Фернандо Магелан потегля от Испания на околосветско пътешествие
На 10 август 1519 година флотилията от пет кораба под командването на Магелан напуща Севиля и отплава на юг по река Гуадалкивир до Санлукар де Барамеда в устието ѝ, където остава повече от пет седмици. Испанските управляващи са подозрителни към португалския адмирал (донякъде поради немалкия брой португалци измежду екипажите на корабите) и едвам не го стопират, само че на 20 септември Магелан въпреки всичко потегля. Когато научава за заминаването на Магелан, португалският крал Мануел I подрежда да го заловят, само че Магелан съумява да се изплъзне.
По време на прехода през Атлантическия океан Магелан създава доста добра система за сигнализация, която спомага разнотипните кораби от флотилията му нито един път да не се изгубят един различен. Но различията сред капитаните на обособените кораби стартират доста скоро: след Канарските о-ви капитанът на „ Сан Антонио “ Хуан де Картахена упорства Магелан да се поучава с останалите капитани при всяка смяна на курса. Португалецът гордо и умерено дава отговор: „ Ваше обвързване е да плавате денем зад моя байрак, а през нощта – зад моите фенери. “ След няколко дни Де Картахена още веднъж повдига тематиката, само че Магелан, който е невисок на растеж, само че физически мощен, го хваща за реверите и заповядва да бъде държан под стража на „ Виктория “, а за капитан на „ Сан Антонио “ назначава своя роднина Алваро Мишкита.
Дневникът на Антонио Пигафета е главният източник на информация за пътешествието на Магелан и Елкано. Другото директно удостоверение е формалният дневник на Франсиско Албо, последният лоцман на „ Виктория “. Въпреки това околосветското странствуване оказва се в Европа не посредством записките на Пигафета, а с помощта на описа за него, написан от Максимилиан Трансилван, роднина на спонсора на експедицията Христофор де Харо, и оповестен през 1523 година Трансилван употребява в книгата си диалози с някои от завърналите се с „ Виктория “ през септември 1522 година
След гибелта на Магелан и Дуарте Барбоса под авторството на Дуарте Барбоса излиза книга с изложение на страните в Южна и Югоизточна Азия: „ Livro de Duarte Barbosa “ („ Книга на Дуарте Барбоса “). Обаче в архивите съществуват екземпляри на този труд, където за създател е посочен Магелан. За това има разнообразни пояснения. Възможно е дадените екземпляри да са поднесени на крал Карл I под името на Магелан, с цел да се укрепи неговия престиж. Вероятно е също книгата да е взаимен труд на Магелан и Барбоса.
През 1525 година, малко след завръщането на експедицията на Магелан, Карл V изпраща флот, воден от Гарсия Хофре де Лоайса, който би трябвало да завземе Молукските острови, като твърди, че те попадат в испанската зона, съгласно Договора от Тордесиляс. В експедицията взима присъединяване Хуан Себастиан Елкано, който губи живота си, както и бъдещият началник на второто околосветско пътешестване, Андрес де Урандета. Те доближават със усложнения до Молукските острови и се откриват в Тидоре. Конфликтът с португалците, утвърдили се отдавна в близкия Тернате, води до съвсем десетилетие спорадични конфликти.
Тъй като Договорът от Тордесиляс не открива испанско-португалска граница на изток, през 1524 година двете страни се пробват да открият точното местонахождение на антимеридиана на меридиана от Тордесиляс, който би разделил света на две равни полукълба и да позволи Молукския въпрос. След няколко заседания по въпроса не се стига до единодушие, защото техниката по това време не дава опция за тъкмо пресмятане на географската дължина, а всяка от двете страни упорства, че Молукските острови попадат в нейната сфера на въздействие. Съгласие е реализирано едвам със Сарагоския контракт от 1529 година, който дава Молукските острови на Португалия, а Филипините – на Испания.
Експедицията на Магелан е първата, съумяла да обиколи света, и първата, минала през протока в Южна Америка, прочут през днешния ден като Магеланов пролив. Името на Тихия океан също води началото си от Магелан, който му дава наименованието Мирно (тихо) море (Mare Pacificum). През идващите десетилетия пътят, изминат от експедицията на Магелан, е следван и от други мореплаватели, като англичанина Френсис Дрейк през 1577 – 1580 година През 1565 година Андрес де Урандета открива пътя за секване на Тихия океан от запад на изток, по направлението Манила – Акапулко.
Пътуването дава визия и за общия размер на Земята, защото изминатото разстояние е измерено като 14 460 испански левги (60 440 km). Установява се и потребността от линия на промяна на датата – обикаляйки Земята на запад се губи един ден: при завръщането си участниците в експедицията откриват разлика от един ден сред своите календари и тези на хората, които не с
По време на прехода през Атлантическия океан Магелан създава доста добра система за сигнализация, която спомага разнотипните кораби от флотилията му нито един път да не се изгубят един различен. Но различията сред капитаните на обособените кораби стартират доста скоро: след Канарските о-ви капитанът на „ Сан Антонио “ Хуан де Картахена упорства Магелан да се поучава с останалите капитани при всяка смяна на курса. Португалецът гордо и умерено дава отговор: „ Ваше обвързване е да плавате денем зад моя байрак, а през нощта – зад моите фенери. “ След няколко дни Де Картахена още веднъж повдига тематиката, само че Магелан, който е невисок на растеж, само че физически мощен, го хваща за реверите и заповядва да бъде държан под стража на „ Виктория “, а за капитан на „ Сан Антонио “ назначава своя роднина Алваро Мишкита.
Дневникът на Антонио Пигафета е главният източник на информация за пътешествието на Магелан и Елкано. Другото директно удостоверение е формалният дневник на Франсиско Албо, последният лоцман на „ Виктория “. Въпреки това околосветското странствуване оказва се в Европа не посредством записките на Пигафета, а с помощта на описа за него, написан от Максимилиан Трансилван, роднина на спонсора на експедицията Христофор де Харо, и оповестен през 1523 година Трансилван употребява в книгата си диалози с някои от завърналите се с „ Виктория “ през септември 1522 година
След гибелта на Магелан и Дуарте Барбоса под авторството на Дуарте Барбоса излиза книга с изложение на страните в Южна и Югоизточна Азия: „ Livro de Duarte Barbosa “ („ Книга на Дуарте Барбоса “). Обаче в архивите съществуват екземпляри на този труд, където за създател е посочен Магелан. За това има разнообразни пояснения. Възможно е дадените екземпляри да са поднесени на крал Карл I под името на Магелан, с цел да се укрепи неговия престиж. Вероятно е също книгата да е взаимен труд на Магелан и Барбоса.
През 1525 година, малко след завръщането на експедицията на Магелан, Карл V изпраща флот, воден от Гарсия Хофре де Лоайса, който би трябвало да завземе Молукските острови, като твърди, че те попадат в испанската зона, съгласно Договора от Тордесиляс. В експедицията взима присъединяване Хуан Себастиан Елкано, който губи живота си, както и бъдещият началник на второто околосветско пътешестване, Андрес де Урандета. Те доближават със усложнения до Молукските острови и се откриват в Тидоре. Конфликтът с португалците, утвърдили се отдавна в близкия Тернате, води до съвсем десетилетие спорадични конфликти.
Тъй като Договорът от Тордесиляс не открива испанско-португалска граница на изток, през 1524 година двете страни се пробват да открият точното местонахождение на антимеридиана на меридиана от Тордесиляс, който би разделил света на две равни полукълба и да позволи Молукския въпрос. След няколко заседания по въпроса не се стига до единодушие, защото техниката по това време не дава опция за тъкмо пресмятане на географската дължина, а всяка от двете страни упорства, че Молукските острови попадат в нейната сфера на въздействие. Съгласие е реализирано едвам със Сарагоския контракт от 1529 година, който дава Молукските острови на Португалия, а Филипините – на Испания.
Експедицията на Магелан е първата, съумяла да обиколи света, и първата, минала през протока в Южна Америка, прочут през днешния ден като Магеланов пролив. Името на Тихия океан също води началото си от Магелан, който му дава наименованието Мирно (тихо) море (Mare Pacificum). През идващите десетилетия пътят, изминат от експедицията на Магелан, е следван и от други мореплаватели, като англичанина Френсис Дрейк през 1577 – 1580 година През 1565 година Андрес де Урандета открива пътя за секване на Тихия океан от запад на изток, по направлението Манила – Акапулко.
Пътуването дава визия и за общия размер на Земята, защото изминатото разстояние е измерено като 14 460 испански левги (60 440 km). Установява се и потребността от линия на промяна на датата – обикаляйки Земята на запад се губи един ден: при завръщането си участниците в експедицията откриват разлика от един ден сред своите календари и тези на хората, които не с
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ