Преди 104 години 800 войници загинаха в жестока влакова катастрофа, а французите потулиха случая
На 12 декември преди 104 години, тъкмо в разгара на Първата международна война, към 1000 френски бойци се качват във боен трен, който да ги прибере при фамилиите им в родината Франция за Коледните празници.
Близо месец и паралелно с британците те се борят на италианския фронт в Битката при Капорето. Когато обстановката в Североизточна Италия се усъвършенства, главнокомандващият тогава френските сили военачалник Файол взема решение да пусне бойците, с цел да потуши протестите във френската войска за неналичието на отпуск.
В края на ноември 1917 година Файол провежда жп превоз от италианския град Виченца, през Торино и Френските Алпи, до гарите в Лион. Влакът бил конструиран по италиански модел, композицията била формирана от общо 17+2 вагона, теглени от единствено един локомотив поради неналичието на такива в региона. Предвиждало се общият товар, дружно с пасажерите, да надвиши 500 тона, а имайки поради недобрата спирачна система и съществуването на един-единствен мотор, машинистът споделил своите терзания, че влакът може да е неустойчив и да не успее да се оправи със стръмния жп маршрут.
За жал думите му останали нечути от транспортните управляващи, а вместо да се приберат за празниците, френските бойци починали в една от най-ужасяващите железопътни произшествия освен във Франция, само че и в цялата история на жп превоза.
Снимка: Getty Images
Два спомагателни вагона предопределят ориста на войските
Влакът минал през тунела " Мон Сени " и спрял на гарата в Модан за към час, с цел да пропусне останалите влакове. Междувременно към композицията били прикачени още два вагона, преди да продължи пътя си към френския град Шамбери. Повечето от военните офицери употребявали престоя, с цел да се трансферират на различен трен - експреса Модан-Париж, а елементарните бойци останали на в допълнение натоварената италианска машина.
След Модан влаковата комбинация почнала постепенно да се спуска към долината. Според историческите информации машинистът управлявал машината с към 10 км/ч, с цел да може да я удържи. Последвал обаче по-стръмен надолнище и влакът полетят надолу, а скоростта се ускорила до 135 км/ч. Поради огромния товар от над 500 тона и голямата опашка от вагони спирачната система не сработила, а влакът дерайлирал. Всичко това се случило на малко повече от километър от идната гара " Сен Мишел дьо Мориен " и малко след прекосяването на стоманения мост над река Арк.
Първият излязъл отвън релсите вагон се движел неконтролируемо с над 100 км/ч при позволени към 40 за този сектор. Останалите елементи от композицията стартират да се блъскат една в друга и се възпламеняват поради дървения материал, от който са направени, и поради прегрелите спирачки и необезопасеното електрическо осветяване във влака.
Като спомагателен реактив за пожара били и боеприпасите от багажите на бойците.
Машинистът съумял да спре локомотива чак на идната гара, оставяйки след себе си непоправими вреди. Там чакал и различен трен - с английски бойци, който съзнателно бил арестуван от чиновниците на " Сен Мишел дьо Мориен ", тъй като другояче челният конфликт при високата скорост на дерайлиралия трен и този на гарата е щял да провокира още по-голяма покруса.
Снимка: Getty Images
Близките пространства на заводи и фабрики незабавно се трансформирали в полеви лечебни заведения и морги. Жертвите били толкоз доста и гледките толкоз страшни, че огромна част от починалите не могли да бъдат разпознати.
На място умират над 500 души, други над 100 по-късно в лечебните заведения или при превозването им. По публични данни общият брой на жертвите е малко над 600, само че разнообразни самостоятелни източници настояват, че евентуално данните са потулени и жертвите са най-малко 800.
Снимка: Getty Images
Оцеляват едвам 138 души, като измежду живите е и машинистът на влака.
Всичко потъва в дълбока мъгла
Френските управляващи вършат всичко допустимо случаят да бъде засекретен. Върху медиите е оказан напън, тъй че нищо от злополучната злополука да не излезе в пресата.
Отделни фрази се оповестяват в огромните френски медии, само че дни след случая.
Няколко чиновници на железопътния превоз, които обслужвали линията от Италия до Франция, били заведени до военния съд, само че по този начин и не получили присъди - били оправдани.
Години по-късно за влаковата злополука стартира да се приказва намерено, като се строят и няколко монумента в памет на починалите френски бойци.
Част от телата на починалите и останките им са били преместени във военно гробище в Лион.
Близо месец и паралелно с британците те се борят на италианския фронт в Битката при Капорето. Когато обстановката в Североизточна Италия се усъвършенства, главнокомандващият тогава френските сили военачалник Файол взема решение да пусне бойците, с цел да потуши протестите във френската войска за неналичието на отпуск.
В края на ноември 1917 година Файол провежда жп превоз от италианския град Виченца, през Торино и Френските Алпи, до гарите в Лион. Влакът бил конструиран по италиански модел, композицията била формирана от общо 17+2 вагона, теглени от единствено един локомотив поради неналичието на такива в региона. Предвиждало се общият товар, дружно с пасажерите, да надвиши 500 тона, а имайки поради недобрата спирачна система и съществуването на един-единствен мотор, машинистът споделил своите терзания, че влакът може да е неустойчив и да не успее да се оправи със стръмния жп маршрут.
За жал думите му останали нечути от транспортните управляващи, а вместо да се приберат за празниците, френските бойци починали в една от най-ужасяващите железопътни произшествия освен във Франция, само че и в цялата история на жп превоза.
Снимка: Getty Images Два спомагателни вагона предопределят ориста на войските
Влакът минал през тунела " Мон Сени " и спрял на гарата в Модан за към час, с цел да пропусне останалите влакове. Междувременно към композицията били прикачени още два вагона, преди да продължи пътя си към френския град Шамбери. Повечето от военните офицери употребявали престоя, с цел да се трансферират на различен трен - експреса Модан-Париж, а елементарните бойци останали на в допълнение натоварената италианска машина.
След Модан влаковата комбинация почнала постепенно да се спуска към долината. Според историческите информации машинистът управлявал машината с към 10 км/ч, с цел да може да я удържи. Последвал обаче по-стръмен надолнище и влакът полетят надолу, а скоростта се ускорила до 135 км/ч. Поради огромния товар от над 500 тона и голямата опашка от вагони спирачната система не сработила, а влакът дерайлирал. Всичко това се случило на малко повече от километър от идната гара " Сен Мишел дьо Мориен " и малко след прекосяването на стоманения мост над река Арк.
Първият излязъл отвън релсите вагон се движел неконтролируемо с над 100 км/ч при позволени към 40 за този сектор. Останалите елементи от композицията стартират да се блъскат една в друга и се възпламеняват поради дървения материал, от който са направени, и поради прегрелите спирачки и необезопасеното електрическо осветяване във влака.
Като спомагателен реактив за пожара били и боеприпасите от багажите на бойците.
Машинистът съумял да спре локомотива чак на идната гара, оставяйки след себе си непоправими вреди. Там чакал и различен трен - с английски бойци, който съзнателно бил арестуван от чиновниците на " Сен Мишел дьо Мориен ", тъй като другояче челният конфликт при високата скорост на дерайлиралия трен и този на гарата е щял да провокира още по-голяма покруса.
Снимка: Getty Images Близките пространства на заводи и фабрики незабавно се трансформирали в полеви лечебни заведения и морги. Жертвите били толкоз доста и гледките толкоз страшни, че огромна част от починалите не могли да бъдат разпознати.
На място умират над 500 души, други над 100 по-късно в лечебните заведения или при превозването им. По публични данни общият брой на жертвите е малко над 600, само че разнообразни самостоятелни източници настояват, че евентуално данните са потулени и жертвите са най-малко 800.
Снимка: Getty Images Оцеляват едвам 138 души, като измежду живите е и машинистът на влака.
Всичко потъва в дълбока мъгла
Френските управляващи вършат всичко допустимо случаят да бъде засекретен. Върху медиите е оказан напън, тъй че нищо от злополучната злополука да не излезе в пресата.
Отделни фрази се оповестяват в огромните френски медии, само че дни след случая.
Няколко чиновници на железопътния превоз, които обслужвали линията от Италия до Франция, били заведени до военния съд, само че по този начин и не получили присъди - били оправдани.
Години по-късно за влаковата злополука стартира да се приказва намерено, като се строят и няколко монумента в памет на починалите френски бойци.
Част от телата на починалите и останките им са били преместени във военно гробище в Лион.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ