Честваме 90 г. на Татяна Лолова
На 10 февруари 2024 година се навършват 90 години от рождението на актрисата Татяна Лолова. По този мотив продуцентска компания „ АРТО плюс “ ЕООД взаимно със Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “, Българска национална филмотека, Филмотечно кино „ Одеон “ и издателство „ Книгомания “ провеждат Национална стратегия „ Татяна Лолова на 90 години “ , която ще бъде показана в доста градове в България и в няколко европейски столици.
На 10 февруари от 18,30 часа в обичаното кино на Татяна Лолова „ Одеон “ ще бъде показан премиерно документалният филм „ Последният театър “ с създатели Калояна Климентова и Георги Тошев. Той събира архивни фрагменти и фотоси – някои от които се демонстрират обществено за пръв път, разказващи за забележителния житейски и креативен път на огромната актриса, както и за последните месеци от живота й. Включени са и фрагменти от емблематични български филми, в които Лолова взе участие през годините.
В „ Последният театър “ вземат участие брачният партньор й Светослав Светославов – Славе, актьорите Койна Русева и Велислав Павлов, режисьорът Илиян Джевелеков, артистът Орлин Горанов, продуцентът Игор Марковски и други.
„ Филмът не изчерпва богата биография на Татяна Лолова, а по-скоро демонстрира нейната житейска философия, споделя за тестванията и насладите по Пътя й “, споделя журналистът Георги Тошев.
„ Това е прочувствено пътешестване във времето през спомените и фрагментите, които сме избрали. Много смях, само че и горест има в живота на огромната актриса “, добавя Калояна Климентова.
Същата вечер след прожекцията на документалния филм ще бъде показана и новата книга „ Татяна Лолова от А до Я. Бележки, мисли, фотоси “ под съставителството и редакцията на журналиста Георги Тошев и с логото на издателство „ Книгомания “, която е особено готова и излиза от щемпел във връзка годишнината. Изданието е красиво и стилно завършено, с твърди корици и размер от 136 страници. Идеята на томчето е всяка писмен знак от писмеността да зададе тематика, по която Татяна Лолова споделя земно и от сърце спомен, усещане или персоналната си житейска философия за благодарността, нелепостта, дързостта, забравата, любовта, фантазията, вярата, театъра, усмивката, целувката, щастието.
„ Таня обичаше да играе. Опитвам се да ходя по следите на живота й, употребявам формата на игра от букви и думи. Пъзел. Думи, които носят персоналния опит, прочувствения свят и красивия разум на една изключителна жена и актриса “ – написа в предговора съставителят Георги Тошев.
Книгата „ Татяна Лолова от А до Я “ включва схема на актрисата от Греди Асса, неразказани истории и над 70 фотоси от архива на една от най-обичаните български актриси, предоставени на Георги Тошев. В края на томчето ще намерите последователен лист с определени нейни функции в киното и театъра. Ще се популяризира по книжарниците от 13.02.2024.
Входът за събитието в кино „ Одеон “ на 10.02. (събота) 2024 година от 18:30 ч. е свободен. Зрители ще бъдат настанявани до привършване на местата в салона, като преимущество ще имат гостите с покана от уредниците.
Книгата „ Татяна Лолова от А до Я. Бележки, мисли, фотоси “ ще може да бъде закупена по време на осъществяване на събитието, както и изданието „ Дневници & делници “.
***
Националната стратегия „ Татяна Лолова на 90 години “ ще продължи със специфичен театър във връзка юбилея, озаглавен „ Празнуваме Татяна Лолова “ , на 13 февруари 2024 година от 19:30 ч. в Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “. Директорът Калин Сърменов ще събере разнообразни генерации актриси, които ще изпълнят елементи от известни монолози от пиеси, в които е взела участие Татяна Лолова на сцената на Сатиричния спектакъл. „ Празнуваме Татяна Лолова “ е по концепция на Георги Тошев, а режисьор е самият Калин Сърменов – той е един от обичаните сътрудници на актрисата с най-лъчезарната усмивка около работата й в Сатиричния спектакъл, също по този начин е воин в книгата „ Дневници и делници “ (изд. „ Книгомания “). В спектакъла вземат участие актрисите Силвия Лулчева, Йорданка Стефанова, Александра Сърчаджиева, Стефания Кочева и други, с които Татяна Лолова си е партнирала на сцената.
Във фоайето на театъра ще бъде подредена галерия с фотографии „ Татяна Лолова и Сатирата “, която ще показа Лолова в знакови нейни функции.
Входът за спектакъла „ Празнуваме Татяна Лолова “ на 13 февруари 2024 от 19:30 ч. е с билети, които могат да бъдат закупени от билетна каса в Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “ от 1.02.2024.
***
Национална стратегия „ Татяна Лолова на 90 години “ ще показа в идващите седмици пътуващ театър и галерия, основаването на формален уебсайт за актрисата, който да събере в електронен списък фотографии, функции, изявленията, бележки, скици, персонални дневници и други материали, свързани с живота и професионалния й път в киното и театъра.
***
ТАТЯНА ЛОЛОВА ОТ А ДО Я. БЕЛЕЖКИ, МИСЛИ, СНИМКИ
Под съставителството и редакцията на Георги Тошев
Формат: 13*20 см (84/108/32)
Обем: 136 с. (черно-бяла)
Корици: твърди
ISBN: 9786191953752
Цена: 22,00 лева
Линк към уеб страницата: https://knigomania.bg/tatjana-lolova-ot-a-do-ja-belezhki-misli-snimki.html
В своя богат, динамичен и трогателен живот отвън монолозите на героините си актрисата Татяна Лолова имаше умеенето да основава собствен език, с който да поддържа връзка със света.
Докато преглеждам архива ѝ, откривам бележки, изявленията, мемоари, скици, дневници, изписани с красивия ѝ почерк.
Свидетелства за един живот.
Георги Тошев
***
Думите са по-твърди от мислите. Фиксират.
Веднъж изречени, остават.
Когато си обществена персона, думите, ориентирани към другите, могат да те повдигнат или да те унищожат.
В своя богат, динамичен и трогателен живот, отвън монолозите на нейните героини, актрисата Татяна Лолова имаше умеенето да основава собствен език, с който да поддържа връзка със света.
Докато преглеждам архива й, откривам бележки, изявленията, мемоари, скици, дневници, изписани с красивия й почерк.
Свидетелства за един живот.
Вглеждам се в забравени фотоси, които не съм виждал преди.
Татяна Лолова е жена с доста лица.
Публиката я помни с огромната й усмивка.
Таня обичаше хората, създаваше заблуда, че ги позволява покрай себе си, само че пазеше отдалеченост. Наричаше го „ здравословно разстояние “, тъй като „ публиката не би трябвало да знае всичко за един актьор “.
Тази година Татяна Лолова щеше да навърши 90 години.
Таня обичаше да играе. Опитвам се да ходя по следите на живота й, употребявам формата на игра от букви и думи. Пъзел. Думи, които носят персоналния опит, прочувствения свят и красивия разум на една изключителна жена и актриса.
Георги Тошев
Татяна Лолова е една най-популярните и обичани български актриси, първата записана измежду основателите на Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “ – София.
Родена на 10 февруари януари 1934 година в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1955 година Същата година дебютира на професионална сцена в Драматичен спектакъл „ Сава Огнянов “ – Русе.
През 1957 година става първата актриса, която е публично назначена в новосформираната натрупа на Държавен язвителен спектакъл, където играе до края на живота си с едно спиране от 1977 до 1989 година, когато е актриса в спектакъл „ София “.
Някои от най-популярните пиеси с нейно присъединяване са „ Чичовци “ (1960) по Иван Вазов, „ Много звук за нищо “ (1965) по Шекспир, „ Щастливи дни “ (1991) по С. Бекет, „ От другата страна “ по С. Стратиев, „ Човекоядката “ (1978) по И. Радоев, „ Големанов “ по Ст. Л. Костов и доста други.
В киното я помним във филми като „ Птици и хрътки “, „ Щурец в ухото “ на реж. Георги Стоянов, „ Топло “ на реж. Володя Янчев, „ Бон късмет, иснпекторе “, „ Опасен сексапил “ на реж. Иван Андонов, „ Разговор с птици “ на реж. Румяна Петкова и други
Татяна Лолова има над 120 театрални, 76 телевизионни и 54 функции в киното, многочислени записи в БНР. Тя е притежател на редица кино и театрални награди, високи държавни оценки. През годините играе на сцените на Народен спектакъл „ Иван Вазов “, Театър 199, театрите в Стара Загора, Русе и други
***
Откъс от „ Татяна Лолова от А до Я. Бележки, мисли, фотоси “
От 3-годишна желая да стана актриса. И станах с помощта на доста стечения на събитията, на обичта и грижата на доста хора, на тяхното можене, имане, на силата да се раздават. Още в Театралната академия, където учех дружно с Ицко Финци, Емилия Радева, Никола Анастасов, Хиндо Касимов, Росица Данаилова, професорите ме убеждаваха, че страстите са за сцената, в спектакъла, не за улицата. Чудех се дали е допустимо да влагаме страст и на сцената, и в живота. Пробвала съм, само че е доста, доста уморително. Емоциите идват и си отиват. Като талази са. И колкото и да желаеме да ги владеем, от време на време не се получава. Но страстите са част от нашата природа, сензитивност, от нашето групово живеене. Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш.
В театъра, в киното, в изкуството не можеш самичък. Част си от мрежа и общество, което действа посредством своите страсти.
През живота си като артистка изпълнявах трагични и смешни монолози, цели поеми съм учила наизуст. Спомням си, като ученичка стартира часът, на вратата на нашата класна стая се почуква, отваря се леко и споделят: „ Татяна Лолова – в Дирекцията! “.
И целият клас: „ Иии, блазе ти! “. Защото ще изпусна часа. Но до момента в който аз пропущам освен първия час, само че и задачите пет часа, трябваше да науча наизуст поема от няколко страници. На огромните празници постоянно рецитирах пред учебното заведение. Като минавах по коридорите, дребните шепнеха: „ Артистката минава! Артистката минава! “.
Днес, като изляза на улицата, хората се обръщат, други се усмихват, някои ме заговарят. В очите им чета доброжелателност, почитание. Значи съм съумяла да стана артистка!
***
Най-голямото ми благополучие са срещите, които се случват в живота ми. Публиката! Партньорите, режисьорите, хората в театъра и киното, които ме заливат с любов и внимание, когато сме дружно. От насъбрания опит мога да кажа, че благополучие са и неприятелите, хората, които пречат, които са подготвени постоянно да отхвърлят или уязвят. Благодаря им! Много ми помогнаха да схвана, че съм мощна, че имам воля, а когато се наложи, и дебелоглав, с цел да реализира задачите си.
За наслада, те са малко в моя живот. Повече е любовта, която получавам. Понякога се сюрпризирам като дете от вниманието на непознати хора. Внимание без задни мисли и проекти. Наскоро се срещнах с младежи – едно момче и неговата другарка. Те страхливо пристъпиха към мен, с уважението на фенове на театъра. Тяхното внимание ме трогна в дните на самотност, с които е изпълнен животът ми откакто Славе си отиде. Самотата е изключително положение на празнина. Самотата и чувството, че не си необходим никому. Според Майка Тереза, дамата, която посвещава живота си на другите – „ това е най-ужасният тип мизерия “. В тази самотна пропаст, от която даже децата не могат да ме извадят, се появяват тези две положителни същества, които с тактичност и внимание изпълват дни от седмицата в диалози с мен. В минутите по телефона или в кафето до нас те ми връщат възприятието за нужда. Постепенно повярвах, че съм нужна. Моят другар Жоро е хиперактивен в желанието си да не скърбя. Измисля всевъзможни неща, с цел да пътувам и да се срещам с аудитория.
Той знае, че по този начин съм щастлива и по-малко самотна. Работа, работа. Животът ми мина в работа. Благодарна съм, че съм имала шанса да работя доста. Защото работата лекува от самотност, от неустановеност. Така сме устроени, че всеки човек се стреми да разбие самотата, която ни връхлита от време на време. Няма да не помни огромния артист Георги Русев, с който доста се обичахме и работехме дружно с внимание и грижа един към различен. В обичания ми Театър 199 играехме в спектакъла „ Нищо не помня “ на Артър Милър. Страхотна пиеса, основана сякаш за нас двамата. На пръв взор ние с Гочето бяхме несъвместима двойка, неуместна, само че публиката ни хареса. Играхме това зрелище осем години. Номинираха Гочето за „ Аскеер “, не го получи. Ролите ни бяха равностойни. Не се засегнах. Бях признателна на ориста, че ни събра, че изпитахме наслада от тази среща. Бъдете признателни за това, което имате, и работете интензивно за това, което нямате.
На 10 февруари от 18,30 часа в обичаното кино на Татяна Лолова „ Одеон “ ще бъде показан премиерно документалният филм „ Последният театър “ с създатели Калояна Климентова и Георги Тошев. Той събира архивни фрагменти и фотоси – някои от които се демонстрират обществено за пръв път, разказващи за забележителния житейски и креативен път на огромната актриса, както и за последните месеци от живота й. Включени са и фрагменти от емблематични български филми, в които Лолова взе участие през годините.
В „ Последният театър “ вземат участие брачният партньор й Светослав Светославов – Славе, актьорите Койна Русева и Велислав Павлов, режисьорът Илиян Джевелеков, артистът Орлин Горанов, продуцентът Игор Марковски и други.
„ Филмът не изчерпва богата биография на Татяна Лолова, а по-скоро демонстрира нейната житейска философия, споделя за тестванията и насладите по Пътя й “, споделя журналистът Георги Тошев.
„ Това е прочувствено пътешестване във времето през спомените и фрагментите, които сме избрали. Много смях, само че и горест има в живота на огромната актриса “, добавя Калояна Климентова.
Същата вечер след прожекцията на документалния филм ще бъде показана и новата книга „ Татяна Лолова от А до Я. Бележки, мисли, фотоси “ под съставителството и редакцията на журналиста Георги Тошев и с логото на издателство „ Книгомания “, която е особено готова и излиза от щемпел във връзка годишнината. Изданието е красиво и стилно завършено, с твърди корици и размер от 136 страници. Идеята на томчето е всяка писмен знак от писмеността да зададе тематика, по която Татяна Лолова споделя земно и от сърце спомен, усещане или персоналната си житейска философия за благодарността, нелепостта, дързостта, забравата, любовта, фантазията, вярата, театъра, усмивката, целувката, щастието.
„ Таня обичаше да играе. Опитвам се да ходя по следите на живота й, употребявам формата на игра от букви и думи. Пъзел. Думи, които носят персоналния опит, прочувствения свят и красивия разум на една изключителна жена и актриса “ – написа в предговора съставителят Георги Тошев.
Книгата „ Татяна Лолова от А до Я “ включва схема на актрисата от Греди Асса, неразказани истории и над 70 фотоси от архива на една от най-обичаните български актриси, предоставени на Георги Тошев. В края на томчето ще намерите последователен лист с определени нейни функции в киното и театъра. Ще се популяризира по книжарниците от 13.02.2024.
Входът за събитието в кино „ Одеон “ на 10.02. (събота) 2024 година от 18:30 ч. е свободен. Зрители ще бъдат настанявани до привършване на местата в салона, като преимущество ще имат гостите с покана от уредниците.
Книгата „ Татяна Лолова от А до Я. Бележки, мисли, фотоси “ ще може да бъде закупена по време на осъществяване на събитието, както и изданието „ Дневници & делници “.
***
Националната стратегия „ Татяна Лолова на 90 години “ ще продължи със специфичен театър във връзка юбилея, озаглавен „ Празнуваме Татяна Лолова “ , на 13 февруари 2024 година от 19:30 ч. в Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “. Директорът Калин Сърменов ще събере разнообразни генерации актриси, които ще изпълнят елементи от известни монолози от пиеси, в които е взела участие Татяна Лолова на сцената на Сатиричния спектакъл. „ Празнуваме Татяна Лолова “ е по концепция на Георги Тошев, а режисьор е самият Калин Сърменов – той е един от обичаните сътрудници на актрисата с най-лъчезарната усмивка около работата й в Сатиричния спектакъл, също по този начин е воин в книгата „ Дневници и делници “ (изд. „ Книгомания “). В спектакъла вземат участие актрисите Силвия Лулчева, Йорданка Стефанова, Александра Сърчаджиева, Стефания Кочева и други, с които Татяна Лолова си е партнирала на сцената.
Във фоайето на театъра ще бъде подредена галерия с фотографии „ Татяна Лолова и Сатирата “, която ще показа Лолова в знакови нейни функции.
Входът за спектакъла „ Празнуваме Татяна Лолова “ на 13 февруари 2024 от 19:30 ч. е с билети, които могат да бъдат закупени от билетна каса в Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “ от 1.02.2024.
***
Национална стратегия „ Татяна Лолова на 90 години “ ще показа в идващите седмици пътуващ театър и галерия, основаването на формален уебсайт за актрисата, който да събере в електронен списък фотографии, функции, изявленията, бележки, скици, персонални дневници и други материали, свързани с живота и професионалния й път в киното и театъра.
***
ТАТЯНА ЛОЛОВА ОТ А ДО Я. БЕЛЕЖКИ, МИСЛИ, СНИМКИ
Под съставителството и редакцията на Георги Тошев
Формат: 13*20 см (84/108/32)
Обем: 136 с. (черно-бяла)
Корици: твърди
ISBN: 9786191953752
Цена: 22,00 лева
Линк към уеб страницата: https://knigomania.bg/tatjana-lolova-ot-a-do-ja-belezhki-misli-snimki.html
В своя богат, динамичен и трогателен живот отвън монолозите на героините си актрисата Татяна Лолова имаше умеенето да основава собствен език, с който да поддържа връзка със света.
Докато преглеждам архива ѝ, откривам бележки, изявленията, мемоари, скици, дневници, изписани с красивия ѝ почерк.
Свидетелства за един живот.
Георги Тошев
***
Думите са по-твърди от мислите. Фиксират.
Веднъж изречени, остават.
Когато си обществена персона, думите, ориентирани към другите, могат да те повдигнат или да те унищожат.
В своя богат, динамичен и трогателен живот, отвън монолозите на нейните героини, актрисата Татяна Лолова имаше умеенето да основава собствен език, с който да поддържа връзка със света.
Докато преглеждам архива й, откривам бележки, изявленията, мемоари, скици, дневници, изписани с красивия й почерк.
Свидетелства за един живот.
Вглеждам се в забравени фотоси, които не съм виждал преди.
Татяна Лолова е жена с доста лица.
Публиката я помни с огромната й усмивка.
Таня обичаше хората, създаваше заблуда, че ги позволява покрай себе си, само че пазеше отдалеченост. Наричаше го „ здравословно разстояние “, тъй като „ публиката не би трябвало да знае всичко за един актьор “.
Тази година Татяна Лолова щеше да навърши 90 години.
Таня обичаше да играе. Опитвам се да ходя по следите на живота й, употребявам формата на игра от букви и думи. Пъзел. Думи, които носят персоналния опит, прочувствения свят и красивия разум на една изключителна жена и актриса.
Георги Тошев
Татяна Лолова е една най-популярните и обичани български актриси, първата записана измежду основателите на Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “ – София.
Родена на 10 февруари януари 1934 година в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1955 година Същата година дебютира на професионална сцена в Драматичен спектакъл „ Сава Огнянов “ – Русе.
През 1957 година става първата актриса, която е публично назначена в новосформираната натрупа на Държавен язвителен спектакъл, където играе до края на живота си с едно спиране от 1977 до 1989 година, когато е актриса в спектакъл „ София “.
Някои от най-популярните пиеси с нейно присъединяване са „ Чичовци “ (1960) по Иван Вазов, „ Много звук за нищо “ (1965) по Шекспир, „ Щастливи дни “ (1991) по С. Бекет, „ От другата страна “ по С. Стратиев, „ Човекоядката “ (1978) по И. Радоев, „ Големанов “ по Ст. Л. Костов и доста други.
В киното я помним във филми като „ Птици и хрътки “, „ Щурец в ухото “ на реж. Георги Стоянов, „ Топло “ на реж. Володя Янчев, „ Бон късмет, иснпекторе “, „ Опасен сексапил “ на реж. Иван Андонов, „ Разговор с птици “ на реж. Румяна Петкова и други
Татяна Лолова има над 120 театрални, 76 телевизионни и 54 функции в киното, многочислени записи в БНР. Тя е притежател на редица кино и театрални награди, високи държавни оценки. През годините играе на сцените на Народен спектакъл „ Иван Вазов “, Театър 199, театрите в Стара Загора, Русе и други
***
Откъс от „ Татяна Лолова от А до Я. Бележки, мисли, фотоси “
От 3-годишна желая да стана актриса. И станах с помощта на доста стечения на събитията, на обичта и грижата на доста хора, на тяхното можене, имане, на силата да се раздават. Още в Театралната академия, където учех дружно с Ицко Финци, Емилия Радева, Никола Анастасов, Хиндо Касимов, Росица Данаилова, професорите ме убеждаваха, че страстите са за сцената, в спектакъла, не за улицата. Чудех се дали е допустимо да влагаме страст и на сцената, и в живота. Пробвала съм, само че е доста, доста уморително. Емоциите идват и си отиват. Като талази са. И колкото и да желаеме да ги владеем, от време на време не се получава. Но страстите са част от нашата природа, сензитивност, от нашето групово живеене. Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш.
В театъра, в киното, в изкуството не можеш самичък. Част си от мрежа и общество, което действа посредством своите страсти.
През живота си като артистка изпълнявах трагични и смешни монолози, цели поеми съм учила наизуст. Спомням си, като ученичка стартира часът, на вратата на нашата класна стая се почуква, отваря се леко и споделят: „ Татяна Лолова – в Дирекцията! “.
И целият клас: „ Иии, блазе ти! “. Защото ще изпусна часа. Но до момента в който аз пропущам освен първия час, само че и задачите пет часа, трябваше да науча наизуст поема от няколко страници. На огромните празници постоянно рецитирах пред учебното заведение. Като минавах по коридорите, дребните шепнеха: „ Артистката минава! Артистката минава! “.
Днес, като изляза на улицата, хората се обръщат, други се усмихват, някои ме заговарят. В очите им чета доброжелателност, почитание. Значи съм съумяла да стана артистка!
***
Най-голямото ми благополучие са срещите, които се случват в живота ми. Публиката! Партньорите, режисьорите, хората в театъра и киното, които ме заливат с любов и внимание, когато сме дружно. От насъбрания опит мога да кажа, че благополучие са и неприятелите, хората, които пречат, които са подготвени постоянно да отхвърлят или уязвят. Благодаря им! Много ми помогнаха да схвана, че съм мощна, че имам воля, а когато се наложи, и дебелоглав, с цел да реализира задачите си.
За наслада, те са малко в моя живот. Повече е любовта, която получавам. Понякога се сюрпризирам като дете от вниманието на непознати хора. Внимание без задни мисли и проекти. Наскоро се срещнах с младежи – едно момче и неговата другарка. Те страхливо пристъпиха към мен, с уважението на фенове на театъра. Тяхното внимание ме трогна в дните на самотност, с които е изпълнен животът ми откакто Славе си отиде. Самотата е изключително положение на празнина. Самотата и чувството, че не си необходим никому. Според Майка Тереза, дамата, която посвещава живота си на другите – „ това е най-ужасният тип мизерия “. В тази самотна пропаст, от която даже децата не могат да ме извадят, се появяват тези две положителни същества, които с тактичност и внимание изпълват дни от седмицата в диалози с мен. В минутите по телефона или в кафето до нас те ми връщат възприятието за нужда. Постепенно повярвах, че съм нужна. Моят другар Жоро е хиперактивен в желанието си да не скърбя. Измисля всевъзможни неща, с цел да пътувам и да се срещам с аудитория.
Той знае, че по този начин съм щастлива и по-малко самотна. Работа, работа. Животът ми мина в работа. Благодарна съм, че съм имала шанса да работя доста. Защото работата лекува от самотност, от неустановеност. Така сме устроени, че всеки човек се стреми да разбие самотата, която ни връхлита от време на време. Няма да не помни огромния артист Георги Русев, с който доста се обичахме и работехме дружно с внимание и грижа един към различен. В обичания ми Театър 199 играехме в спектакъла „ Нищо не помня “ на Артър Милър. Страхотна пиеса, основана сякаш за нас двамата. На пръв взор ние с Гочето бяхме несъвместима двойка, неуместна, само че публиката ни хареса. Играхме това зрелище осем години. Номинираха Гочето за „ Аскеер “, не го получи. Ролите ни бяха равностойни. Не се засегнах. Бях признателна на ориста, че ни събра, че изпитахме наслада от тази среща. Бъдете признателни за това, което имате, и работете интензивно за това, което нямате.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ