Война, солидарност и отворена икономика
На 13 март 2020 година в страната беше оповестено изключително състояние по отношение на разпространяването на новия и чужд ковид. Извън всички полемики за пандемията и ограничаващите ограничения, това даде старт и на сериозен диалог за възможни изключителни политики за ограничение на вредите върху бизнеса и семействата. Наред с обезпечаването на спомагателни разноски за очевидното – лекарства, маски и защитни дрехи да вземем за пример – бяха подхванати и разнообразни фискални и стопански ограничения с по-широк обсег – като мярката за опазване на заетостта „ 60/40 “, разнообразни форми на даване на ликвидност през ББР и даже частен мораториум върху заплащанията по банкови заеми.
Две години по-късно пандемията към този момент отстъпи – изключително като тежест върху стопанската система, само че нахлуването на съветските войски в Украйна задава нова изключителна обстановка. На този стадий икономическите резултати не са широкомащабни – веригите на добавена стойност в Европа действат обикновено, а страховете по-скоро се концентрират в разнообразни сфери, които са мощно обвързани с Русия, най-много по повод цената и надеждността на доставките на енергийни първични материали. В обществен проект обаче, най-видимият неотложен резултат в околните до Украйна страни (начело с Полша), е притокът на хора, които бягат от войната. Тяхното бъдеще в България – без значение дали краткосрочно или дълготрайно – постанова реакция с бързи и съответни ограничения.
В стопански проект пандемията насочи ясни провокации на политиците – да се предпазят служащите и да се обезпечи ликвидност на предприятията. Тези тематики бяха адресирани на процедура във всички страни в Европа, без в тази ситуация да разясняваме успеваемостта на другите ограничения. Сега, военният спор задава друга непосредствена задача – да се откри работещо решение за хората от Украйна, идващи в Полша, Словакия, Румъния, България или Балтийските страни. Към момента няма оценки какъв би бил техният брой в България, нито какъв брой нескончаем би бил натискът на границата – по данни от дирекция „ Гранична полиция “ от 24 февруари до 2 март в страната са влезнали над 13 500 украински граждани; не знам дали и по кое време потокът ще спре.
Мерките в поддръжка на хората, бягащи от войната, е разумно да бъдат в две направления. Първата е обезпечаването на съответни условия и настаняване, което е водещото в сходни обстановки. Второто е бързото споразумяване на някакъв статут и приемане на позволение за работа. На процедура всички страни, които сега одобряват украинци в по-големи мащаби, към този момент започнаха дейности в тази посока. Вижте да вземем за пример информация за разпоредбите в Полша, Литва, Латвия и Естония. Сред описаните политики са обезпечаване на заслон, безвизов престои за избран интервал след първите 90 дни, дълготрайни визи или автоматизирано удължение на изтекли визи, позволение за работа и така нататък
В същото време у нас към момента липсва такава информация или целенасочена политика. Приоритет на българското държавно управление към този момент наподобява главно поддръжката за българските жители, които желаят да избягат от войната и да се върнат в родината, в това число посредством образуване на превоз и друга помощ. Подобен фокус е понятен, само че наред с това в България идват и ще продължат да идват доста повече украински жители и това постанова бързи решения.
Нужните ограничения би трябвало най-общо да обезпечават:
Спешна филантропична поддръжка – достъп до здраве, заслон, храна и всичко належащо за оцеляването на всеки нуждаещ се от „ ден първи “;Шанс за пълностоен и работлив живот – в резюме, опция за интеграция в българската стопанска система и основаване на стойност посредством наемен труд, практикуване на свободна специалност или предприемачество.
България има правна рамка, която контролира процесите при банкет на бежанци. Но има потребност от еластичност, скорост при административните процедури и финансиране. В другите страни е видно, че огромна част от украинците в действителност влизат като стопански мигранти, а не със статут на бежанци – в Полша да вземем за пример това се показва като най-простото и работещо решение за украинците. До момента съвсем всички репортажи с пристигнали хора от Украйна в България включваха идни административни пречки и размотаване по институции, неизясненост за какъв интервал може да се остане, липса на информация за това дали, къде и по какъв начин може да се откри работа и така нататък Ето за какво е значимо да има облекчение и ускорение на всички процедури, които би трябвало да премине всеки един от упования огромен брой украинци, с цел да може да се откри, да наеме жилище, да потърси работа „ на ярко “, да отвори банкова сметка, да получи достъп до болница, до учебно заведение и детска градина за децата. Казано просто – късмет за заслужен независим живот и опция всеки да основава стойност съгласно уменията, гения и трудолюбието си.
Най-смисленото в бюджетен проект у нас, в посока финансова поддръжка на най-нуждаещите се украински фамилии, е мигновено бързо да се прекрати мярката „ 60/40 “ и средствата да се насочат за поддръжка на бягащите от войната, които идват на наша територия. Това са 300 млн. лева в бюджета на Национален осигурителен институт, които са повече от задоволителни с цел да финансират поддръжка на (потенциално) огромен брой идващи в страната. Национален осигурителен институт имат нужната мрежа и потенциал да работят оптимално дейно и да избегнат затъване в административното тресавище. Мярката „ 60/40 “ така и така от дълго време изгуби своя смисъл и е пред преустановяване в средата на годината. По-добре да се трансформира още в този момент и ресурсът да се насочи там, където има справедлива потребност. Българският бизнес, който получи поддръжка за опазване на работните места през 2020 и 2021 година и непрекъснато търси нови фрагменти, би трябвало да приветства сходна смяна.
Източник: Институт за пазарна икономика
Две години по-късно пандемията към този момент отстъпи – изключително като тежест върху стопанската система, само че нахлуването на съветските войски в Украйна задава нова изключителна обстановка. На този стадий икономическите резултати не са широкомащабни – веригите на добавена стойност в Европа действат обикновено, а страховете по-скоро се концентрират в разнообразни сфери, които са мощно обвързани с Русия, най-много по повод цената и надеждността на доставките на енергийни първични материали. В обществен проект обаче, най-видимият неотложен резултат в околните до Украйна страни (начело с Полша), е притокът на хора, които бягат от войната. Тяхното бъдеще в България – без значение дали краткосрочно или дълготрайно – постанова реакция с бързи и съответни ограничения.
В стопански проект пандемията насочи ясни провокации на политиците – да се предпазят служащите и да се обезпечи ликвидност на предприятията. Тези тематики бяха адресирани на процедура във всички страни в Европа, без в тази ситуация да разясняваме успеваемостта на другите ограничения. Сега, военният спор задава друга непосредствена задача – да се откри работещо решение за хората от Украйна, идващи в Полша, Словакия, Румъния, България или Балтийските страни. Към момента няма оценки какъв би бил техният брой в България, нито какъв брой нескончаем би бил натискът на границата – по данни от дирекция „ Гранична полиция “ от 24 февруари до 2 март в страната са влезнали над 13 500 украински граждани; не знам дали и по кое време потокът ще спре.
Мерките в поддръжка на хората, бягащи от войната, е разумно да бъдат в две направления. Първата е обезпечаването на съответни условия и настаняване, което е водещото в сходни обстановки. Второто е бързото споразумяване на някакъв статут и приемане на позволение за работа. На процедура всички страни, които сега одобряват украинци в по-големи мащаби, към този момент започнаха дейности в тази посока. Вижте да вземем за пример информация за разпоредбите в Полша, Литва, Латвия и Естония. Сред описаните политики са обезпечаване на заслон, безвизов престои за избран интервал след първите 90 дни, дълготрайни визи или автоматизирано удължение на изтекли визи, позволение за работа и така нататък
В същото време у нас към момента липсва такава информация или целенасочена политика. Приоритет на българското държавно управление към този момент наподобява главно поддръжката за българските жители, които желаят да избягат от войната и да се върнат в родината, в това число посредством образуване на превоз и друга помощ. Подобен фокус е понятен, само че наред с това в България идват и ще продължат да идват доста повече украински жители и това постанова бързи решения.
Нужните ограничения би трябвало най-общо да обезпечават:
Спешна филантропична поддръжка – достъп до здраве, заслон, храна и всичко належащо за оцеляването на всеки нуждаещ се от „ ден първи “;Шанс за пълностоен и работлив живот – в резюме, опция за интеграция в българската стопанска система и основаване на стойност посредством наемен труд, практикуване на свободна специалност или предприемачество.
България има правна рамка, която контролира процесите при банкет на бежанци. Но има потребност от еластичност, скорост при административните процедури и финансиране. В другите страни е видно, че огромна част от украинците в действителност влизат като стопански мигранти, а не със статут на бежанци – в Полша да вземем за пример това се показва като най-простото и работещо решение за украинците. До момента съвсем всички репортажи с пристигнали хора от Украйна в България включваха идни административни пречки и размотаване по институции, неизясненост за какъв интервал може да се остане, липса на информация за това дали, къде и по какъв начин може да се откри работа и така нататък Ето за какво е значимо да има облекчение и ускорение на всички процедури, които би трябвало да премине всеки един от упования огромен брой украинци, с цел да може да се откри, да наеме жилище, да потърси работа „ на ярко “, да отвори банкова сметка, да получи достъп до болница, до учебно заведение и детска градина за децата. Казано просто – късмет за заслужен независим живот и опция всеки да основава стойност съгласно уменията, гения и трудолюбието си.
Най-смисленото в бюджетен проект у нас, в посока финансова поддръжка на най-нуждаещите се украински фамилии, е мигновено бързо да се прекрати мярката „ 60/40 “ и средствата да се насочат за поддръжка на бягащите от войната, които идват на наша територия. Това са 300 млн. лева в бюджета на Национален осигурителен институт, които са повече от задоволителни с цел да финансират поддръжка на (потенциално) огромен брой идващи в страната. Национален осигурителен институт имат нужната мрежа и потенциал да работят оптимално дейно и да избегнат затъване в административното тресавище. Мярката „ 60/40 “ така и така от дълго време изгуби своя смисъл и е пред преустановяване в средата на годината. По-добре да се трансформира още в този момент и ресурсът да се насочи там, където има справедлива потребност. Българският бизнес, който получи поддръжка за опазване на работните места през 2020 и 2021 година и непрекъснато търси нови фрагменти, би трябвало да приветства сходна смяна.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ