пиеса/сцена) с тъкмо избрани дейности и думи (роли). Мъжът, който реже, застава в единия завършек на лозето, а вторият мъж е прикрит зад някоя лоза, в другия завършек на лозето.
След зарязването лозарите от цялата околност се събират на обща софра с донесената храна, която нормално става край пъдарската (на селския охранител) барака или при някой оброк. На земята върху дълги пешкири се подреждат питите, кокошките и другата донесена храна, както и бъклиците с вино.[ Голяма китка (букет) от босилек, в която са втъкнати 3 лозови пръчки, се поставя в средата.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ