Осъждат на смърт чрез разстрел пиян бивш състезател, убил 4 деца и 2 жени на спирка в Хасково
На 10 октомври 1981 година 33-годишният Цветан Братанов в пияно положение опустошава с ладата на брат си Емил четири деца, слизащи от рейса на спирката до Руската гимназия в Хасково. Жертви на нелепата злополука са 9-годишните Марияна, Йорданка, Петя и Антония. Край тях издъхва и 52-годишната Минка Димова, а 77-годишната й свекърва Йорданка Чонкова умира малко по-късно в поликлиниката.
Трагичният случай шокира Хасково. Трагедията на автобусната спирка е измежду най-коментираните тематики в кафенетата, у дома, на работа. Създава се публично мнение, което упорства за смъртна присъда. Появяват се подписки от трудови колективи, служащи, учители, водачи. Дори юристите са раздвоени по противоречивия проблем.
Заместник областен прокурор по това време е Савка Стоянова. Тя изготвя и обвинителния акт против Цветан. Предявява му обвиняване в съзнателно ликвидиране по хулигански подбуди, при доказването му се планува смъртна присъда. За ликвидиране по несъобразителност наказателният закон планува наказване до 15 година затвор.
Шумният развой стартира на 24 ноември 1981 година (Забележете – единствено месец и половина след трагедията) Състав на хасковския областен съд приключва обвиняването в преднамерено ликвидиране и го подвежда под отговорност по член 123 от Наказателен кодекс /за ликвидиране по непредпазливост/. Типичен случай на по неволя действие, пишат магистратите в претекстовете си.
Тяхното решение е анулирано от Върховния съд на 28 декември 1981 година Те дават инструкции обвиняването против Цветан да бъде за преднамерено ликвидиране.
Въпреки митинга на юристите делото да не се гледа в Хасково поради основаното публично въодушевление, процесът се насрочва там за 27 януари идната година. Съдиите Златка Пехливанова и Димитър Манолов си дават отказ. Напрежението пораства.
Публичният развой се организира на 2 февруари 1982 година от правосъден състав с ръководител Делчо Костадинов и членове Каньо Тенишев и Георги Абосов.
Процесът продължава три дни. На 5 февруари 1982 година хасковският областен съд признава Цветан Братанов за отговорен в преднамерено ликвидиране по хулигански подбуди и го осъжда на гибел. Председателят на състава Делчо Костадинов /който също си е дал отказ, само че не е е бил приет/, подписва с изключително мнение. Той написа: " Не съм склонен с квалификацията. Намираме се пред характерен случай на по неволя действие. “
Председателят на правосъдният състав е правист, а правосъдните заседатели – жители. В случая тяхното мнение натежава, не без натиска на публичното мнение. Но освен публичната позиция взема решение присъдата. Тя е обжалвана пред висшия съд. Върховните магистрати оставят без почитание жалбата и удостоверяват присъдата на окръжния съд на 29 юни 1982 година
Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година. 34-годишният Цветан Братанов е разстрелян в имота на Пазарджишкия затвор на градските гробища. Брат му Емил излежава присъдата си и е освободен, само че скоро по-късно умира.
Лекият автомобил е " Лада 1600 “ с регистрационен номер ХГ 15-60. Зад кормилото й е 33-годишният Цветан Братанов – някогашен играч по мотоциклетизъм и автомобилизъм. Направената проба за алкохол демонстрира 2,53 промила. До него е приятелят му Николай Кавалджиев, а на задната седалка – Петър Петров и 29-годишният брат на водача – Емил Братанов. Ладата е благосъстоятелност точно на Емил, който също е бил играч по мотоциклетизъм и автомобилизъм.
Данните са от Държавен списък Хасково, където към момента се съхранява досието с делото. Процесът, и изключително смъртната присъда, предизвикат разногласия сред юристите и до през днешния ден.
Трагичният случай шокира Хасково. Трагедията на автобусната спирка е измежду най-коментираните тематики в кафенетата, у дома, на работа. Създава се публично мнение, което упорства за смъртна присъда. Появяват се подписки от трудови колективи, служащи, учители, водачи. Дори юристите са раздвоени по противоречивия проблем.
Заместник областен прокурор по това време е Савка Стоянова. Тя изготвя и обвинителния акт против Цветан. Предявява му обвиняване в съзнателно ликвидиране по хулигански подбуди, при доказването му се планува смъртна присъда. За ликвидиране по несъобразителност наказателният закон планува наказване до 15 година затвор.
Шумният развой стартира на 24 ноември 1981 година (Забележете – единствено месец и половина след трагедията) Състав на хасковския областен съд приключва обвиняването в преднамерено ликвидиране и го подвежда под отговорност по член 123 от Наказателен кодекс /за ликвидиране по непредпазливост/. Типичен случай на по неволя действие, пишат магистратите в претекстовете си.
Тяхното решение е анулирано от Върховния съд на 28 декември 1981 година Те дават инструкции обвиняването против Цветан да бъде за преднамерено ликвидиране.
Въпреки митинга на юристите делото да не се гледа в Хасково поради основаното публично въодушевление, процесът се насрочва там за 27 януари идната година. Съдиите Златка Пехливанова и Димитър Манолов си дават отказ. Напрежението пораства.
Публичният развой се организира на 2 февруари 1982 година от правосъден състав с ръководител Делчо Костадинов и членове Каньо Тенишев и Георги Абосов.
Процесът продължава три дни. На 5 февруари 1982 година хасковският областен съд признава Цветан Братанов за отговорен в преднамерено ликвидиране по хулигански подбуди и го осъжда на гибел. Председателят на състава Делчо Костадинов /който също си е дал отказ, само че не е е бил приет/, подписва с изключително мнение. Той написа: " Не съм склонен с квалификацията. Намираме се пред характерен случай на по неволя действие. “
Председателят на правосъдният състав е правист, а правосъдните заседатели – жители. В случая тяхното мнение натежава, не без натиска на публичното мнение. Но освен публичната позиция взема решение присъдата. Тя е обжалвана пред висшия съд. Върховните магистрати оставят без почитание жалбата и удостоверяват присъдата на окръжния съд на 29 юни 1982 година
Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година. 34-годишният Цветан Братанов е разстрелян в имота на Пазарджишкия затвор на градските гробища. Брат му Емил излежава присъдата си и е освободен, само че скоро по-късно умира.
Лекият автомобил е " Лада 1600 “ с регистрационен номер ХГ 15-60. Зад кормилото й е 33-годишният Цветан Братанов – някогашен играч по мотоциклетизъм и автомобилизъм. Направената проба за алкохол демонстрира 2,53 промила. До него е приятелят му Николай Кавалджиев, а на задната седалка – Петър Петров и 29-годишният брат на водача – Емил Братанов. Ладата е благосъстоятелност точно на Емил, който също е бил играч по мотоциклетизъм и автомобилизъм.
Данните са от Държавен списък Хасково, където към момента се съхранява досието с делото. Процесът, и изключително смъртната присъда, предизвикат разногласия сред юристите и до през днешния ден.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ