В памет на Велко Кънев (1948 – 2011)
На 11 декември 2011г. на 63 годишна възраст умря огромният наш артист Велко Кънев, който през последните няколко години страдаше от рак на гласните струни. Роден в непретенциозно семейство в Елхово през 1948 г, Велко Кънев постоянно повтаря за себе си, че е земен човек и реалист. Той израства в оскъдност, помагайки на фамилията си от ранна детска възраст в нормални за тези времена действия – пасе воловете на дядо си, копае пръст от река Тунджа дружно с вуйчо си и я придвижва до близката тухларна. Въпреки всичко, намира време и да се развива културно – научава се да свири на акордеон и йоника и в същото време прави първите си стъпки на театралната сцена в локалното читалище.
През 1968 г, въпреки и разкъсан на втория кръг от кандидат-студентските си изпити във ВИТИЗ (сега: НАТФИЗ), е взет в класа на Апостол Карамитев. Завършва образованието си през 1973 г, когато света напуща и популярния му преподавател. Впоследствие играе в Сливен, в “Сатиричния спектакъл ” в София и в Народния спектакъл “Иван Вазов ”. Следват и популярни основни функции във филми като “Бой финален “, „ Матриархат “, „ Мъжки времена “, “Оркестър без име “, „ Бон късмет, инспекторе! “ и „ Да обичаш напук “. В по-късните си години с изключение на като актьор, Велко Кънев се демонстрира и като режисьор и преподавател на идващите генерации артисти.
Създаването на сатиричната група “НЛО ” с Георги Мамалев и Павел Попандов, прераснала по-късно в телевизионното предаване по Българска национална телевизия “Клуб НЛО ”, бележи различен преломен миг в живота на Велко Кънев. Със скечовете и песните си, с многочислените участия и концерти в цялата страна, огромният комедиант и сътрудниците му съумяват да оставят трайна диря в съзнанието и в сърцата на генерации българи.
Неслучайно, през 2018 година бива открит и музей на Велко Кънев в родния му град Елхово. Освен това през същата година една от знаковите пиеси свързани с артиста – “Даскал ” се завръща още веднъж на сцената на Народния спектакъл.
Инфо:
