На 1 юни 1942 г., след произнесена присъда на Софийски

На 1 юни 1942 година, след произнесена присъда на Софийски военнополеви съд, е разстрелян ген. Владимир Заимов. Той е български офицер, генерал-полковник, боен деятел. Участник във войните за национално обединяване (1912-1918), напомня " Единъ Завѣтъ ".

Владимир Стоянов Заимов е роден на 8 декември 1888 година в град Кюстендил. Баща му Стоян Заимов е националреволюционер, деятел на Трети врачански революционен окръг през Априлското въстание. След Освобождението през 1878 година е шеф на Педагогическото учебно заведение в Кюстендил.

Владимир Заимов приключва Военното учебно заведение в София през 1907 година със званието подпоручик. Започва военната си работа в 8-и артилерийски полк в Стара Загора. Участва в Балканските войни и в Първата международна война. За проявени войнски качества два пъти е притежател на ордена " За смелост ".

По време на Втората международна война е срещу присъединяване на България в Тристранния пакт. Работи като руски разузнавач в България. Поставя се в услуга на Главното разследващо ръководство на Генералния щаб на Червената войска.

Арестуван по обвиняване в шпионаж в интерес на Съюз на съветските социалистически републики на 22 март 1942 година Обвинен, че в интерес на руското разузнаване основава разследваща група, която работи под прикритието на принадлежащата на Заимов картонена фабрика „ Славянин “. Свързван с други групи във Варна, в Румъния и Чехословакия.

Обвинителите му настояват, че е в контакт със руския боен аташе полковник T. Б. Сухоруков (1935).

Още през 1935 година той открива връзки със руски представители в страната. В източниците се оповестява, че до 1939 година контактите са били единствено на чисто другарска основа.

Същата година предлага да сътрудничи на Съветския съюз ”в битката против хитлеро-фашистка Германия и нейната нападателна политика.

Полковник Бенедиков рапортува неговата декларация до Москва, откъдето го утвърждават и се съгласяват той да бъде „ вербуван като резидент на руското военно разузнаване освен в България, само че и за редица други страни ”. През януари 1939 година предлагането му е признато и Заимов получава псевдоним „ Азорский “.

Генерал Владимир Заимов сформира своя разследваща група, която включва инж. Никола Белопитов и Тодор Прахов. Почти незабавно получава задача да събира и изпраща информация от Германия, посредством основаване на контакти с висши среди в Берлин. За задачата се притеглят нови хора, които би трябвало да решат в допълнение поставената задача. Владимир Заимов и сътрудници от неговата група отпътуват за Берлин, прикривайки се като търговци на грозде.

В източниците се оповестява за два стадия от активността на разследващата група на Владимир Заимов.

Първият обгръща интервала „ от 1939 година до 22 юни 1941 година, а вторият –от 22 юни, когато Хитлерова Германия вероломно атакува Съюз на съветските социалистически републики до март 1942 г ”.

Посочва се, че през първият стадий основната задача е била „ събирането на сведения и информация и оказване на въздействие върху избрани среди ”. През вторият стадий в допълнение се прибавя и „ подготовката на саботажи и диверсионни актове ”. За да може да извърши тъкмо поставените задания Владимир Заимов стартира внимателно да вербува необятен кръг „ уволнени офицери и други сподвижници ”. Полицията има точни сведения за активността на Заимов и групата му, само че посредством своите сътрудници тя единствено „ открива кръга на неговите другари ”. С помощта на сътрудниците си Заимов събира най-различна и скъпа информация, която по съответните канали е изпращана до Центъра в Москва.

Заимов и неговата група постоянно показват информация по военни и политически въпроси свързани с България, Германия, Турция, Гърция и други страни. Представя сведения за числеността и въоръжението на навлизащите в България немски военни елементи, за външната политиката на Българското държавно управление по отношение на Съюз на съветските социалистически републики и други страни, а след нападението над Съюз на съветските социалистически републики предава информация за ”придвижването и числеността на румънските и маджарски елементи ”. За интервала в който работи (1939-1942г), активността на Заимов и неговата група получава висока оценка от централното руско разузнаване и от командването на Съветската войска.

Отначало от Заимов се интересува адмирал Канарис, началник на немското военно разузнаване.

Той поръчва на доктор Делиус, началник на немското военно разузнаване в България, да стартира следствие. От получените от Берлин материали се вижда, че „ Заимов като руски сътрудник играе значима роля и има връзки с други разследващи служби ". Скоро обаче Канарис оповестява на доктор Делиус, че със случая се заема ръководството на Химлер.

Гестапо и българската полиция сформират проект за устройване клопка на военачалник Владимир Заимов. Шварц търси връзка посредством София със руската легация. За таз цел той праща бременната си жена. Тя съумява да се срещне със Заимов. Заловена след връщането си в Братислава, предава паролата за връзка със Заимов. Съгласно източниците, разкритията в Чехословакия, през февруари 1942 година стават причина за ”предаване за незаконните връзки на Заимов със словашки разузнавателен-куриер ”.

Гестапо изпраща собствен сътрудник (Флориан) като делегат на Шварц. Планът е утвърден персонално от Мюлер, един от първите помощници на Химлер. Агентът на Гестапо, показал се за връзка с Братислава, се свързва със Заимов. Даже се среща със заместник-военния аташе на руското посолство. В резултат Гестапо се снабдява с адреса на Заимов и паролата за среща с този пощальон и на 22 март 1942 година той е задържан, както и инж. Белопитов, а Тодор Прахов съумява да се укрие. Арестувани са също полковник Крум Колев и други 18 души.

Арестът на военачалник Владимир Заимов провокира шокиращо влияние върху необятни политически и военни среди. „ Арестът беше осъществен – рапортува Бекерле, – въз основа на органите на немската имперска сигурност, които бяха открили по безапелационен метод, че Заимов поддържа тесни връзки с тукашното руско военно аташе Я. Савченко... Във връзка с неговото арестуване стана допустимо задържането на други лица, към 40 души, като бяха приведени доказателства за подготвяните от тях терористични и саботажни акции. " В интервала 1940-1941 година руското посолство изплаща на Заимов парични суми към 120 000 лв., които изразходва за наеми на квартири, абонаментни ж.п. карти и за визити на кафенета, сладкарници, заведения за хранене и прочие

Три месеца е в следствието. Прави два опита за самоубийство. Присъдата се основава на признания и показания, дадени основно от племенника му Евгени Чемширов.

На 1-ви юни 1942 година съдът произнася присъдата „ гибел, посредством разстрел ” на военачалник Владимир Заимов и задочна смъртна присъда на Тодор Прахов. Много политически дейци са се надявали, че цар Борис III няма да удостовери смъртната присъда. Генерал Заимов се е употребил с почитание пред монарха, имал доста персонални другари и фенове измежду офицерството, които са се възхищавали пред неговия национализъм и героичен каузи в трите войни, водени от страната ни.

Изпълнението на присъдата става на Гарнизонното стрелбище на 1 юни 1942 година Присъстват висши офицери и полицейски началници.

Същият ден радио Москва съобщава; ”Българи, на колене! През тази нощ бе разстрелян великият наследник на България и на цялото славянство – генералът от артилерията Владимир Заимов… ”.

През май 1945 година смъртната присъда на Владимир Заимов е анулирана от състав на Софийския военнополеви съд. След 9 септември 1944 година материалите по делото са отнесени в Съветския съюз без списък, откъдето се завръщат в края на 60-е години на ХХ век.

Ген. Владимир Заимов е почетен посмъртно със званието Герой на Съветския съюз с декрет на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 30 май 1972 година за " проявена храброст и подвиг в битката против фашизма през Втората международна война. "