На 1 октомври 1950 г. малко след падането на мрака,

На 1 октомври 1950 година малко след рухването на мрака, подводницата USS Perch ще изплува на източния бряг на Северна Корея. Запознатите знаят, че това е подводница, която има доста сериозен опит от Втората Световна война и е водила сражения против Япония. В този миг няма торпеда, подводницата е реконструирана в транспортен боен транспортен съд и на борда се намират 67 командоса от 41-ва самостоятелна военна бригада.

Морските пехотинци се управляват от лейтенант-полковник Дъглас Дрисдал. Той ще е един от първите бойни фрагменти, които ще бъдат изпратени зад вражеската линия по време на Корейската война. Целта им е да ударят железопътните линии на Северна Корея, с които се придвижват муниции и се транспортират нови бойци на юг.

Командосите отиват благодарение на надуваеми моторни лодки. Те дебаркират на брега, до момента в който подводницата ги чака, с цел да ги върне назад в базата. Веднъж откакто са на брега, командосите бързо се ориентират в ситуацията и откриват значимите железопътни линии. Започват да слагат бомби в тунели и на основни точки. Планът е споделен години по-късно от пълководец Фред Хайхърст – да се употребява нощта и маскировката, а един път до точката на спор да се сложи голямо количество експлозив. Командосите пълзят цяла вечер и слагат тротил във всяка една точка.

Всички детонации избухват едновременно, до момента в който подводницата към този момент е на безвредно разстояние. Никой не е съумял да я забележи. Операцията минава единствено с една жертва Питър Р. Джоунс, който е върнат на кораба и е първата документирана жертва за Англия в Корейската война. Той не е имал шанса да се размине с патрул и след замяна на огън е ранен съдбовно. Успехът на интервенцията потвърждава, че командосите могат да извършват най-различни задачи и ще бъдат нужни през идващите месеци на този спор.

Официалното наличие на кралската пехота стартира два месеца преди офанзивата на жп линиите. На 16 август са потърсени услугите на командосите от Плимут в Югозападна Англия. Те са призовани от вице-адмирал Търни Джой, командващ американската флота в Далечния изток. Задачата е прецизен удар по всички вероятни снабдителни линии на източното крайбрежие на Северна Корея.

Използването на амфибии е най-хубавото решение за английските командоси и откакто имат доста сериозен опит, те одобряват поръчката на ОН и стартират дейности.

Ресурсите на Англия не са толкоз доста. Голяма част от кралските пехотинци са изпратени за битка с комунистически партизани в Малая. Необходими са доброволци и стартира издирването на ветерани от предходния световен спор. Събират се и други неопитни доброволци, които би трябвало да преминат образование в Дрисдейл. Отделени са и бойци, които към момента стоят на мироопазваща задача в Япония.

За да не се притегля внимание, огромна част от бойците летят с комерсиални линии до Япония, влизат в страната като цивилни и по-късно откриват пътя си до базата, откъдето получават своите задания. Мнозина се провалят в тази задача, тъй като множеството командоси летят със своите кубинки, които в нито един различен сюжет не са вярното облекло за полет.

Всички групи идват в лагер МакГул на американската войска. Въпросният е единствено на няколко благи от морската база в Йокосука. 41-ва бригада на командосите ще приема заповеди от американското морско командване и британците ще би трябвало да носят американски униформи, оръжие и съоръжение. Единственото, което резервират, са ботушите и зелените им барети. След запознаване с новото оръжие, следват няколко седмици в подготовка и опознаването на терена. Към края на септември ще открием, че командосите от 41-ва бригада са подготвени да влязат в борбата.

Разпределени са на групи по 14 индивида и са зачислени под командването на лейтенант Едгар Паундс. Той дава отговор и за американският батальон от рейнджъри. През войната ще е един от главните майстори на диверсията и саботажите по западното крайбрежие на Северна Корея.

На 5 и 6 октомври са изпратени близо 125 командоса и в границите на идващите дни ще бъдат виновни за детонирането на към 4 тона експлозиви под мостове, жп линии, тунели и някои гари, където се оформя главната логистична точка на Северна Корея.

Успехът на интервенцията им демонстрира, че те самите носят едно доста особено име – железопътните разбивачи.

Напредъкът на ОН към северните елементи на Корея ще даде още повече благоприятни условия на 41-ви батальон. Броят им е едвам 235 души, само че подготовката и демонстрираните умения потвърждават, че това са хора, които могат да се борят за една цяла войска. Командосите са изпратени да подкрепят полковник Луис Буруел, който има сериозен опит от Втората Световна война. Близо до Кото-ри, той ще показа, че неговите елементи са били нападнати от бойна група от към 120 хиляди китайски бойци. Те идват от запад и юг до Чосинския контейнер и блокират пътя на север.

Командосите събират доброволци от другите елементи и усилват броя си до 922 души и 141 бойни машини. Започват своята офанзива в 9 часа и 30 минути на 29 ноември.

Само към 5 километра напред, английските командоси ще открият първи контакт с китайците. Вражеската опозиция е тежка, само че 17-те зачислени танка натежават в спора и изтласкват китайците по-далече. Позицията е предпазена и командосите потеглят още веднъж към 2 часа следобяд. Около 4 часа и 15 минути следобяд ще разгласят, че би трябвало да спрат и да се синхронизират с щаба. Притесненията са, че китайците най-вероятно са съумели да завладяват Хагару-ри. Командосите би трябвало да продължат сами, до момента в който рейнджърите пазят защитната линия. Веднага откакто танковете са презаредени, ударната бригада продължава своето нахлуване.

Към средата на пътя към Хагару-ри, конвоят ще бъде атакуван от засада. Китайските сили са съумели да се разпрострат и в този момент гранатомети засипват танковете.

Машините в задните линии и отвън обсега на точната китайска пукотевица, стартират да разпъват тежкото оръжие и да основават защитни линии. Китайската офанзива е арестувана през цялата вечер. По-голямата част от танковете и артилерията съумяват да стигнат до Хагару-ри на идващия ден.

Градът в действителност е загубен, само че по-голямата част от американците и британците там са съумели да се отдръпват към Кото-ри. Водещата половина от колоната продължава своето нахлуване, въпреки и китайската войска да продължава да слага засади. Трима пехотинци губят живота си, до момента в който доста други са ранени.

Сметката демонстрира, че са убити към 321 индивида и още 75 машини са унищожени. От смесената бригада на командосите идват едвам 100 индивида, други 60 са станали жертва. В града ще намерят топло леговище и храна, само че температурите ще не престават да падат доста надолу под нулата. Няма доста време за отмора, тъй като офанзивите на китайците стартират още веднъж. Новото разпореждане на щаба е ориентирано към обезопасяването на източните върхове към града.

Китайската войска търпи загуби, откакто не знае, че се изправя против елитни бойци. За същата вечер те са изгубили към 5000 души. Въпреки тежките загуби, те не се отхвърлят и не престават да атакуват силите на ОН. В западните точки ще стигне новината, че 8-ма войска е била принудена да се отдръпна, до момента в който три други американски батальона би трябвало да спрат своето нахлуване, откакто са дали повече от 75% жертви. Ситуацията въобще не наподобява розова.

Нареждането за силите в Хагару-ри е, че преди да тръгнат към Хунгнам, би трябвало да унищожат цялата си тежка техника. Капитан Смит връща известие, че бригадата от командосите ще се бори и ще вземе техниката със себе си. Предложението за оттегляне е отхвърлено няколко пъти, защото даже генералът ще подсети, че думата „ оттегляне “ не участва в речника на пехотинците.

Следващата команда е „ Настъпление на юг “. 5-та и 7-ма пехотна бригада ще изоставен Юдам-ни и ще се насочат към Хагару-ри. Пристигат на 4 декември при минусови температури. ОН съумява да докара още 537 боеца, употребявайки хеликоптери, като по пътя изтегля цивилни и придвижва телата на 25 английски пехотинеца.

Плановете на Смит са обвързани с нахлуване през Хагару-ри към Кото-ри. Въпреки огромното предпочитание на командосите да продължат, задачата им е обвързана с изтеглянето на колоната и изнасянето на ранените, което значи, че те самите би трябвало да останат на позицията си. Плановете за среща в Кото-ри ще бъдат стартирани на 6-ти декември.

10 хиляди американски и английски бойци от редовата войска ще тръгнат с още 1000 машини. По това време нито един боец не е качен в машина, с изключение на водачът. Задачата на пехотата е да следи деликатно за китайски бойци, които биха могли да хвърлят гранати по тежката техника и да ги блокират. През цялото време въздушните сили подпалват гората и вършат огнен кулоар за отстъплението.

Близо до Хунгнам ще пристигна още една неволя – китайските военни са съумели да унищожат секция от моста и с това да разбият бента на водна електроцентрала. Американски инженери стартират да разгъват понтоните, до момента в който командосите обезпечават прикритие от другата страна на брега. Кото-ри се доближава на 8 декември, когато снежна стихия се развихря и продължава да прави времето още по-свирепо.

Нареждането този път е, че командосите би трябвало да запазят високите точки и да се извърнат с тил към Кото-ри, с цел да освободят 3-ти батальон 1-ви батальон на пехотинците и да стартират защитаването на периметъра. Батальоните съумяват да се изтеглят, само че командосите не си потеглят, за тях има доста други задания.

На 2 април 1951 година ще открием, че командосите вършат десант благодарение на USS Fort Marion и високо-скоростни лодки. Тяхната задача е да продължат осакатяването на транспортната мрежа на Северна Корея. Командосите се забавят от гъстата мъгла и стартират нападението си на 7 април. След 2 часа удари от страна на морските сили, гърмежите не престават към 8 часа сутринта.

За да е несъмнено, че нито един трен няма да мине по тази линия, множеството командоси слагат по 50 кг динамит на разстояние от 5-10 метра. Релсите не могат да се подменят, когато под тях зее голяма бездна. За бонус, командосите оставят и мини в сериозен периметър и по-късно се изтеглят. Няма нито една жертва в тази интервенция.

Следващата им цел е Йо-до. Малък остров на към 100 километра зад вражеската линия. Подсигурен е при започване на юли и се употребява за база, от която се вършат нови и нови саботажи. Островът се пази от пехотата на Южна Корея. Мо-до се трансформира в база и на командосите, само че по-късно се взимат и острови като Тае-до, Хуангто-до и други.

По време на офанзивите от 30 август, вражеската артилерия ще бъде предадена и заглушена вечно. На 27 септември следва нахлуване Сонгжин – пристанищен град на Северна Корея в северозападното крайбрежие. Целта на двата отряда е да създадат измама и засада. Един човек губи живота си, само че огромна част от пътната мрежа е добре минирана.

След една година в задачи – огромна част от тях са сполучливи, командосите получават разпореждане, че би трябвало да се отдръпват. Преди да изоставен, те вършат едно последно нахлуване. Операция Лебед ще докара до унищожаването на противников лодки на западното крайбрежие до Хо-до Пан-до. Последният подарък за постоянната войска е възложен и в края на декември, бойците публично се връщат в Япония, а по-късно в Англия.

За близо 18 месеца в борба, те правят 18 набези с амфибии, редица сполучливи удари по транспортна и продоволствена система на Северна Корея. Губят 21 индивида, други 28 са хванати и 10 от тях умират в ареста.

НА 2 февруари 1952 година ще открием, че 41-ва бригада на командосите е разпусната, само че по-късно е назначена още веднъж за бойни дейности в Източна Африка, Северна Ирландия и други специфични точки. Второто разформироване е през 1981 година