На 1-ви февруари ще отбележим две десетилетия от трагичния край

На 1-ви февруари ще отбележим две десетилетия от трагичния завършек на задачата “STS-107 ” на совалката “Колумбия ”, когато починаха седем души: пълководец Рик Хъзбанд, водач Уилям Маккуул, експерти Дейвид Браун, Калпана Чаула, Майкъл Андерсън, Лоръл Кларк и Илан Рамон. Макар че това не бе първата пагубна повреда в историята на космонавтиката, за пръв път съдбовен случай докара до изцяло преформулиране на цели, задания и стратегии на пилотираната галактическа стратегия.

Съветските нещастия “Союз 1 ” и “Союз 11 ” не доведоха до преустановяването на проектите на Съюз на съветските социалистически републики и до пенсионирането на корабите “Союз ”. Макар че след наземния пожар на “Аполо 1 ” НАСА вкара доста усъвършенствания, човек съумя да доближи до Луната със същия вид капсула. След повредата на “Аполо 13 ”, когато екипажът бе избавен на косъм, тогавашният админ на НАСА Томас Пейн съобщи, че “няма потребност от смяна ”, освен това още преди да стартира следствието на случая. След детонацията на “Чалънджър ” американският президент Роналд Рейгън, Конгресът и управлението на НАСА взеха решение заедно, че отсъства нужда от преформулиране на пилотираната стратегия и единственото, което бе направено, беше построяването на нова совалка, която да размени “Чалънджър ” – совалката “Индевър ” (изт: Paul Torrance, The Space Review).

Малко хора си спомнят, само че преди съдбовния 1 февруари 2003 година в НАСА нямаше съществени диалози за връщане на Луната и полети до Марс. Фокусът при започване на 21-ви век бе върху Международната галактическа станция, а след прекратяването на плана на Локхийд Мартин за основаването на космоплана “X-33 ” през 2001 година (който по-нататък трябваше да докара до основаването на транспортен съд, който да размени совалката), НАСА не предприе нов сходен план. Вместо това организацията реши да удължи употребата на совалките до 2020 година, с очакванията, че “Индевър ” (най-новата совалка) може да лети и до 2025 година. Можете ли да си визиите една различна 2023 година, в която нямаше да има полети на “Крю Драгън ” до МКС или обиколки към Луната с “Орион ”, а вместо това совалките още щяха да кръжат към Земята?

Но злополуката на “Колумбия ” промени всичко. Веднага след нещастието админът на НАСА Шон О’Кийф привикна панел, който да проверява случая и да начертае проекти за бъдещето. През 2005 година наследникът на О’Кийф, Майк Грифин, заяви, че “космическата совалка е неточност ”. До огромна степен такива са настроенията и през днешния ден – че програмата “Космическа совалка ” в никакъв случай не трябваше да бъде инициирана.

Годините след “Колумбия ” бяха трънливи – както отбелязва Дуейн Дей за The Space Review, датата за пенсионирането на совалките (2010 г.) бе съобразена със завършването на градежа на Международната галактическа станция, за осъществяването на който совалките към момента бяха нужни. Впоследствие датата бе изместена за 2011 година заради забавянията в градежа. Но заради обстоятелството, че НАСА приключи плана “Съзвездие ” за основаването на ракетите “Арес 1 ” и “Арес 5 ” и в същото време не стартира навреме паралелна стратегия за проектирането на частни галактически кораби, това в последна сметка принуди американците да разчитат на транспортите на съветските кораби “Союз ” до МКС чак до 2020 година.

Все отново, две десетилетия по-късно, може да кажем, че без значение че следсовалковият преход не мина безпрепятствено, времената през днешния ден са доста по-добри. НАСА разполага с два галактически кораба за превоз на астронавти до орбита – “Крю Драгън ” (на СпейсЕкс) и “Старлайнър ” (на Боинг). Корабът “Орион ”, създаването на който стартира в границите на “Съзвездие ”, съумя да получи нова ракета след лъкатушен политически развой – ракетата “Спейс Лонч Систъм ”, а предходната година той обиколи за пръв път Луната в безпилотен режим.

Но най-важното: совалките трябваше да си отидат, с цел да може НАСА най-сетне да излезе от предишното, да стъпи в бъдещето и да стартира да подтиква развиването на така наречен “нюспейс бранш ”, формиран от млади галактически компании, които основават нови технологии.

Прав ли бе Грифин да дефинира галактическите совалки за неточност? Ако би трябвало да припомня думите на Торънс, в реда на нещата е да вършим разлика сред желанието и софтуерното осъществяване. Намерението бе ясно – совалките трябваше да обезпечат бърз, чест, на ниска цена и безвреден достъп до галактическото пространство. Това бе положително желание. Проблемът бе в софтуерното осъществяване – комбинирането на ракетоплан от вида “X-15 ” с наземна система за изстрелване на ракети. Това бе коренно нова, неизпробвана идея и историята сподели, че бе неточност.

Но в този момент, когато ракетите на СпейсЕкс “Фалкън 9 ” летят един път на всеки 5-6 дни, завръщат се на Земята и се рециклират за идващ полет, може да заключим следното: те извършиха в началото декларираното от совалките желание. Технологично решение имаше – просто се оказа по-различно. И с цел да се стигне до него, совалките трябваше да изчезнат…