Оръжия, милиарди и страхове: Какво се решава в Анкара и как ще се отрази на България
В Анкара стартира вторият ден от срещата на върха на НАТО, като измежду главните тематики на диалозите са бъдещето на Алианса, увеличението на средствата за защита и ролята на съдружниците в изискванията на възходящи интернационалните напрежения. Очаква се Франция и Англия да показват проектите си за интернационална морска задача в Ормузкия пролив – самодейност, против която Иран към този момент изрази противоречие.
В турската столица участват американският президент Доналд Тръмп и украинският държавен глава Володимир Зеленски, като през днешния ден е планувана среща сред двамата водачи. Сред главните тематики, които Зеленски се чака да сложи, са нуждата от спомагателни муниции и усилване на европейската поддръжка за противовъздушната защита на Украйна.
Българската делегация на форума е ръководена от премиера Румен Радев. В предаването „ Твоят ден “ по NOVA NEWS разбор на срещата направиха Ивайло Иванов от Съюза на офицерите от запаса „ Атлантик “ и заместник-главният редактор на „ Дневник “ Петър Карабоев. Двамата разискаха предстоящите резултати от срещата на върха, вероятностите пред трансатлантическите връзки и въздействието на решенията на НАТО върху сигурността на България.
Очакванията за срещата и авансово контрактуваните решения
Според Петър Карабоев форумът надали ще предложи огромни изненади, защото главните параметри на заключителния документ към този момент са били конкретизирани сред страните членки. По думите му самото реализиране на авансово единодушие съставлява важен триумф за Алианса.
„ Това е достижение единствено по себе си. Няма да има остри думи и Тръмп няма да заплашва, че ще си тръгне по-рано. От през вчерашния ден се приказва за стотици милиарди, които съдружниците се ангажират да вложат в съответни отбранителни планове “, уточни журналистът.
Ивайло Иванов акцентира, че най-важното обръщение от срещата би трябвало да бъде обвързвано с ясното удостоверение за уговорката на Съединени американски щати към НАТО. Именно заради тази причина финалната декларация е била авансово съгласувана сред непрекъснатите представители на страните членки.
„ НАТО продължава да пази територията на страните членки с всички вероятни средства и член 5 продължава да е в деяние “, съобщи той.
Ролята на Доналд Тръмп и бъдещето на Алианса
В диалога беше разисквана и позицията на Доналд Тръмп по отношение на бъдещето на НАТО. Според Ивайло Иванов американският президент няма пълномощия еднолично да приключи участието на Съединени американски щати в организацията, само че може да повлияе отрицателно върху доверието сред съдружниците и вътрешното единение на Алианса.
По думите му даже лимитирано присъединяване или въздържан метод от страна на Вашингтон може да сътвори подозрения по отношение на успеваемостта на правилото за групова защита.
Карабоев означи, че редица европейски страни, в това число Англия, към този момент подхващат дейности за доста нарастване на военните разноски, вместо последователно повишение на вложенията в отбранителния бранш.
Според него решенията, които се вземат в Съединени американски щати, имат директно отражение върху цялата европейска сигурност, в това число върху стратегическото състояние на България.
Предизвикателствата пред съдружниците и увеличението на разноските за защита
Ивайло Иванов изрази опасения по отношение на непредвидимостта на актуалната американска администрация и вероятните последици за съюзническите връзки.
„ Както видяхме, когато съдружник ти е Доналд Тръмп, не ти трябват доста врагове “, разяснява той, като даде за образец връзките на американския президент с министър председателите на Израел и Италия – Бенямин Нетаняху и Джорджа Мелони.
От своя страна Петър Карабоев уточни, че увеличението на бюджетите за защита ще сложи нови въпроси, свързани с метода, по който ще бъдат разпределяни тези средства.
„ НАТО и защитата са като трансатлантически лайнер – те са направени, с цел да бъдат солидни, предвидими, да се разчита на тях, само че когато би трябвало да се направи завой, това изисква време, сила, предвидимост, пари и запаси. Очаквам в България да стартира диалог за структурата на разноските за защита “, съобщи той.
България и нуждата от дълготрайна тактика
В края на диалога Ивайло Иванов насочи рецензии към дейностите на българските институции, като съобщи, че не за първи път краткосрочни вътрешнополитически ползи се слагат пред по-важни дълготрайни цели, свързани със стратегическото развиване и интернационалния облик на страната.
Според него решенията в областта на националната сигурност, защитата и връзките със съдружниците изискват поредност и резистентен метод, а не дейности, подбудени само от моментни политически условия.
Още вести четете в: България За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News




