Бившият “български ” президент не разграничава жертва от агресор, не осъжда режима на Путин и зверствата на Русия в Украйна
Явор Божанков
Денят в памет на жертвите на комунистическия режим.
В книгата “Кремъл и Лубянка ” на Судоплатов (офицер от НКВД) се разказват специфичните интервенции на съветските служби, довели до инсталирането на руска власт в Източна Европа.
След Втората международна война Англия слага условия за осъществяване на свободни избори в Източна Европа. Сталин се съгласява, знаейки, че ще ги завоюва - посредством принуждение, гнет и подривна активност.
Най-трудно комунистическият режим си проправя път в прибалтийските страни. Местните ненавиждат Русия. Тайните служби на Кремъл нямат късмет за пряк пробив. Затова поддържат партии, които се борят за… „ неутралитет “. Достатъчно е било да внесат разделяне в обществата. Преди да открият пряк надзор.
Различна тактика употребяват в Полша, Румъния и Чехия. Там не търсят хора, които обичат Русия, а такива, които ненавиждат своите. Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) организира редица интервенции за физическото очистване на опозицията и обезпечава победа за марионетните си проруски държавни управления.
В книгата само България е отделена независимо. Главата се споделя „ Специалният случай на България “. В нея Судоплатов разказва готовността на съветските служби да унищожават водачите на прозападните, демократични сили.
Това обаче прави Георги Димитров и “нашите ” комунисти. Руските служби са удивени, че локалните съумяват да екзекутират опозицията с лекост. Сами избиват своите. Бързо. Хладнокръвно.
И през днешния ден в залата на българския парламент се чува „ Ще отидеш в Белене, бе! “ от партия „ Възраждане “.
И през днешния ден мнозина изпитват носталгия по режим, който ни докара първо гибел, а след това бедност и беднотия.
Бившият “български ” президент не разграничава жертва от агресор, не осъжда режима на Путин и зверствата на Русия в Украйна. В нито едно изречение не уточни Русия като опасност за сигурността на България. И това не е случайност.
В последна сметка упоритостта на режима в Кремъл е същата. Тогава и в този момент. Възстановяване на съветското въздействие в рамките на някогашния Съветски съюз. А това без Украйна е невероятно. България влиза точно в тази граница.
Да знаем какво е било, с цел да осъзнаем какъв брой доста постигнахме и да проумеем какво можем да загубим. Защото тъкмо това - тъкмо през днешния ден - още веднъж е на масата.
Явор Божанков
Денят в памет на жертвите на комунистическия режим.
В книгата “Кремъл и Лубянка ” на Судоплатов (офицер от НКВД) се разказват специфичните интервенции на съветските служби, довели до инсталирането на руска власт в Източна Европа.
След Втората международна война Англия слага условия за осъществяване на свободни избори в Източна Европа. Сталин се съгласява, знаейки, че ще ги завоюва - посредством принуждение, гнет и подривна активност.
Най-трудно комунистическият режим си проправя път в прибалтийските страни. Местните ненавиждат Русия. Тайните служби на Кремъл нямат късмет за пряк пробив. Затова поддържат партии, които се борят за… „ неутралитет “. Достатъчно е било да внесат разделяне в обществата. Преди да открият пряк надзор.
Различна тактика употребяват в Полша, Румъния и Чехия. Там не търсят хора, които обичат Русия, а такива, които ненавиждат своите. Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) организира редица интервенции за физическото очистване на опозицията и обезпечава победа за марионетните си проруски държавни управления.
В книгата само България е отделена независимо. Главата се споделя „ Специалният случай на България “. В нея Судоплатов разказва готовността на съветските служби да унищожават водачите на прозападните, демократични сили.
Това обаче прави Георги Димитров и “нашите ” комунисти. Руските служби са удивени, че локалните съумяват да екзекутират опозицията с лекост. Сами избиват своите. Бързо. Хладнокръвно.
И през днешния ден в залата на българския парламент се чува „ Ще отидеш в Белене, бе! “ от партия „ Възраждане “.
И през днешния ден мнозина изпитват носталгия по режим, който ни докара първо гибел, а след това бедност и беднотия.
Бившият “български ” президент не разграничава жертва от агресор, не осъжда режима на Путин и зверствата на Русия в Украйна. В нито едно изречение не уточни Русия като опасност за сигурността на България. И това не е случайност.
В последна сметка упоритостта на режима в Кремъл е същата. Тогава и в този момент. Възстановяване на съветското въздействие в рамките на някогашния Съветски съюз. А това без Украйна е невероятно. България влиза точно в тази граница.
Да знаем какво е било, с цел да осъзнаем какъв брой доста постигнахме и да проумеем какво можем да загубим. Защото тъкмо това - тъкмо през днешния ден - още веднъж е на масата.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ