Симеон Петров е първият български пилот, летял над България
На 13 август през 1912 година е бил първият полет на български боен аероплан над София. Извършва го поручик Симеон Петров, със аероплан "Блерио XI ". Той е и измежду пионерите на звукозаписната промишленост в България.
Симеон Константинов Петров е роден на 1 септември 1888 година в Русе.
През 1912 година, след конкурс, поручик Петров, дружно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за образование на водачи на Луи Блерио в Етамп край Париж. По това време Луѝ Блерио̀ (Louis Blériot, 1872-1936 г.) е народен воин на Франция. Като пионер в основаването на самолети и като първия летец, преодолял пролива Ла Манш, през 1909 година Блерио потвърждава, че самолетът не е единствено средство за атракция и забавление, а ново непознато средство за превоз.
По време на образованието си Петров предлага и съпроводен от Луи Блерио реализира първия нощен полет в историята на Франция.
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 м, когато моторът на самолета му "Блерио XI " се поврежда и стопира да работи. Списание "Л'аеро " (L'Aero), орган на парижкия аероклуб разяснява: "Мосю Петров, без да губи наличие на духа, стартира да се спуска с обмисляне спирално надолу и наред слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато неочакваното прекъсване на мотора не е последвано от злополука. " Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров дружно с Топракчиев създава методика за приземяване на самолети със спрял мотор, която е призната в програмата за образование на водачи в школата на Блерио.
Тримата български водачи съумяват да завършат курса единствено за 35 дни и на 25 юли 1912 година получават своите бревети след изпит пред специфична комисия на френския аероклуб.
В началото на Балканската война България има шестима водачи и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното поделение. На 7 август 1912 година на гара София идва първият аероплан "Блерио-XI " с мотор "Гном " от 70 hp. На 13 август 1912 година Симеон Петров става първият български водач, който лети в небето на България с самолет - българска благосъстоятелност. В идващите дни полети извършват и Топракчиев и Богданов.
По време на Балканската война Симеон Петров прави редица бойни полети. На 14 май 1914 година той излетява със своя аероплан "Блерио " към противниковата столица Цариград, само че достигайки предградиета му след Епиват е заставен да се върне заради неприятната видимост, която обезсмисля начинаниетo.
През Първата международна война Симеон Петров е шеф на Второ аеропланно поделение. Той конструира авиационните бомби вид "Чаталджа ". Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е употребена от Централните сили до края на Първата международна война.
Петров е първият шеф на аеропланното учебно заведение, създател на летище "Божурище ".
През 1919 година майор Петров е уволнен от работа. След това занимава с импорт на спортни артикули и най-много колела. Водач е на българския колоездачен тим на Олимпийските игри в Берлин през 1936 година.
През 1938 година основава сдружението "СИМОНАВИЯ " (от СИМеОН АВИАтора), което в началото внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно провежда производството им в България. Марката на плочите е "Орфей ". Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София. През 1947 година сдружението "СИМОНАВИЯ " е национализирано и е преименувано "Балкантон ". Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков цех.
Симеон Петров напуща този свят през 1950 година в София на 61 години след получен инфаркт. Погребан е в стеснен фамилен кръг.
Симеон Константинов Петров е роден на 1 септември 1888 година в Русе.
През 1912 година, след конкурс, поручик Петров, дружно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за образование на водачи на Луи Блерио в Етамп край Париж. По това време Луѝ Блерио̀ (Louis Blériot, 1872-1936 г.) е народен воин на Франция. Като пионер в основаването на самолети и като първия летец, преодолял пролива Ла Манш, през 1909 година Блерио потвърждава, че самолетът не е единствено средство за атракция и забавление, а ново непознато средство за превоз.
По време на образованието си Петров предлага и съпроводен от Луи Блерио реализира първия нощен полет в историята на Франция.
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 м, когато моторът на самолета му "Блерио XI " се поврежда и стопира да работи. Списание "Л'аеро " (L'Aero), орган на парижкия аероклуб разяснява: "Мосю Петров, без да губи наличие на духа, стартира да се спуска с обмисляне спирално надолу и наред слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато неочакваното прекъсване на мотора не е последвано от злополука. " Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров дружно с Топракчиев създава методика за приземяване на самолети със спрял мотор, която е призната в програмата за образование на водачи в школата на Блерио.
Тримата български водачи съумяват да завършат курса единствено за 35 дни и на 25 юли 1912 година получават своите бревети след изпит пред специфична комисия на френския аероклуб.
В началото на Балканската война България има шестима водачи и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното поделение. На 7 август 1912 година на гара София идва първият аероплан "Блерио-XI " с мотор "Гном " от 70 hp. На 13 август 1912 година Симеон Петров става първият български водач, който лети в небето на България с самолет - българска благосъстоятелност. В идващите дни полети извършват и Топракчиев и Богданов.
По време на Балканската война Симеон Петров прави редица бойни полети. На 14 май 1914 година той излетява със своя аероплан "Блерио " към противниковата столица Цариград, само че достигайки предградиета му след Епиват е заставен да се върне заради неприятната видимост, която обезсмисля начинаниетo.
През Първата международна война Симеон Петров е шеф на Второ аеропланно поделение. Той конструира авиационните бомби вид "Чаталджа ". Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е употребена от Централните сили до края на Първата международна война.
Петров е първият шеф на аеропланното учебно заведение, създател на летище "Божурище ".
През 1919 година майор Петров е уволнен от работа. След това занимава с импорт на спортни артикули и най-много колела. Водач е на българския колоездачен тим на Олимпийските игри в Берлин през 1936 година.
През 1938 година основава сдружението "СИМОНАВИЯ " (от СИМеОН АВИАтора), което в началото внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно провежда производството им в България. Марката на плочите е "Орфей ". Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София. През 1947 година сдружението "СИМОНАВИЯ " е национализирано и е преименувано "Балкантон ". Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков цех.
Симеон Петров напуща този свят през 1950 година в София на 61 години след получен инфаркт. Погребан е в стеснен фамилен кръг.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ