На 15 октомври 1969 се ражда един от хората, за

На 15 октомври 1969 се ражда един от хората, за които споделят, че „ като че ли не са от този свят “. Със сигурност и този свят нямаше да е същият без него. След всичко, което е сътворил за българското изкуство, Мариус Куркински умерено може да бъде сметнат за национално благосъстояние.

Много песимистично съм надъхан към това по какъв начин живеем, по какъв начин е утроен светът, по какъв начин внезапно илюзиите се разрушават и в действителност остава една празнина.

Голяма задача ми е да не трансферирам гняв, искания или завист на друго човешко създание. Това ми е огромна задача, а се нервирам, че от време на време не съумявам и упреквам други хора. Това е неверно и доста неприятно.

Много е мъчно, човек да е апатичен към ритници от хора, на които е дал обувки!

Времето лекува тъгата, лекува любовта, връзките – това съм го видял с очите си, само че греховете – не.

Ние пред себе си не можем да замълчим за малко и да се вслушаме в някаква друга тишина, в други някакви гласове, очаквайки нещо да ни бъде прошепнато от горе, камо ли това да стане в общуването.

Човек бива оглупяван принудително от всичко, което го заобикаля – от обществото, от пътя, който е поел светът. Човек е оглупяван даже с информацията, която получава в големи количества наготово и хаосът, който тя провокира в душата му, е отблъскващ. Той не може да се оправи с лакомията към всичко, за което знае.

Аз не знам хората по какъв начин устоят на тази информация отвред, която ги обстрелва. Те би трябвало да си пазят душeвността от тези офанзиви, които получават от всички страни.

В днешния свят има толкоз доста страдалчество, което не може да не съпреживяваш и на което не може да не съчувстваш, само че не може и без изкуство… Казват: " Ама какво се превъзнасяте, хората нямат къщи и няма какво да ядат… " Наистина е по този начин, само че и душата желае храна, а тя населява тялото… Нека не звучи като опрощение, а като твърдо отстояване на това нейно право.

Не се интересувам от партии и политика. Интересувам се единствено от себе си. Продължавам да върша спектакъл, да се пробвам да основа една дребна общественост от хора – аудитория и артисти, които да изпитат най-големия недостиг в днешно време – деликатност.

Висшата обич сред двама души не може да се задържи за цялостен живот…

Странно, не желая да звучи високомерно, само че има такива моменти, когато това те спохожда, откриваш го – душата на индивида има свойството да израства, да се развива.

Леността е доста неприятно нещо – да оставиш съзнанието си да кисне с мисълта, че няма да се оправя.

Страхувам се от инцидентните неща.

Въпреки че е радостна, нелепостта също води до страдалчество и болежка.

У всеки човек бушуват пристрастености. Не желая да мисля за плътското, не желая да мисля за удоволствията, усещам оправия и душевно успокоение, когато съумея да мина на светлата страна. Искам да пребивавам в примирение и в сериозен труд на сцената.

Спасението даже принудително идва. За това подсигурявам и потвърждавам. На мен ми се е случвало. По ред аргументи имах… изпадане надолу. И искаш или не, биваш спасяван.

Има едно огромно Добро. И индивидът би трябвало изрично да го избере. Да се помоли то да му се даде, да го извърши, да опита най-малко с всички сили. Да му се даде втори късмет да стане човек, след цялата съсипия, която е претърпял.

Снимки: novini.bg, jenatadnes.com