120 г. от рождението на Атанас Далчев - поета, намиращ в мрака просветелние
На 12 юни се навършват 120 години от рождението на един от най-големите поети на България – Атанас Далчев, създателя, който в никакъв случай не се приспособява към идеологически и политически принуди.Носител наХердеровата награданаВиенския университет.
Далчев е основател на така наречен предметна поезия. Заедно с Димитър Панталеев и Георги Караиванов основават цяло направление в актуалната българска лирика.
„ Местата на огромните поети нормално постоянно са пред скоби. По този метод е и Яворов – можем ли да кажем какво е мястото на Яворов? Той облъчва цялата лирика. Атанас Далчев също. Определям го като един от тайните татковци на доста днешни нови български поети. “ - означи литературният критик проф. Михаил Неделчев.
Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 година в Солун, в заможно семейство. Баща му е измежду видните българските жители и става народен представител в Отоманския парламент по времето на Хуриета. Той е един от представителите на българската общественост, и като подобен, цялото му семейство живее известно време в Цариград.
След това фамилията се мести в София и построява дребна къщурка в настоящия център на града.
Далчев оказва голямо въздействие върху Иван Цанев, Борис Христов, Владимир Попов, Георги Рупчев, върху така наречен „ тихи “ поети. През 1968 година Александър Геров му посвещава едно апологетично стихотворение, в което се споделя: „ Ти, който не си опетни името с безусловно нищо – ти си блажен “.
Преди преврата на 9 септември 1944 година Далчев издава четири книги – „ Стихотворения “, „ Прозорец “, „ Париж “ и „ Ангелът на Шартър “. Един прочут критик дори го упреква, че написа доста малко – по 1-2 стихотворения на година. Когато са го питали дали няма слаби стихотворения, Далчев дава отговор: „ Не, аз пиша единствено хубавите си стихотворения. “
„ Това, несъмнено, е тъкмо по този начин. Той е от този вид поети, при които няма никакъв срив или неуспех, няма заряд “, акцентира проф. Неделчев. Поезията Далчев не е „ сухарска “, в нея откриваме и диаболизъм, и мистически настроения, и какво ли още не. „ Интересно е, че цялото му развиване е от една мрачна тоналност към прояснение. “ - разяснява проф. Михаил Неделчев.
Освен стихотворец, Далчев е и доста добър преводач на прозаичност и поезия от всички съществени европейски езици. За своите преводачески умения той получава самопризнание в Западна и Източна Европа, където е почетен с редица интернационалните награди.
Въпреки че не е репресиран след 9 септември 1944 година, значително е отхвърлен от дейната литературна активност, защото тогавашната власт счита, че поезията му се занимава с религиозна тема и нереална проблематика. За Далчев не се приказва и той не издава книги в продължение на 20 години. През цялото това време, обаче, неговите книги се търсят.
Едва през 1965 година Далчев още веднъж е върнат в литературата, с помощта на Георги Джагаров, който доста интензивно спомага за това. Именно тогава Далчев издава своите извънредно мощни популярни бележки – къси, критически, метафизичен – даже, пейзажни фрагменти, които се преиздават и четат и до през днешния ден.
Далчев е прочут и с това, че е огромен критик, само че и огромен обожател на същинската рецензия. „ Критиката на Атанас Далчев е обособена галактика, паралелна на поезията му “, означи проф. Неделчев.
Статията „ Мъртва лирика “, която Далчев и Димитър Петров пишат против Николай Лилиев, провокира голяма дискусия сред списанието на Владимир Василев „ Златорог “ и списанието на проф. Александър Балабанов „ Развигор “.
Атанас Далчев е фамозен и със своите известни изречения, които някои съпоставят с афоризми. Проф. Неделчев незабавно се сеща за две от тях: „ Всички, паднали за свободата дето и да е, са наши братя – отново по кръв, само че единствено че пролята. “ И несъмнено: „ Листата на дърветата мълчеха и сенките лежеха като локви. Два облака стоеха неподвижно на изток, като че ли спуснали там котва. “
Литературният критик е безапелационен, че Атанас Далчев наложително би трябвало да бъде преподаван и е прелестно, че поезията му е част от образователната стратегия. „ Мисля, че е задоволително като размер часове и знам, че положителните учители преподават Атанас Далчев на драго сърце. Имам студенти, които са облъчени от своите положителни учители и за които също Атанас Далчев се е трансформирал в един от най-важните български поети. “ - сподели още проф. Михаил Неделчев. /БГНЕС
Далчев е основател на така наречен предметна поезия. Заедно с Димитър Панталеев и Георги Караиванов основават цяло направление в актуалната българска лирика.
„ Местата на огромните поети нормално постоянно са пред скоби. По този метод е и Яворов – можем ли да кажем какво е мястото на Яворов? Той облъчва цялата лирика. Атанас Далчев също. Определям го като един от тайните татковци на доста днешни нови български поети. “ - означи литературният критик проф. Михаил Неделчев.
Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 година в Солун, в заможно семейство. Баща му е измежду видните българските жители и става народен представител в Отоманския парламент по времето на Хуриета. Той е един от представителите на българската общественост, и като подобен, цялото му семейство живее известно време в Цариград.
След това фамилията се мести в София и построява дребна къщурка в настоящия център на града.
Далчев оказва голямо въздействие върху Иван Цанев, Борис Христов, Владимир Попов, Георги Рупчев, върху така наречен „ тихи “ поети. През 1968 година Александър Геров му посвещава едно апологетично стихотворение, в което се споделя: „ Ти, който не си опетни името с безусловно нищо – ти си блажен “.
Преди преврата на 9 септември 1944 година Далчев издава четири книги – „ Стихотворения “, „ Прозорец “, „ Париж “ и „ Ангелът на Шартър “. Един прочут критик дори го упреква, че написа доста малко – по 1-2 стихотворения на година. Когато са го питали дали няма слаби стихотворения, Далчев дава отговор: „ Не, аз пиша единствено хубавите си стихотворения. “
„ Това, несъмнено, е тъкмо по този начин. Той е от този вид поети, при които няма никакъв срив или неуспех, няма заряд “, акцентира проф. Неделчев. Поезията Далчев не е „ сухарска “, в нея откриваме и диаболизъм, и мистически настроения, и какво ли още не. „ Интересно е, че цялото му развиване е от една мрачна тоналност към прояснение. “ - разяснява проф. Михаил Неделчев.
Освен стихотворец, Далчев е и доста добър преводач на прозаичност и поезия от всички съществени европейски езици. За своите преводачески умения той получава самопризнание в Западна и Източна Европа, където е почетен с редица интернационалните награди.
Въпреки че не е репресиран след 9 септември 1944 година, значително е отхвърлен от дейната литературна активност, защото тогавашната власт счита, че поезията му се занимава с религиозна тема и нереална проблематика. За Далчев не се приказва и той не издава книги в продължение на 20 години. През цялото това време, обаче, неговите книги се търсят.
Едва през 1965 година Далчев още веднъж е върнат в литературата, с помощта на Георги Джагаров, който доста интензивно спомага за това. Именно тогава Далчев издава своите извънредно мощни популярни бележки – къси, критически, метафизичен – даже, пейзажни фрагменти, които се преиздават и четат и до през днешния ден.
Далчев е прочут и с това, че е огромен критик, само че и огромен обожател на същинската рецензия. „ Критиката на Атанас Далчев е обособена галактика, паралелна на поезията му “, означи проф. Неделчев.
Статията „ Мъртва лирика “, която Далчев и Димитър Петров пишат против Николай Лилиев, провокира голяма дискусия сред списанието на Владимир Василев „ Златорог “ и списанието на проф. Александър Балабанов „ Развигор “.
Атанас Далчев е фамозен и със своите известни изречения, които някои съпоставят с афоризми. Проф. Неделчев незабавно се сеща за две от тях: „ Всички, паднали за свободата дето и да е, са наши братя – отново по кръв, само че единствено че пролята. “ И несъмнено: „ Листата на дърветата мълчеха и сенките лежеха като локви. Два облака стоеха неподвижно на изток, като че ли спуснали там котва. “
Литературният критик е безапелационен, че Атанас Далчев наложително би трябвало да бъде преподаван и е прелестно, че поезията му е част от образователната стратегия. „ Мисля, че е задоволително като размер часове и знам, че положителните учители преподават Атанас Далчев на драго сърце. Имам студенти, които са облъчени от своите положителни учители и за които също Атанас Далчев се е трансформирал в един от най-важните български поети. “ - сподели още проф. Михаил Неделчев. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ