На 14 ноември 1943 година започват масираните бомбардировки над София
На 14 ноември 1943 година стартират масираните бомбардировки над София.
Атаката против българската столица тръгва от изток към по обяд, около12:30 часа. С над 600 фугасни бомби са ударени карталите " Хаджи Димитър ", " Надежда ", " Индустриален ", " Красна поляна ", Централна жп гара и гара Военна рампа ", " Орландовци " и " Малашевци ".
София е атакувана от З91 бомбардировача Б-25 " Мичъл ", прикривани от 49 тежки изтребителя П-38 " Лайтнинг ".
При тази офанзива умират 32-ма души, ранени са 120, разрушени са 44 и остават необитаеми 129 здания. В региона на Централна гара падат 26 бомби, унищожават железопътната и телеграфната работилница, прекъсват всичките четири коловоза източно от моста над шосето София – Орландовци, повреждат 23 вагона.
България разполага с изтребители Ме-109 Г-2, които изхвърчат от летище " Божурище ", малко преди първите бомби да паднат над столицата.
Закъснялото оповестяване и неналичието на съвременна оптическа техника и радиоапаратура пречат за бранителите на София да противодействат на въздушните офанзиви.
София е бомбардирана за българското държавно управление да се изтегли от военно-политическия си съюз с Третия райх и присъединението ѝ на 1 март 1941 година към Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония) и обявяването на война на Англия и Съединени американски щати.
За три дни над българската столица прелитат в офанзива 2000 самолета на англо-американската авиация - с дневни и нощни бомбардировки. София е засипана от над 8000 запалителни и фугасни бомби. Ударите са ориентирани към главно цивилен обекти, умират стотици столичани 900, а ранените са над 1000.
Напълно или частично са разрушени над 12 000 публични, жилищни и промишлени здания. 12 567 жилищни, промишлени и публични здания, Унищожена е Столичната библиотека, в която изгарят 40 000 книги. Ударени са Българска академия на науките, Светият синод, Държавната печатница, Народният спектакъл и други
Защитавайки София, умира именитият български авиатор Димитър Списаревски, както и още 14 български военни летци: капитан Павел Павлов, поручиците Иван Бояджиев, Любен Кондаков, Христо Арнаудов и Димитър Попов, подпоручиците Митьо Дисов, Георги Кюмюрджиев, Веселин Рачев и Иван Стефанов, подофицер Атанас Кръстев, фелдфебелите Йордан Тодоров, Симеон Михайлов, Йордан Кубадинов и Христо Цанков, посмъртно нараснали в по-горен чин и наградени с боен медал " За смелост “.
В небето над София, на 10 януари 1944 година умира и капитан Герхард Венгел, пълководец на немската изтребителна група, дислоцирана на летище " Враждебна ".
Атаката против българската столица тръгва от изток към по обяд, около12:30 часа. С над 600 фугасни бомби са ударени карталите " Хаджи Димитър ", " Надежда ", " Индустриален ", " Красна поляна ", Централна жп гара и гара Военна рампа ", " Орландовци " и " Малашевци ".
София е атакувана от З91 бомбардировача Б-25 " Мичъл ", прикривани от 49 тежки изтребителя П-38 " Лайтнинг ".
При тази офанзива умират 32-ма души, ранени са 120, разрушени са 44 и остават необитаеми 129 здания. В региона на Централна гара падат 26 бомби, унищожават железопътната и телеграфната работилница, прекъсват всичките четири коловоза източно от моста над шосето София – Орландовци, повреждат 23 вагона.
България разполага с изтребители Ме-109 Г-2, които изхвърчат от летище " Божурище ", малко преди първите бомби да паднат над столицата.
Закъснялото оповестяване и неналичието на съвременна оптическа техника и радиоапаратура пречат за бранителите на София да противодействат на въздушните офанзиви.
София е бомбардирана за българското държавно управление да се изтегли от военно-политическия си съюз с Третия райх и присъединението ѝ на 1 март 1941 година към Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония) и обявяването на война на Англия и Съединени американски щати.
За три дни над българската столица прелитат в офанзива 2000 самолета на англо-американската авиация - с дневни и нощни бомбардировки. София е засипана от над 8000 запалителни и фугасни бомби. Ударите са ориентирани към главно цивилен обекти, умират стотици столичани 900, а ранените са над 1000.
Напълно или частично са разрушени над 12 000 публични, жилищни и промишлени здания. 12 567 жилищни, промишлени и публични здания, Унищожена е Столичната библиотека, в която изгарят 40 000 книги. Ударени са Българска академия на науките, Светият синод, Държавната печатница, Народният спектакъл и други
Защитавайки София, умира именитият български авиатор Димитър Списаревски, както и още 14 български военни летци: капитан Павел Павлов, поручиците Иван Бояджиев, Любен Кондаков, Христо Арнаудов и Димитър Попов, подпоручиците Митьо Дисов, Георги Кюмюрджиев, Веселин Рачев и Иван Стефанов, подофицер Атанас Кръстев, фелдфебелите Йордан Тодоров, Симеон Михайлов, Йордан Кубадинов и Христо Цанков, посмъртно нараснали в по-горен чин и наградени с боен медал " За смелост “.
В небето над София, на 10 януари 1944 година умира и капитан Герхард Венгел, пълководец на немската изтребителна група, дислоцирана на летище " Враждебна ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ