Фрогоко: Турското знаме се развя над българско читалище по време на религиозен ритуал
На 14.04.2018 година в гоцеделчевското село Рибново се състоя така наречен сюнет (масово обрязване на дребни момченца), на който малко медии обърнаха внимание, тъй като събитието съответства с тежката злополука при Вакарел. Типичният обред обаче тази година беше спонсориран не от кого да е, а от Мустафа Дюндар – кмет на един от регионите на Бурса (Турция) – Осман гази. Името на региона е също забавно – тя е кръстена на създателя на Османската империя султан Осман I Гази.
Дали това събитие може да бъде признато като обикновено и добросъседско съдействие сред две страни или в действителност зад този „ общ план “ се крие нещо друго? Години наред Турция „ работи “ над популацията от Югозападна България, а и освен там, с цел да се усеща то по-близко до „ душевните граници “, пропагандирани от неоосманската идеология на Анкара. В случая става дума тъкмо за това. Иначе за какво един набожен обред ще бъде финансиран от светско лице, освен това представител на локалната власт в Турция? Защо в едно чисто българiко село, в което никой не схваща и дума турски, се поставят надписи на турски и за какво на едно сякаш „ религиозно “ мероприятие се вее голям байрак на Турция, няколко пъти по-голям от скромното българско знаме, като освен това турското знаме е закачено върху постройката на българското читалище?
За значимостта на събитието приказва и наличието на високопоставени посетители от българското мюфтийство, отпред със самия основен мюфтия Мустафа Хаджи. Припомняме, че Хаджи е определен на поста с голям скандал през 2005 година, при неодобрението на огромна част от мюсюлманската общественост и с решителната поддръжка на Движението за права и свободи. Мустафа Хаджи е приключил докторантура по ислямска социология в Турция. Присъствието му на това събитие е благ жест или връщане на остаряла услуга?
Южната ни съседка от десетилетия употребява меката мощ не просто за навлизане, а и за налагане на своето въздействие посредством формалната теория на Турция, която в общи линии гласи следното – щом изповядваш ислям, значи си турчин. Ето за какво отговора на въпроса за наличието на турските флагове на религиозния обред е явен – за Турция нация и вяра съответстват. Има ли България обаче някаква политика по отношение на българските мюсюлмански институции, а и по отношение на българските мюсюлмани най-много, или ги е дала под аренда на Турция? Съдейки от цялостното равнодушие на българските управляващи във връзка с сходен вид акции, явно е второто.
През 1963 година жителите на близкото с. Корница вземат решение да се разгласят за турци и развяват турското знаме на центъра на селото, надявайки се по този метод да избегнат промяната на имената си. Днес мюсюлманите нямат този проблем и свободно извършват религиозните си ритуали, само че не би трябвало религията да се смесва с националността и това разграничение би трябвало да се възпитава у децата още от ранна детска възраст. Само че това е работа на българските държавни институции, а те очевидно не се занимават с това. И резултатите са налице. Защото в последна сметка жителите на Корница заменят българското знаме на кметството с турско през далечната 1963 година, до момента в който в Рибново то се развя единствено преди няколко дни – на 14 април 2018 година
Андрей Башев
Дали това събитие може да бъде признато като обикновено и добросъседско съдействие сред две страни или в действителност зад този „ общ план “ се крие нещо друго? Години наред Турция „ работи “ над популацията от Югозападна България, а и освен там, с цел да се усеща то по-близко до „ душевните граници “, пропагандирани от неоосманската идеология на Анкара. В случая става дума тъкмо за това. Иначе за какво един набожен обред ще бъде финансиран от светско лице, освен това представител на локалната власт в Турция? Защо в едно чисто българiко село, в което никой не схваща и дума турски, се поставят надписи на турски и за какво на едно сякаш „ религиозно “ мероприятие се вее голям байрак на Турция, няколко пъти по-голям от скромното българско знаме, като освен това турското знаме е закачено върху постройката на българското читалище?
За значимостта на събитието приказва и наличието на високопоставени посетители от българското мюфтийство, отпред със самия основен мюфтия Мустафа Хаджи. Припомняме, че Хаджи е определен на поста с голям скандал през 2005 година, при неодобрението на огромна част от мюсюлманската общественост и с решителната поддръжка на Движението за права и свободи. Мустафа Хаджи е приключил докторантура по ислямска социология в Турция. Присъствието му на това събитие е благ жест или връщане на остаряла услуга?
Южната ни съседка от десетилетия употребява меката мощ не просто за навлизане, а и за налагане на своето въздействие посредством формалната теория на Турция, която в общи линии гласи следното – щом изповядваш ислям, значи си турчин. Ето за какво отговора на въпроса за наличието на турските флагове на религиозния обред е явен – за Турция нация и вяра съответстват. Има ли България обаче някаква политика по отношение на българските мюсюлмански институции, а и по отношение на българските мюсюлмани най-много, или ги е дала под аренда на Турция? Съдейки от цялостното равнодушие на българските управляващи във връзка с сходен вид акции, явно е второто.
През 1963 година жителите на близкото с. Корница вземат решение да се разгласят за турци и развяват турското знаме на центъра на селото, надявайки се по този метод да избегнат промяната на имената си. Днес мюсюлманите нямат този проблем и свободно извършват религиозните си ритуали, само че не би трябвало религията да се смесва с националността и това разграничение би трябвало да се възпитава у децата още от ранна детска възраст. Само че това е работа на българските държавни институции, а те очевидно не се занимават с това. И резултатите са налице. Защото в последна сметка жителите на Корница заменят българското знаме на кметството с турско през далечната 1963 година, до момента в който в Рибново то се развя единствено преди няколко дни – на 14 април 2018 година
Андрей Башев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ