На 1 май 1896 г. случаен минувач стреля по краля

На 1 май 1896 година инцидентен минувач стреля по краля на Персия с ръждясал съветски револвер, закупен от търговец на плодове. Убиецът не е квалифициран, неговото оръжие едвам може да действа нормално; задачата е толкоз близо, че даже и най-счупеният револвер ще успее да свърши работата в елиминирането на жертвата.

Насередин Шах Каджар е крал от 1848 година и сега на убийството посещава свещените земи на юг от столицата си – Техеран. Официалната гала би трябвало да уважи неговата 50-та годишнина на власт. Той е там, по мнението на доста други, с цел да се моли за още доста години на трона. Докато влиза в храма, един от жителите носи писмо, наподобява на лист за събиране на подписи, а под него се крие револвер.

Мирза Реза Кермани е килърът на владетеля и е един от наследниците на Саид Джамал ал-Дин Афгани, най-вероятно един от най-известните поддръжници на пан-ислямизма през XIX век. Историците ще го посочат като един от ранните гласове, запалили по-късния Ислямски модернизъм. След убийството на краля Мирза Реза напуща столицата, само че е арестуван на границата, до момента в който се пробва да влезе в Османската империя. Върнат е назад в Техеран, затворен е, а по-късно е малтретиран и обесен пред погледа на стотиците, които желаят отплата. За едни ще е бунтовник и воин, а за други ще е обликът на злото.

Мирза Реза се дефинира като човек, който в никакъв случай не е желал да смъкна династията, нямал е никакви проекти да трансформира иранското общество или да сътвори нов политически ред. Дулуто му сочи кралската персона като митинг и изтощение против несправедливостта. Надеждата в погледа на елементарния човек е, че един неприятен държател ще се размени с един по-добър.

Архивите пазят някои от записите на неговия разпит. Той споделя цяла серия събития, които го принуждават да вдигне оръжието против своя държател. Мотивацията е политическа и персонална: повече от един път е бил обиран, обичай и хвърлен в пандиза, когато се опитал да потърси отбрана от властта, всички публични управляващи употребявали протекцията на владетеля и отказвали да спомагат. Усещането, че е зарязан и отритнат, зарежда душата на елементарния човек с ненавист, затова идва времето и за отплата. Това са думите на Реза, когато го питат за какво е направил убийството:

„ Живеем в невиждана робия и напън. Какво може да бъде по-лошо? Те късат кожата на поданиците си и я хвърлят на ястребите. Вземат един рушвет от някой непрокопсаник и му дават нотариалния акт за цялостен град или провинция, препитанието, имуществото, земята и достолепието на хората. Един обезсърчителен, занемарен гражданин би трябвало да напусне жена си, тъй като не може да я обезпечи, до момента в който те ухажват десетки дами и ги обсипват с пари, брутално откраднати от други хора… Всички знаят това. Те просто не смеят да го кажат на глас. “

Едно цяло десетилетие след Мирза Реза, Мзафаредин Шах ще бъде наследникът на трона, както и един от основоположниците за основаването на първия Ирански парламент. Малко след основаването, владетелят умира. Неговият наследник Мохамед Али ще поеме контрола и бързо ще се окаже първият съперник на новия парламент. Избухва революция, следвана от Първата Световна война, а по-късно идва интервал на безпорядък, централизираното държавно управление ще изгуби всевъзможен надзор.

През 1921 година стартира стопляне на връзките сред власт и хора, мирът до някаква степен е възобновен и по всичко проличава, че може би идват по-светли дни за Иран, само че това е единствено превидно. Превратът на офицера Реза Кхан е сполучлив и скоро той ще бъде министър на войната, а по-късно и министър-председател на младия Ахмад Шах. До 1925 година някогашният офицер към този момент ще ръководи цялата страна в сянка.

Правителството въобще не прави оценка тези маневри и вижда, че контролът в действителност е загубен, затова ще смъкна Ахмад Шах, а по-късно ще отстрани и цялата династия, издигайки Реза Шах Пахлави за нов монарх. Същият незабавно стартира да преобразява страната, започвайки от ниските пластове и продължавайки нагоре към опитите да сътвори една естествена страна. На първо място ще стартира да прави пътища, развива образованието, строи лечебни заведения и разчиства всички съперници, които бързат да го показват за един нечовечен деспот.

По време на Втората Световна война, страната му е окупирана от британци и руснаци. Те изпращат германофилския Реза непосредствено в заточение. Това е моментът на Моахмед Мосадек да стартира акция за национализиране на иранския нефт, както и за заместничество на стола на министър-председателя. Свален е посредством англо-американски прелом през 1953 година Между 60-те и 70-те години се появява нов автократ на име Мохамед Реза Шах. Следват дълги години на войни и революции, които най-сетне ще донесат Ислямска република. Не всички са съгласни с новото ръководство, не всички желаят да слагат религията преди всичко и още по-лошото е, че не могат да издигнат въпроса.

Свирепите репресии лишават свободата на словото и санкционират грубо всеки един, който е посмял даже да намерения за смяна. Години наред в Иран ще се спомня със благосклонност за ръководството на Риза Реза. Напрежението ескалира за първи път през 2018 година Последните митинги в страната биха предиздвикали мнозина да се замислят какви са настояванията и какво желаят жителите на тази страна. Няма отговор, истината е, че просто никой не се е постарал да ги напише. Списъкът е значителен, мнозина желаят свалянето на Али Кхаменей, други са срещу президента Хасан Роухани. „ Почитателите “ на правосъдната система също се сплотиха и включиха в всеобщото развлечение на елементарни жители против властта. Важен факт е, че мнозина към този момент са безапелационни за едно – обещаният живот няма нищо общо с действителността.

Иран е 5-тата най-богата страна на естествени запаси съгласно Wall Street Journal. Това е домът на една от античните култури, както и на едно от най-младите общества на планетата. Всички са възпитани добре от историята на родината си и знаят, че Иран е бил впечатляваща страна в предишното. През 1979 година всички се изправят против западно-образования Шах, който се пробва да рекетира страната и да краде петролните запаси, обещавайки връщането на славата на Иран. Революцията след него дава обещание да освободи и да върне достойнството на жителите.

Следващите демократични гласове би трябвало да разрешат на монархията да съществува и да се центрира. Резултатът по-късно е разделяне на „ ние “ и „ вие “. Ефектът продължава повече от 40 години. В този интервал науката остава на назад във времето, с цел да може религията на псевдовярващите да завоюва оптимално доста облаги. Ефектът идва със зараждането на зулм – арабска дума, определяща се като дълбока неправда.

Използва се и като синоним за  робия, принуждение, свирепост, угнетяване или неправда. Управлението преследва неразрешена западна музика, основаването на нови придвижвания и политически партии и доста зрелища на изборите през 2009 година Децата в учебно заведение схващат, че революцията е била предстояща, тъй като всички хора са желали да отхвърлят злото и да слагат Ислямската гражданска война напред. Днес множеството не са сигурни в тази история.

Икономиката не наподобява по никакъв начин светла или предсказуема, това още веднъж зависи от коментиращия. Всеки има друго мнение, само че най-после става доста мъчно да се има вяра на някого. Големите ирански стопански триумфи в никакъв случай не са за всички. Започнат ли рецензиите, държавното управление незабавно твърди, че това е напън и задгранично въздействие за унищожаването на реда.

Политиката е надалеч по-лесна за разглеждане, тъй като не съществува. Няма същинска партия, няма същински търговски съюз, липсва даже свободата на словото. Базови и политически права, обезпечени от конституцията през 1979 година са пренебрегнати толкоз пъти, че действително нямат даже цената на хартията, върху която са написани. Великият водач избира кои могат да се кандидатират за избори и може да отхвърля легализирането на избрани партии.

Липсата на политика, неналичието на надзор и един популярен водач, чиято отговорност може да се показа единствено пред Бог, на практика води до зареждането на бурето с барут. Иран има президент, избиран на 4 години и популярен водач, който ръководи през целия си живот. Предишните 6 президента на Иран от 1979 година до този миг живеят в заточение, откакто са се пробвали да създадат някаква промяна или да завоюват вниманието на народа си. 5-ят президент на Иран или хронологично вторият, е погубен с бомба. 6-ят Аяатола Кхаменей, който е определен, продължава да се радва на положително здраве.

Изковава се забавна традиция, в случай че президентът не играе по свирката на водача, той би трябвало да стегне куфарите и да избяга доста надалеч. Не са малко и министър-председателите, озовали се под домакински арест, до момента в който спорят за изборите и тяхната легитимност. Това е ориста на деятели, писатели, публицисти, служащи, студенти и учители, подготвени да спорят против величието на един човек. Интересният миг в този момент е, че актуалните митинги нямат водач, няма никой, който да се бори за властта, само че има доста мераклии, които желаят да провокират даже Бог в отбраната на въпросния популярен водач.

В предишното имаше цензура, която бързо да постави завършек на вълненията, през днешния ден всичко се излъчва в интернет и демонстрира по какъв начин тъкмо наподобява революцията. Telegram и всевъзможни други канали ще съберат повече от 40 милиона консуматори от Иран, чието мнение не може да се пренебрегва. В цялостен Иран има задоволително служащи, които не са виждали заплата през последните месеци. Фермерите вършат ритуали за дъжд и се надяват на помощ. Жените не желаят повече да се обличат по предписанията на религията.

Пенсионерите се пробват да оцелеят в своята бедност. Младите желаят да бъдат млади и свободни, без да влизат в живота си като 50-годишни пенсионери, пропускайки някои от най-хубавите си години. Всичко ще се заплати в кръв. Вече има информация за към 20 убити от последните митинги, като най-вероятно цифрата им може да се увеличи доста.

Какво ще се случи, това чакаме да забележим в идващите дни, само че е ясно, че даже и тази дребна гражданска война да не доближи своя заряд, идната може да го задмине.