Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на БКП
На 10 ноември 1989 година на пленум на Централния комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков е освободен от поста общоприет секретар на партията, откакто е управлявал еднолично в продължение на 33 години.
Само часове по-рано в Германия е паднала Берлинската стена.
Със свалянето му от власт стартират политическите промени в България и преходът на страната към народна власт и пазарна стопанска система.
Живков е заставен да подаде оставка, откакто това предложение е подкрепено даже от околните му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
Искането за оставка пък е проведено от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.
На Живков не е дадена опция за заключителни думи.
Централният комитет утвърждава Младенов за негов правоприемник като общоприет секретар на Българска комунистическа партия.
Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, при първото съвещание на Парламента след пленума, излъчено директно по малкия екран, за ръководител на Държавния съвет е определен Петър Младенов.
Депутатите вземат решение да бъдат отстранени от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление.
Българска комунистическа партия се отхвърля от еднопартийния модел на ръководство месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна народна власт и предлага анулация на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
Народното събрание гласоподава анулацията едвам на 15 януари 1990 година
През месец юни 1990 година в България се организират и първите многопартийни парламентарни избори след 45 години тоталитарна система.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде наказан за закононарушенията, които са осъществени по времето на неговото ръководство.
Източник: Уикипедия
Само часове по-рано в Германия е паднала Берлинската стена.
Със свалянето му от власт стартират политическите промени в България и преходът на страната към народна власт и пазарна стопанска система.
Живков е заставен да подаде оставка, откакто това предложение е подкрепено даже от околните му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
Искането за оставка пък е проведено от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.
На Живков не е дадена опция за заключителни думи.
Централният комитет утвърждава Младенов за негов правоприемник като общоприет секретар на Българска комунистическа партия.
Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, при първото съвещание на Парламента след пленума, излъчено директно по малкия екран, за ръководител на Държавния съвет е определен Петър Младенов.
Депутатите вземат решение да бъдат отстранени от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление.
Българска комунистическа партия се отхвърля от еднопартийния модел на ръководство месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна народна власт и предлага анулация на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
Народното събрание гласоподава анулацията едвам на 15 януари 1990 година
През месец юни 1990 година в България се организират и първите многопартийни парламентарни избори след 45 години тоталитарна система.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде наказан за закононарушенията, които са осъществени по времето на неговото ръководство.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ