Сорос и кривото огледало на демокрацията в България
На 1 януари България ще се трансформира в 21-ия член на еврозоната. С присъединението на страната към така наречен „ клуб на богатите “ на Европейски Съюз завършва пътят й към цялостната интеграция към общността на демокрациите, стартиран преди 35 години.
Път, който беше стартират с голям консенсус в обществото, само че финалната му права е белязана от политическа неустойчивост, провокирана от митинги, довели до оставката на държавното управление.
Въпросните митинги, в които участваха разнообразни по рода си и по претенции публични групи, официално стартираха в края на ноември като неодобрение против оферти проектобюджет за 2026 година
Реално обаче бяха разпалвани и насочвани посредством обществени платформи като тик-ток по добре изпитан механизъм, който съгласно редица анализатори, към този момент е бил употребен в разнообразни страни по света, включително Съединени американски щати, Унгария, Словакия, Чехия и други. И зад който прозира подмолния спусък на мрежата в България на Джордж Сорос и учреденото от него „ Отворено общество “.
Кой е печелившият от рецесията?
Именно мрежата на Сорос е единственият печеливш от хвърлянето на България още веднъж в спиралата на политическа неустойчивост и предварителни избори, от която страната мъчно съумя да се откъсне при започване на 2025 година с държавното управление на излъчения от дясноцентристката партия ГЕРБ министър председател Росен Желязков. След оповестеното от него решение на 11 декември да подаде оставката на кабинета, ориста на актуалното 51-во Народно заседание наподобява предначертана. С предизвестения му към този момент край се дава нов подтик на политическа рецесия и разделяне в обществото в основен за страната миг като приемането на еврото.
Но има и друго основно следствие, което остана на назад във времето – поставя се крайна точка и на гласуваната на 5 ноември анкетна парламентарна комисия, която трябваше да проверява активността на Джордж Сорос, сина му Александър Сорос, финансираните от тях фондации в България и връзките им с медии, политически партии, неправителствени организации и магистрати.
Тя по този начин и не съумя да започва работа, откакто, стреснати от демонстрациите, участващите в кабинета политически обединения бойкотираха при започване на декември действителния старт на активността й.
Със задаващия се завършек на актуалното Народно заседание комисията най-вероятно ще бъде изпратена в историята – резултат, за който голямото болшинство от протестиращите надали са си давали сметка, само че в действителност бяха употребявани за постигането му.
Комисията беше основана след няколко безуспешни опита и диспути, траяли с месеци, по самодейност на водача на парламентарната група на ДПС-Ново начало Делян Пеевски и с поддръжката на партиите от управническата коалиция – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. При внасянето на предлагането за учредяването й Пеевски акцентира, че е „ време за решителна борба за страната, а подправеният свят на Сорос и соросоидите би трябвало да бъде опустошен “.
„ Представителите на тази мрежа от организации се самопровъзгласиха за единствен честен стожер, а под тази лицемерна маска упражняваха и не престават да се пробват да упражняват нерегламентирано влияние както върху демократични процеси като изборите и решенията на Министерски съвет и Народно събрание, по този начин и върху цялостната държавна политика в разнообразни браншове, да влияят върху решенията на съда, овладявайки медии и публицисти, с цел да реализират редовно антидържавна и антинационална политика на клюки, операции и открита измама, ориентирани против България “, уточни тогава ръководителят на ДПС-Ново начало и моли:
„ Призовавам всички демократично мислещи и милеещи за свободна и европейска България да поддържат основаването на тази комисия като знак към хората, че на тази неправда ще бъде комплициран край един път вечно. Призовавам ги – не се опасявайте! Не допускайте да ви трансфорат в свои заложници. За да имаме страна с основно „ Д “ и хората да бъдат спокойни, че най-хубавото следва “.
Пеевски не инцидентно приказва за „ отвоюване на страната “.
В случая с България построяването на паяжината на Сорос чрез финансирани и подкрепяни от „ Отворено общество “ неправителствени организации, медии и даже политически планове стартира още при започване на 90-те – при самото възникване на демокрацията в одеве отхвърлила тоталитарния комунистически режим страна. Архивите сочат, че стартът е даден с декрет на някогашния политик от Българската комунистическа партия и повторен министър председател на България през 1990 година Андрей Луканов.
С разпореждане № 76 на ръководения от него Министерски съвет, „ Отворено общество “ е освободено от мита, налози и такси за активността си в страната, а Министерството на финансите е задължено да внася от бюджета на страната по сметката на фондациите суми, равни на дарените от нея.
Така стартира възходът на мрежата на Сорос в България, като първият програмен шеф на българския клон на „ Отворено общество “ Румен Воденичаров свидетелства в свое изявление, че задачата на представящия се за човеколюбец интернационален търгаш е била „ лека бавно да обезглави българската страна, като сътвори паралелни структури в нея “.
На прицел са цели публични сегменти, като фондацията взе участие в основаването на цяла редица НПО-та, които са превърнати в инкубатори на фрагменти – всеобщо някогашни членове на Българска комунистическа партия или с номенклатурно родословие, представяни за носители на „ дясното “ в България.
Те от своя страна стартират да овладяват последователно основни браншове като медиите, правораздаването и образованието и да вземат участие в основаването на политически планове.
Няколко десетилетия по-късно резултатът е налице. „ Соросите търсят власт без избори. Тук става дума за навлизане и заобикаляне на демократичните избори посредством една сенчеста власт. Коя е тази власт, която може да им даде голямо въздействие върху държавното ръководство без избори? Съдебната! И по тази причина в Съединени американски щати от години фондациите на Сорос изсипват милиони и милиони в акциите, тъй като се избират директно прокурори, съдии и т.н…Опитаха се да създадат същото и в България – политизация на правосъдната власт през една измислена правосъдна промяна, която няма за цел повишение на качеството на правосъдие.
Щедро финансирани от същата мрежа те политизираха правосъдната система “, разяснява при започване на 2025 година в свое изявление доцентът по конституционно право, ръководител на Института за съвременна политика и притежател на социологическата организация „ Галъп “ Борислав Цеков. Според него, „ соросовият дневен ред “ е ориентиран към замяна на свободата и демократичния ред, а задачата му е една – да бъде гарантиран монопол върху легитимността в политиката, бизнеса, образованието, културата и като цяло – върху обществения дискурс.
Монополът върху обществения дискурс би бил неосъществим без монопол в медиите, какъвто Сорос и неговото „ Отворено общество “ имат в България чрез предприемача и медиен монополист Иво Прокопиев. Човек със противоречиво въздействие освен в бизнеса и медиите, само че и в Неправителствени организации бранша и политиката. Неговият кръг „ Капитал “ подкрепя от години милиардера-спекулант в построяването на кривото огледало на демокрацията в България, в което тази подмолна мрежа, а не ползите на жителите, диктуват дневния ред на страната и обществото.
На този декор, новината за основаването на парламентарната комисия, която трябваше да проверява Сорос, е отразена без нормалния информативен звук.
Но медийната завеса въпреки всичко е пробита от неколцина анализатори – критици на Сорос. Сред тях е някогашният парламентарен арбитър и някогашен народен представител от Съюз на демократичните сили във Великото национално заседание, приело актуалната Конституция на България – Георги Марков, който поздравява в собствен коментар Делян Пеевски за сформирането на парламентарната комисия за следствие на активността на Сорос и „ Отворено общество “. Изразява също по този начин вяра, че водачът на Движение за права и свободи – Ново начало „ ще ни освободи от партизаните на Сорос “. Като такива показва кръга „ Капитал “ на Иво Прокопиев, а също и фаворизираната от този кръг опозиционна коалиция ПП-ДБ, която яхна митингите от края на ноември и началото на декември.
Защо точно Пеевски? 45-годишния политик е единственият, който от повече от десетилетие се опълчва на „ дълбоката страна “, основана в България от Сорос и „ Отворено общество “ благодарение на така наречен негови „ партизани “ в България, както ги назовава Георги Марков.
Битката на сегашния водач на ДПС-Ново начало против тази подмолна мрежа датира още старта на второто десетилетие на века и по-конкретно от времената, в които към момента беше с изключение на народен представител и медиен издател. Притежаваните от него вестници (бел.р. преди 5 години Пеевски продаде напълно издателската си група) постоянно разгласиха разобличаващи материали и следствия за подмолното и корумпиращо въздействие на „ Отворено общество “ и обвързваните с него лица в България. Самият Пеевски пък внесе поредност законови промени, целящи да парират това въздействие.
В това число промени, предвиждащи цялостно осветление на собствеността и финансовите потоци към медиите, с цел да спре лавинообразно възходящата дезинформация и подправени вести, заливащи общественото пространство.
В този подтекст, гласуваната от 51-то Народно заседание по негово предложение комисия за следствие на активността на Сорос у нас беше изцяло закономерно продължение на дългогодишните му старания, които – в случай че комисията беше проработила, щяха да получат институционална поддръжка от най-високата институция в страната – Народното събрание. А също публичност с интернационален отзив, който би нанесъл разрушителен удар на „ дълбоката страна “.
Реална опасност, която тя възпря на цената на хвърлянето на страната в поредна политическа рецесия и публично разделяне.
В резултат на откритото си опълчване на корозивната демократичните основи на страната мрежа на Сорос, Пеевски от години е съществена нейна цел и обект на целенасочена очерняща акция, включително и в чужбина, проведена и осъществена чрез медии, НПО-та и политици, свързани с „ Отворено общество “ и кръга „ Капитал “. На медийни нападки от тяхна страна. На доноси, приписващи му техните престъпления и лобистки апетити. А също и на осмиващи мемета и плакати – феномен, който се прояви и на митингите преди няколко седмици.
Дали офанзивите ще го спрат? Едва ли. Лидерът на ДПС-Ново начало задоволително ясно е посочил през годините решителността си в напъните за разкритие на мрежата на милиардера-спекулант, превръщаща страната в пленник на подмолни ползи.
И дава ясни сигнали, че няма да се откаже да се постави завършек на въздействието на Сорос върху институциите и демокрацията в страната. Защото борбата, която води от години, е България в действителност да бъде суверенна, а не „ частна страна на Сорос “.
Източник: Труд
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews
Още вести четете в: България, Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News




