Наистина ли „кораби-призраци“ пътуват из световните морета и океани без никой на борда
На 11 август 1775 година наблюдаващите от китоловния транспортен съд Хералд виждат нещо необичайно във водите край крайбрежията на Гренландия. Тримачтова шхуна под името Октавий, покрита с бляскав лед и сняг, се носи към тях – без екипаж.
Придружен от четирима от хората си, капитанът на Хералд, Уорън, се качва на мистериозния транспортен съд, с цел да изследва обстановката. И това, което открива, е сцена от филм на ужасите: 28 мъртви моряци, сгушени в леглата си, като че ли с цел да се предпазят от студа; жена и дете, идеално непокътнати заедно; моряк, заледен вечно в несполучлив опит да възпламени огън на палубата. И в капитанската каюта, капитанът на кораба – към момента седящ на своето бюро, където написа последния си запис в дневника за това обречено пътешестване.
Public domain Няколко разновидността на Северозападният морски път
Най-интригуващо от всичко обаче е последното записано местонахождение на кораба: 75°N 160°W, на към 402 километра северно от днешното градче Уткиагвик, в Аляска. Октавий наподобява беше направил невъзможното: бе минал сполучливо през Северозападния морски път, съвсем век преди всеки различен транспортен съд да го премине. И това става, да напомним, без нито една жива душа на борда.
Поне по този начин гласи легендата. Но има ли истина в нея? Или е просто следващата история за призраци, като тези за Дейви Джоунс или за Летящия холандец, разказани, с цел да плашат дребните и наивни дечица да не влизат в жестокото и капризно море?
Разочароващата истина е, че съвсем сигурно тя не е нищо повече от легенда. Най-ранното споменаване на Октавий наподобява идва от към 1828 година, повече от половин век след хипотетичното му изобретение, в американския книжовен вестник The Ariel.
И въпреки всичко могат да бъдат открити по-ранни версии на историята, в които корабът се споделя Глориана или даже не му е обещано име, а курсът му не е през Северозападния път, а през Балтийско море. Според по-късни разкази пък корабът се споделя Джени и ориста му се развива напълно на другия завършек на планетата – само че всички други детайлности си остават същите. С други думи, това постоянно е било просто легенда за призраци на моряци.
