Вижте кого почита църквата днес
На 14 март църквата уважава паметта на преподобния Бенедикт Нурсийски.
Основателят на общежителното монашество в Западна Европа, се родил в към 480 година в град Нурсия (сега Норча), Италия,
и в юношеска възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в учебно заведение. Разпуснатият живот в столицата обаче провокирал у младежа такова отвращение, че на 16-годишна възраст той решил да остави света и да се отдръпна в пустинно място.
Заживял в една пещера в цялостно уединение.
Така прекарал три години в пост и молитва, която му пособия да понася трудовете и лишенията на отшелническия живот. А когато локални овчари разкрили жилището на пустинника, при него почнали да идват хора от близките планински селища за духовни директиви. Бог дарувал на благословения духовник ( " бенедиктус " на латински значи " блажен " ) огромна духовна мъдрост и мощ да лекува заболявания.
Славата на преподобния Бенедикт се разнесла надалече.
Посетителите от всякакви места се събирали на тълпи към неговата пещера. С годините край преподобния се събрали над 150 монаси. Те приели духовното управление на преподобния Бенедикт и той се постарал да сложи общежителното монашество на здрави духовни основи. Неговите строги правила изначало не се понравили на братята, само че Бенедикт ги ръководел с огромна мъдрост и нравствен опит.
После преподобният отпътувал на юг и в планинска околност сред Рим и Неапол
се заселил в една изоставена римска цитадела на хълма Монтекасино. Там, в отдалечените и глухи местности, към момента имало хора, които принасяли жертви на идоли. Свети Бенедикт почнал да учи селяните на същинската Христова религия и скоро покръстил доста локални поданици, които наставлявал в добродетелите. Заедно с монасите преподобният трансформирал остарялата цитадела в манастир. Написал и правилник за своите монаси, които по неговото име и в този момент се назовават бенедиктинци. Упокоил се в 543 г.
Основателят на общежителното монашество в Западна Европа, се родил в към 480 година в град Нурсия (сега Норча), Италия,
и в юношеска възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в учебно заведение. Разпуснатият живот в столицата обаче провокирал у младежа такова отвращение, че на 16-годишна възраст той решил да остави света и да се отдръпна в пустинно място.
Заживял в една пещера в цялостно уединение.
Така прекарал три години в пост и молитва, която му пособия да понася трудовете и лишенията на отшелническия живот. А когато локални овчари разкрили жилището на пустинника, при него почнали да идват хора от близките планински селища за духовни директиви. Бог дарувал на благословения духовник ( " бенедиктус " на латински значи " блажен " ) огромна духовна мъдрост и мощ да лекува заболявания.
Славата на преподобния Бенедикт се разнесла надалече.
Посетителите от всякакви места се събирали на тълпи към неговата пещера. С годините край преподобния се събрали над 150 монаси. Те приели духовното управление на преподобния Бенедикт и той се постарал да сложи общежителното монашество на здрави духовни основи. Неговите строги правила изначало не се понравили на братята, само че Бенедикт ги ръководел с огромна мъдрост и нравствен опит.
После преподобният отпътувал на юг и в планинска околност сред Рим и Неапол
се заселил в една изоставена римска цитадела на хълма Монтекасино. Там, в отдалечените и глухи местности, към момента имало хора, които принасяли жертви на идоли. Свети Бенедикт почнал да учи селяните на същинската Христова религия и скоро покръстил доста локални поданици, които наставлявал в добродетелите. Заедно с монасите преподобният трансформирал остарялата цитадела в манастир. Написал и правилник за своите монаси, които по неговото име и в този момент се назовават бенедиктинци. Упокоил се в 543 г.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ