573 години от „последната битка за България до Варна
На 10 ноември през далечната 1444 година е решителната борба при Варна. Станала известна в историята като “последната борба на краля ”, с нея умира и последната вяра на тогавашна България да промени ориста си на поробена страна.
Кръстоносните войски, водени от полско-унгарския крал Владислав III Ягело и унгарския военачалник Янош Хуняди са разгромени от турските войски на султан Мурад II. Полският крал е погубен, а кръстоносците са обърнати в бягство под ударите на султанските войски.
Антиосманският съюз се основава през 1439 година с подписването на Флорентинската уния. Поставила византийската черква под върховенството на папата, към него се причисляват Венецианската република, Бургундия и Унгария, където папата съумява да реализира помиряване сред наследниците на Албрехт Хабсбург и определения от аристокрацията за крал Владислав III Усилията за образуване на съюза са насърчени от триумфите против османците на трансилванския челник Янош Хуняди през 1441-1442 година. През 1443-1444 година папата, Венеция и Бургундия построяват огромен флот, който би трябвало да работи против османците в Егейско море и Проливите.
През октомври 1443 година унгарците стартират огромен поход, управляван от Янош Хуняди, Владислав III и Георги Бранкович. Променливият триумф в борбите сред османци и кръстоносци води до сключването през лятото на 1444 година на десетгодишно помирение с Мурад II, като Георги Бранкович си връща Смедерево. Въпреки това единствено няколко дни по-късно Владислав е уверен от папския легат Юлиано Чезарини да наруши мира и да стартира нов поход против османците.
Причина за това става и удобната военно-политическа конюнктура — по това време обединеният папско-венецианско-бургундски флот доближава Дарданелите, а емирът на Караман атакува османците в Анадола.
През септември 1444 година армията на Владислав прекосява Дунава и навлиза в България. Походът е управляван от Владислав III, Янош Хуняди и папския легат Джулиано Чезарини, а Георги Бранкович не се включва в него. Армията пресича Дунав в региона на Оршова и стартира да се придвижват надолу по реката, опустошавайки прилежащите области, като не среща особена опозиция, като се изключи Никопол и Търново, които се пробват да завладяват, само че са отблъснати със обилни загуби. Към тях се причислява влашка част от към 7 хиляди души, командвана от войводата Влад II Дракул. След като се отхвърлят да пресекат Стара планина при Шипченския проход, унгарците се насочват към Варна и сполучливо завладяват крепостите Шумен и Провадия.
Папски, венециански и бургундски кораби заемат Проливите, а кръстоносците напредват към Варна. Новините за унгарския поход провокират суматоха в Одрин и Мехмед взема ограничения за укрепването на града. В същото време Мурад, който месеци преди този момент абдикира в интерес на своя наследник Мехмед, е извикан от Маниса, където се е отдръпнал, и се връща, с цел да оглави армията. Тъй като съюзническият флот е блокирал Проливите, Мурад и анадолската войска се трансферират на европейския бряг на 15 октомври през Босфора благодарение на генуезки кораби и засилен артилерийски обстрел от двата бряга.
След като доближава Одрин, Мурад оставя Мехмед отпред на отбраната на града, а самият той, с главната войска се насочва към Несебър и оттова на север по черноморския бряг, с цел да пресрещне унгарската войска.
В решителното стълкновение при Варна на 10 ноември османците съумяват да надделеят, като в багра умира крал Владислав III, а унгарците са принудени да се отдръпват на запад. След успеха Мурад още веднъж предава властта на сина си и се връща в Маниса, а за България умира и последната вяра, че може да промени ориста си на поробена страна.
Сега всички тези свети апостоли предстоят пред Божия трон във постоянно забавление, като одобряват от Бога премията на многочислените си подвизи и писания./faktor.bg
Кръстоносните войски, водени от полско-унгарския крал Владислав III Ягело и унгарския военачалник Янош Хуняди са разгромени от турските войски на султан Мурад II. Полският крал е погубен, а кръстоносците са обърнати в бягство под ударите на султанските войски.
Антиосманският съюз се основава през 1439 година с подписването на Флорентинската уния. Поставила византийската черква под върховенството на папата, към него се причисляват Венецианската република, Бургундия и Унгария, където папата съумява да реализира помиряване сред наследниците на Албрехт Хабсбург и определения от аристокрацията за крал Владислав III Усилията за образуване на съюза са насърчени от триумфите против османците на трансилванския челник Янош Хуняди през 1441-1442 година. През 1443-1444 година папата, Венеция и Бургундия построяват огромен флот, който би трябвало да работи против османците в Егейско море и Проливите.
През октомври 1443 година унгарците стартират огромен поход, управляван от Янош Хуняди, Владислав III и Георги Бранкович. Променливият триумф в борбите сред османци и кръстоносци води до сключването през лятото на 1444 година на десетгодишно помирение с Мурад II, като Георги Бранкович си връща Смедерево. Въпреки това единствено няколко дни по-късно Владислав е уверен от папския легат Юлиано Чезарини да наруши мира и да стартира нов поход против османците.
Причина за това става и удобната военно-политическа конюнктура — по това време обединеният папско-венецианско-бургундски флот доближава Дарданелите, а емирът на Караман атакува османците в Анадола.
През септември 1444 година армията на Владислав прекосява Дунава и навлиза в България. Походът е управляван от Владислав III, Янош Хуняди и папския легат Джулиано Чезарини, а Георги Бранкович не се включва в него. Армията пресича Дунав в региона на Оршова и стартира да се придвижват надолу по реката, опустошавайки прилежащите области, като не среща особена опозиция, като се изключи Никопол и Търново, които се пробват да завладяват, само че са отблъснати със обилни загуби. Към тях се причислява влашка част от към 7 хиляди души, командвана от войводата Влад II Дракул. След като се отхвърлят да пресекат Стара планина при Шипченския проход, унгарците се насочват към Варна и сполучливо завладяват крепостите Шумен и Провадия.
Папски, венециански и бургундски кораби заемат Проливите, а кръстоносците напредват към Варна. Новините за унгарския поход провокират суматоха в Одрин и Мехмед взема ограничения за укрепването на града. В същото време Мурад, който месеци преди този момент абдикира в интерес на своя наследник Мехмед, е извикан от Маниса, където се е отдръпнал, и се връща, с цел да оглави армията. Тъй като съюзническият флот е блокирал Проливите, Мурад и анадолската войска се трансферират на европейския бряг на 15 октомври през Босфора благодарение на генуезки кораби и засилен артилерийски обстрел от двата бряга.
След като доближава Одрин, Мурад оставя Мехмед отпред на отбраната на града, а самият той, с главната войска се насочва към Несебър и оттова на север по черноморския бряг, с цел да пресрещне унгарската войска.
В решителното стълкновение при Варна на 10 ноември османците съумяват да надделеят, като в багра умира крал Владислав III, а унгарците са принудени да се отдръпват на запад. След успеха Мурад още веднъж предава властта на сина си и се връща в Маниса, а за България умира и последната вяра, че може да промени ориста си на поробена страна.
Сега всички тези свети апостоли предстоят пред Божия трон във постоянно забавление, като одобряват от Бога премията на многочислените си подвизи и писания./faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ