На 11 септевмри 1565 г. силите на Османската империя променят

На 11 септевмри 1565 година силите на Османската империя трансформират посоката си и се насочват към Малта. Този стадий ще бъде запомнен в историята като „ Великата блокада на Малта “. В опита си да разширят въздействието си в името на Алах, бойците не осъзнават какво тъкмо ги чака от другата страна. Рицарите на Свети Йоан са религиозно формирование от 12 век и се основават на територията на светите земи. Тяхната задача е да влязат в Йерусалим и да го пазят от всевъзможни закани. Сила им дава и утвърждението на папата, а тази благословия го трансформира в магическо проклинание. В идващите четири века ще станем очевидци на доста тежки сражения в името на религията и преодоляването на Йерусалим.

Двете страни – ислямът и християнството – ще водят кръвопролития, до момента в който кръстоносните походи не се оказват прекомерно скъпо наслаждение. Рицарският медал се отдръпва и през последните два века никой не чува за тях. Останали като войска без лидер, ограбени от своята задача, рицарите се настаняват в цитадела на остров Родос – днешна Гърция. Ситуацията там не е изключително удобна и доста скоро вземат решение да се нанесат на остров Малта. Римският император Чарлс V – внук на Фернандо де Арагон – вдъхновението за владетеля на Макиавели в книгата „ Принцът “ – дава земята. Той също е прекарал доста време в борби с исляма и затова на драго сърце дава земята на ничията войска.

Главнокомандващият на ордена – Жан дьо ла Валет е на 71 години по това време. Той самият познава доста добре мюсюлманите, изключително откакто на 18-годишна възраст се сблъсква с тях за първи път. Целият му живот е минал в сражения, фамилията му е служило в 5 кръстоносни похода. За него се описват най-различни епични истории и завършения. Изгонен е от гръцкия остров за острия си език, по-късно е бил плебей на смъртните си врагове една година и работил на транспортен съд, гребейки по 20 часа дневно. В следствие съумява да избяга и се заклева, че няма да има покой и амнистия за тази засегнатост, всеки идващ мирис ще бъде горчив, до момента в който неговите смъртни врагове не заплатят за строеното.

Снимка: By No machine-readable author provided. Bulbul assumed (based on copyright claims). – No machine-readable source provided. Own work assumed (based on copyright claims)., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=695890

Крепостта Свети Ангел

Оцелелите рицари постоянно изкарвали прехраната си с офанзиви против османските търговски кораби. Опитът им в корабоплаването бил повече от явен, а опита в сраженията доказвал невероятни триумфи. Те били здрави войни, отлични моряци и най-важното – интелектуалци. Повечето рицари даже разполагали с благородническо родословие. По неприятно стичане на събитията, до момента в който мнозина се опитвали да наложат волята на папата в свещените земи, техните парцели и трофеи били разграбени. Ето за какво ветераните няма къде да се върнат, а и за какво да го вършат, когато се намират в една впечатляваща военна подчиненост.

В това време се оказва, че точно ничията войска е една от най-сериозните сили в Европа, никой не може да се опълчи и явно те самите са предпочели да работят против безконечния си зложелател. От основаването на исляма, датиращ някъде към VII век, фантазията на всеки огромен държател е да стигне до Европа. През по-голямата част от времето, ислямския свят взема решение своите вътрешни спорове, до момента в който не се появява една обща концепция и един общ зложелател – Европа. Сюлейман Великолепни има проекти за тази територия и откакто се разгръща от Виена до Вавилон, не би трябвало да се изненадваме и от още едно забавно качество- купата.

Сюлейман се счита за вице-регент на Бог, за негов абсолюятен наместник, стопанин на изток и запад и още доста други. Проблемът на всеки държател е, че в никакъв случай не усеща по кое време би трябвало да спре и да осъзнае, че има задоволително. Ето за какво идната му огромна вяра е една мощна инвазия в Европа. Междувременно рицарския колектив продължава своята нормална процедура – прави кражби и се занимава с набези на кораби. Оказва се, че Малта е доста по-добра територия от Гърция, а и всички османски кораби минавали тъкмо по морските коридори по острова. Рицарите постоянно показвали изключително почитание и поздравявали всеки кораб, чийто байрак е месецът и звездата.

Поздравът най-често пристигал с някой различен топовен изстрел, само че по този начин или другояче никой не можел да спре тогавашната войска на папата. Предводителят на тази морска интервенция е прочут рицар на име Ромегас – той влиза в ордена на 15-годишна възраст и рядко прощавал на безконечния си зложелател. Спирането на стоките се оказало последната капка и Сюлейман към този момент нямал избор. Този път щял да завърши един път вечно ордена на рицарите. По негова воля се приканва войска от почти 48 000 души, натоварени на към 200 кораба.

Снимка: By Hamelin de Guettelet – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11819957

Валет

Повечето са добре познати еничари, които постоянно не показвали никаква благосклонност. Единствената им задача е да убиват и като добре промити хора, изпълнявали своя дълг доста съществено. Срещу тях застава скромна група от 700 души на един доста дребен остров. Равновесието в силите не съществува и с този емфатичен факт през март 1565 година еничарите потеглят на своя сериозен поход. Скоро разузнавачите споделят, че Сюлейман – регентът на Бог – публично имал нова задача.  Валет изпратил писма до всички останали европейски рицари, напомняйки им, че на хоризонта се задава стихия. Никой не дал отговор и никой не се интересувал от ориста на 700-те души.

Последната молба е изпратена към Чарлз V. Както рицарите, той също хранел „ топли усеща “ към исляма и заречен, че ще асистира, в случай че не съумеят да задържат форта. На този стадий никой нямал желание да обърне внимание на протичащото се. Островът на Малта има тъкмо три основни замъци – Свети Ангел, Свети Михаил и Свети Елмо. Макар и помощ да липсвила, рицарите почнали да се приготвят за обезверена отбрана. 700 рицаря имали разполагаем към 8000 малтийски боеца. Ла Валет ги предиздвикал да дадат клетва, че няма да бягат и няма да се предадат.

Прави се една последна молитва и всички се приготвят за великото нахлуване. Рицарите напомнили, че след клетва, всички недостатъци изчезвали и сърцата били чисти, подготвени да се оправят с всеки съперник. В този миг обаче всички имали потребност от освен това от религия. Самият водач споделя следното:

„ Велика борба сред кръста и корана ще се води. Огромна войска от неверници са на път да завладеят нашия остров. Имаме достойнството да бъдем определените бойци за кръста и в случай че парадайса изисква да жертваме нашите животи, то надали ще имаме по-добра опция. “

Първата офанзива се случва на Свети Елмо. Артилерийски обстрел и талази османци се спускат към крепостта, в която има към 100 рицаря и още 500 боеца. Командването наредило да се бият до последния човек. Еничарите вярвали, че ще я завладеят за ден, само че все пак прекарали няколко седмици и продължавали да се чудят що за знамение е това. В тяхна отбрана можем да кажем, че рицарите са се постарали да употребяват всевъзможни принадлежности на войната, с цел да охладят пристрастеностите на съперника.

В шишета изсипвали по този начин наречения гръцки огън – течност, която горяла като напалм – и я хвърляли самоуверено със разпален фитил по врага. Смъртта от стъклените шрапнели била доста по-мечтана от огъня, който щял да ги разложи. Направили дървени пръстени, които палели и засилвали по надолнището към врага. В тръба сложили запалима течност и дървени стърготини, които потопени в масло, можели да летят на няколко метра разстояние и да бълват още огън, а тази примитивна заря била дейна към половин час. Дългите плебеи на турците не били изключително благоразположени към огън и постоянно лумвали в пламъци. Жестоката борба се отразявала и на тях.

Музиката на еничарите свирила непрекъснато, а когато спре, започвали да летят идващите корабни залпове. Защитниците не спели цели седмици, нямали даже момент покой и в следствие били неузнаваеми. От крепостта Свети Ангел получават хранителни запаси и още една последна молба – да се борят до гибел. Ситуацията траяла да се утежнява с идването на Тургут Рейс – впечатляващ войник, който постоянно пътува с дребна войска елитни бойци. Той също хранил тъкмо толкоз топли усеща към християните, колкото и рицарите към самия него. Безмилостната офанзива продължава и Тургут взе участие интензивно в нея. При една от тях,  османското великолепие е ранено от самоделните огнехвъргачки на рицарите и е заведен в палатката си. По-късно излиза наяве, че умира тъкмо там. Моралът на вражеската войска стартира да се намалява фрапантно.

Побеснял от загубата, Мустафа Паша подрежда на корабите да се разпрострат по цялата широчина и най-големите оръдия да бъдат сложени начело. Осъзнавайки, че този път канонадата може да бъде злокобна, рицарите и оживелите се събират, дават последна молитва, бият камбаната на дребната катедрала и се приготвят за края си. Онези, които към този момент не можели да седат на краката си, получавали меч и стол, само че не се предавали. Злокобната канонада най-сетне дала резултат и крепостта се пречупила. Всеки рицар се бори до последно, само че нито един не бил пощаден от ятаганите на съперника. Флагът на Сюлейман се развял над първата цитадела.

От другата страна на брега стояла още по-величествената и въоръжена цитадела на Свети Ангел. За четири седмици еничарите се борили против близо 600 индивида, а в подмяна са изгубили към 10 000 души. Нещо повече, в този момент ги очаквал по-сериозен съперник. Мустафа Паша осъзнава, че би трябвало да пречупи бойния дух на съперника си. Единственият метод за победа е посредством малко психически офанзиви, затова всички трупове на рицари били обезглавени и набити на колове. Телата били оставени на дървени кръстове и пуснати по течението, с цел да се подсети каква орис чака всеки рицар. Валет схванал намека и кавалерски дал отговор. Заповядал всички турски пандизчии да бъдат обезглавени, а главите им били изстреляни с оръдие към другата цитадела, освен това с най-мощното в арселана. Съобщението било признато – никакво предаване, никакво остъпление.

Снимка: By Charles-Philippe Larivière – Own work, PHGCOM, photographed at Versailles, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9423514

Следва същият сюжет. Корабите се подреждат за следващ път и стартира всеобщ обстрел. Битката се водила за всеки метър земя от южната страна на крепостта. Планът бил да се изсипе голяма дивизия на брега и до момента в който рицарите бранят южната страна, елитна част еничари – почти 1000 на брой – да нападат северната част. За жал Валет също бил квалифициран за този сюжет. Точно от северната страна били ситуирани 5 батареи за сходни посетители. Дори той самият не повярвал каква нелепост правил Мустафа Паша в този миг. Когато корабите се озовали в обсега, канонада от снаряди се изсипала върху противниковите лодки. 9 от 10-те потънали, дружно с 800-те еничари на борда. Последният транспортен съд акустирал, само че никой не посмял да нападне. Защитниците отворили северната врата и хукнали самоуверено напред, изколвайки всички.

Ден първи от нападението приключил. На идващият ден се приложила тактиката от Свети Елмо. Корабите се разгърнали и почнало разтоварването на снаряди. Атаката можела да се чуе ясно и на остров Сицилия – почти 100 километра от Малта. Никой не вярвал, че до този миг обикновено чошешко създание може да издържи. Подновената офанзива от всички страни подсказвала, че успеха е доста близо. Когато стените на крепостта падат и щом османците влизат победоносно, откриват второ степен укрепления. Върху неканените посетители се изсипва сериозен огън и излиза наяве, че за следващ път клопката е щракнал на вярното място.

Често турци съумяват да прескочат стената, с цел да се озоват върху добре позицонирани копия и други рискови зони. Късметлиите умирали от мускет, вместо от забито копие. В доста случаи самият Валет на напреднала възраст прогонвал нападателите. Когато той се изправял и тръгвал на пердах, неговите подчинени го следвали и страхът от гибелта изветрявал. Жертвите на мюсюлманите били повече от безумни. Освен острите копия и най-различни сътворения на гибелта, множеството към този момент се разболели покрай разлагащите се трупове. Провизиите започвали да свършват, в това число и барута.

Повече от 130 000 снаряда били изсипани върху бранителите, само че резултат нямало. Жегите също помагали за умората, а на всичкото от горната страна някой отровил водата на острова. Моралът бил от дълго време загубен. Много скоро самите окупатори почнали да си мислят, че тази цитадела не се дава по волята на Алах. На няколко пъти се прокопават тунели под крепостта, само че и там чакали проклетите рицари, които бързо запушвали проходите с телата на нападателите. Накрая Мустафа разпъва своята голяма кула, с чиято помощ се надява да прескочи крепостните стени. Ла Валет наредил да се отстранен огромните камъни от основата на крепостната стена и ги изстрелва с двете най-големи оръдия, дребните скали били завързани с верига.

Оръжието се оказало дейно и доста преди солидната сграда да стигне до крепостните стени, рицарите виждали по какъв начин еничарите скачали от високите етажи. Наближавала зимата и към момента никой не можел да си намерения за победа. При опит да се откри твърда земя за зимуване и определяне на лагер, Мустафа изпраща своите бойци да завладяват каменния град Мдина. За жал се оказало, че там има задоволително оръдия за неканени посетители. Войниците избягали с крясъци „ Втори Свети Елмо! “. Врагът по този начин и не схванал, че по разпореждане на кмета, всеки мъж, жена, дете и дъртак би трябвало да се облече във военни облекла и да бъде на крепостната стена с копие в ръка.

Друг забавен миг от обсадата е основаването на голяма бомба, съдържаща барут и шрапнели. Същата била търкулена към крепостната стена, само че малко по-късно, по законите за гравитацията, се върнала назад към своите истински притежатели – рицарите също помогнали. Колкото и мощни да били тези кръстоносци, в сърцата им почнала да се прокрадва черната концепция за сигурна гибел. Някъде към средата на зимата в далечината се виждат 28 кораба.

Историята за рицарските подвизи се разнесла из цяла Европа и доброволци решили да се включат в борбата. 10 000 души били подготвени да влязат в багра и да пазят Малта като собствен личен дом. Дори и те не били задоволително да се изправят против голямата еничерска мощ. Мустафа Паша дал заповед за офанзива, само че не осъзнавал една детайлност – бойците от март месец не били към този момент същите. По остаряла традиция, командването наредило офанзивата да се съсредотич в центъра на вражеските сили.

Свежите бойци минали с лекост през врага. Междувременно портите на крепостта се отворили и рицарите също се присъединили в прочистващата акция. Всеки мохамеданин бил преследван и заклан. Виждайки тази грозна картина, оживелите побързали да вдигнат платната и да се върнат назад при Сюлейман. От 48-те хиляди души, почти 10 000 съумели да се върнат вкъщи. На остров Малта и до през днешния ден може да се забележи паметника Цитаделата на Валет.

Папата изпраща своите най-хубави инженери за подсилването на крепостта и охлаждането на бъдещите упоритости за възможни офанзиви. Атаката се оказала задоволително ентусиазъм и за останалите да се изправят против Османската империя, като малко по-късно последвал и втори рунд в борбата за Лепанто. Именно там завършва и легендата за морските случки на турците. Ромегас взел участие и в тази борба. Малко след нея умира в Рим, прекарвайки целия си живот в борба против врага. Ла Валет получава правото да стане кардинал, само че отхвърля. Връща се на остров Малта и оказва помощ за възобновяване му, като умира през 1568 година