Когато френското село Пон-Сен-Еспри временно полудява
На 15 август 1951 година десетки хора се разболяват тежко в Пон-Сен-Еспри, община в Южна Франция. През идващите дни количеството доближава стотици. Те се оплакват от гадене и болки в стомаха, едва кръвно налягане и слаб пулс, студена пот и ниска температура. Най-лошото обаче е, че всички страдат от бодърствуване и миришат отблъскващо. „ Състоянието на световъртеж продължава, съпроводено от щедро изпотяване и неприятна миризма “, оповестява British Medical Journal. Хората съпоставят миризмата с аромата на мъртви мишки.
За някои жертви необяснимото заболяване стопира дотук. За други обаче това е единствено началото: идната стъпка за десетки и десетки е кошмарни халюцинации.
Градът се оказва обзет от стълпотворение. Малко момиченце крещи, че е преследвано от човекоядни тигри; жена плаче, че децата ѝ са смлени на колбаси; наедрял мъж се отбранява от страховитите зверове, като хвърля мебелите в дома си по тях; брачен партньор и брачна половинка се гонят с ножове. Дори локалните животни полудяват: едно куче стартира да дъвче камъни, до момента в който зъбите му не се изпочупват; ято патици маршируват като пингвини…
Навсякъде хора бягат е опит да избегнат мислени пламъци; един мъж, уверен, че червени змии изяждат мозъка му, скача през прозореца; различен пък, които също скача от прозореца, чупи и двата крайници, само че се изправя се и продължава да бяга.
Като цяло – сцената е апокалиптична. „ Видях здрави мъже и дами, които внезапно изпадат в смут, раздират чаршафите си, крият се под одеялата си, с цел да избягат от халюцинациите “ – споделя кметът на Пон-Сен-Еспри Албер Хебрар. Приютите са цялостни с хора, увити в усмирителни ризи и завързани за леглата. Според Британския медицински вестник „ всеки опит за ограничение на придвижванията единствено ускорява възбудата “.
Докато всеобщото заболяване отшуми, към 300 души са наранени по някакъв метод. Поне четирима от тях умират. Непосредствено по-късно за експлоадирането на епидемията е обвинен… хлябът.
Мораво рогче по житото
Лятото на 1951 година е било изключително влажно и гъбичките на моравото рогче се появяват всеобщо по всички ръжени полета в страната. Заразено зърно попада в хлебозавода Roch Briand, където се прави на брашно, и от там довежда до всеобщо натравяне. До този миг за финален път ерготизмът, които се предизвиква от гъбичката – също прочут и като „ огънят на Свети Антоний “ – е засягал Франция през 1816 година
Днес отравянето с рогчето остава най-често одобряваното пояснение за случилото се в Пон-Сен-Еспри, макар че има и други теории. Само няколко седмици след случая ръководителят на профсъюза на мелничарите във Франция Пиер Якоб отхвърля да одобри тази версия, оповестява Ройтерс. Той твърди, че гъбичката постоянно е участвала във френското брашно и затова не може да бъде повода. За да потвърди тезата си, той предложи да изяде инфектиран с нея самун пред група специалисти. Няма обаче данни дали той фактически го прави (за съжаление).
Други теории упрекват живака, фунгицидите и разнообразни други типове гъбички. Някои хора настояват, че в действителност е била инфектирана водата, употребена при приготвянето на хляба, а не зърното.
И, несъмнено, има теории на конспирацията…
През 2009 година писателят Ханк Албарели твърди, че е разкрил подозрителен документ на Централно разузнавателно управление на САЩ, който съдържа следния надпис: „ Re: Пон-Сен-Еспри и Ф. Олсън. Досие на интервенцията Следствен отдел към окръжна прокуратура Спан/Франция, в това число Олсън. Разузнавателни файлове. Предайте на Белин – кажете му да се погрижи те да бъдат отстранени “.
Според Би Би Си Франк Олсън е академик от Централно разузнавателно управление на САЩ, които изследва ЛСД; Дейвид Белин пък е изпълнителен шеф на комисията на Белия дом, която проверява злоупотребите на Централно разузнавателно управление на САЩ. Дали тези хора са свързани с отравянето в Пон-Сен-Еспри? Дали това е бил някакъв прикрит опит на Централно разузнавателно управление на САЩ с ЛСД? Или пък Централно разузнавателно управление на САЩ – което сигурно е изучавало психоактивни субстанции по това време – просто е направило независимо проучване на случилото се в Южна Франция?
Стивън Каплан, експерт по история на хляба от университета „ Корнел “, който написа обширна публикация за последствията от епидемията във френскоезичен алманах, озаглавен „ Прокълнатият самун “, не има вяра в теорията за конспирацията за Централно разузнавателно управление на САЩ. Той споделя, че ЛСД е малко евентуален провинен, тъй като признаците, от които страдат жителите, не съответстват с тези, породени от халюциногена. Но той не е уверен и че повода е моравото рогче.
Така въпросът остава неразгадан.
