Цар Симеон II: Можем да се мобилизираме, каузата трябва да е Отечеството!
Н. В. Цар Симеон II в изявление за Радио " Ватикана " във връзка 16-ата международна среща на българските медии в Рилския манастир, публикувано от пресофиса на Цар Симеон II.
Цар, който след 50 годишно заточение приема да стане министър председател, с цел да служи на отечеството си; монарх, чието семейство е обвързвано с католическата и православната религия и който се е срещал с трима папи. В своя непретенциозен и събран жанр, предлага на медиите повече нематериалност и извисяване, а на политиците повече алтруизъм и разговор. За това приказва Цар Симеон II в изявление за Радио " Ватикана ", директно след Шестнадесетата международна среща на българските медии, която откри на 17 октомври 2021 година в Рилския манастир. От дистанцията на времето споделя усещането си от срещата си с Йоан Павел II в Рилския манастир, какво би могло да сплоти българската политика, имиджа на България в света и сближението сред Православната и Католическата църкви.
Въпрос: Ваше Величество, Вие открихте 16-та международна среща на българските медии в Рилския манастир, а шефът на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев прикани медиите към примирение, имайки поради духовните препоръки на св. Йоан Рилски, което бе ясно обръщение за повече нематериалност. По време на първата международна среща на българските медии, преди 20 години, беше подписан Етичният кодекс за медиите, мислите ли че е настъпил моментът да се подпише и Духовен кодекс за медиите?
Симеон Сакскобургготски: Това би било нещо доста забавно и потребно, освен за нас, а и за света, да се види че в България има такава самодейност. И самата концепция на шефа на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев да събере медиите в Рилския манастир като интелектуална, умствена и духовна настройка, ми се стори прелестна и по тази причина одобрих да открия медийната среща. Мисля, че това би било отлично и потребно за публиката – слушатели, фенове, читатели - да усетят, че има нещо малко повече в сравнение с чисто и просто и единствено злободневното, а че има и извисяване. Например Франция, която е имала всевъзможни режими и системи, крале, император, само че от всеки един от тези режими французите по нещичко са запазили и го почитат и по този начин надграждат. Нейната история е освен богата, а и впечатляваща, което дава самочувствие на самите французи. Мисля, че и ние можем да го използван, въпреки и по един по-скромен метод.
Въпрос: В тази посока, дано напомним, че преди 19 години, вие посрещнахте в Рилския манастир Папа Йоан Павел II. Една историческа аудиенция, в която папата славянин напомни ролята на източното и западното монашество за света и направи прилика сред св. Йоан Рилски и св. Бенедикт Нурсийски. Как гледате на този миг през днешния ден, от дистанцията на времето?
Симеон Сакскобургготски: Това бе в действителност историческо събитие и за България и бе чест да ни посети. Още повече поради неговата решаваща роля за политическите промени в Полша. Много бях разчувствуван, първо като министър председател, който е самобитен хазаин на тази среща, само че също по този начин тъй като прочете молитва на гроба на татко ми. Помислих си единствено, в случай че майка ми беше доживяла да види това какъв брой щеше да я трогне и развълнува. Но по-късно той изиска да се забележим уединено. Както помните и знаете, към този момент беше прекомерно изтощен или в преклонна възраст или не се е чувствал доста добре, само че изиска да показа своето виждане, напълно обобщено, за ролята му, дружно с кард. Вишински, по какъв начин са повлияли за разграждането на комунистическата система в Полша. Първо се учудих, само че по-късно усетих желанието му да съобщи опита си какво значи вярата в мобилизацията на един народ. Няма да не помни този неповторим жест.
Въпрос: Гробовете на вашите родители се намират в манастири – на татко ви, Борис III в Рилския и на майка Ви, кралица Йоана, в Асизи, Италия. Известна е нейната богобоязливост към св. Франциск, даже улицата, която води нагоре към францисканския манастир се назовава " Джована ди Булгария “. На медийната среща посочихте нейната огромната роля по време на изгнанието ви отвън България. Има ли някой неин съвет, който и през днешния ден продължава да Ви води?
Симеон Сакскобургготски: За нея отечеството бе в действителност един олтар. И най-ценното и най-важното е човек да служи на този олтар. Тя, несъмнено, говореше за България, тъй като се обръщаше към мен. Но с това желая да кажа, че постоянно съм усещал желанието й точно да послужвам. И това се постарах да го върша през целия ми живот и даже когато пристигна момента да стана министър председател това го взех като всеотдайност, само че също и в осъществяване на нейните визии. Ако съм го правил като частно лице в 50 годишния ми живот в заточение, имах опцията да приложа таман този завет да послужвам, а не да си послужа с функционалността на министър председател, която от време на време става в някои страни нещо персонално, а в противен случай да бъде към народа и към отечеството, както споделих на Рилския манастир.
Въпрос: Като министър председател, вие ръководихте неповторимо държавно управление от разнородни партии. Дали това се разбра от българите?
Симеон Сакскобургготски: Връщам се към нашето държавно управление, което бе от две партии: Национална движение „Симеон Втори" с Движение за права и свободи, а по-късно участвах в тройната коалиция, която беше още по-широка, с цел да може с това необятно ветрило да се представим пред Европа и да покажем, че огромна част от популацията поддържат концепцията да се присъединим към Европейски Съюз, което беше доста значимо.
Въпрос: За в бъдеще, има ли нещо, което би могло да сплоти партиите, които са доста разграничени в нещо, което да бъде за богатството на България?
Симеон Сакскобургготски: Това би било идеално, в случай че по този начин мислят всички и то напълно чистосърдечно, а освен демонстративно, и с това да се реализира обикновено ръководство с държавно управление, парламент и така нататък Но аз също се запитвам коя идея би могла да сплоти и да бъде мотора за сходна самодейност, с изключение на родината и отечеството. Не виждам какво в този момент може да се предложи, тъй като тогава идеята бе Европейски Съюз. И това в действителност сплоти всички. Мисля за подобряването на обществото и коригирането на някои дефекти и неточности, има толкоз доста. И в случай че човек в действителност го желае, мисля, че може да се активизираме за едно общо положително, какво по-хубаво от това всички да сме удовлетворени.
Въпрос: Отново избираме парламент и президент, какво бихте поискали на претендентите?
Симеон Сакскобургготски: Трудно ми е да давам препоръки, само че мисля за това, за което стана дума на медийната среща в Рилския манастир, за малко повече алтруизъм, невзискателност и диалогичност. Всеки да отстъпи малко от своето, няма да кажа его, тъй като наподобява, че човек засяга един или различен, само че да се стигне до един разговор, който да докара до това, което чакат и гласоподавателите – да има постоянно държавно управление и постоянно ръководство.
Въпрос: Какво мислите за имиджа на България в света? На 25 октомври се навършиха 91 години от царската женитба в Асизи, също значим исторически миг, който парадоксално се отбелязва от западната преса, до момента в който по-малко в България. Какво би трябвало да се направи, с цел да излезем от личните си граници?
Симеон Сакскобургготски: Това е доста значимо, да излезем от нашите граници и разтеглим мирогледа си, още повече при съществуването на новите съвременни връзки и медии. Нека погледнем в нашата история и напомним моменти, когато се приказва за България или по какъв мотив можем да се гордеем или да забележим някаква връзки, да вземем за пример Италия и България, около сватбата на моите родители. Такива моменти би трябвало да се помнят, тъй като това не е въпрос на политически желания или убеждения и идеология, а въпрос на историята на България и с това мисля, че всички би трябвало да се гордеем, и да способстваме, само че да не я забравяме. От историята може да се черпят доста поучения, изключително за политиците. Историята не е, както се майтапя от време на време, единствено за остарели професори, а в противен случай за всеки, тъй като в случай че човек си познава историята, и международната също, доста неточности могат да се избегнат и няма да се повторят, в случай че сме наясно с предишното. Това е доста значимо в политиката, тъй като познавайки предишното, може да се поправя бъдещето или сегашното.
Въпрос: Догодина се навършват 20 години от историческото посещаване на папа Йоан Павел II в България. Смятате ли да участвате по някакъв метод в отбелязването на тази годишнина?
Симеон Сакскобургготски: Ако се провежда някакво културно или литургично отбелязване, несъмнено, тъй като това посещаване бе огромен жест към България, изключително след покушението и това, което се бе тиражирало по света.
Въпрос: След него, още един папа посети България, Франциск. Какво Ви впечатлява в него, в неговата персона и в метода по който управлява Църквата?
Симеон Сакскобургготски: Трудно е да се каже, още повече че не съм католик. Срещнахме се в Нунциатурата при последния ден от визитата му, с цел да го поздравя, само че го следя и чета някои от неговите послания или енциклики. Бих споделил обществената страна и методът, по който държи да подчертае обществената роля на Църквата в обществото. Това е доста скъпо обръщение за младежите, тъй като усещат, че ей там, от горната страна, има това схващане и състрадание.
Въпрос: При визитите си в България, както папа Йоан Павел II, по този начин и папа Франциск, подчертаха потребността от по-голямо доближаване сред Православната и Католическата църкви, изключително в днешно време. Вие виждате ли такова сплотяване?
Симеон Сакскобургготски: Аз се апелирам и се надявам и би било идеално, в случай че християнските църкви намерят по-директен разговор. И в случай че и трите монотеистични религии биха работили дружно, това към този момент би било прелестно. Мисля, че вярата постоянно е гаранция за позитивното в действията на хората. Основният въпрос е имаме вяра ли или не, а не да се разделяме на едни или други. В моето семейство в никакъв случай не сме се делили, макар че не съм католик. Баща ми умря доста рано, само че майка ми, която беше католичка, държеше строго да съблюдаваме, сестра ми и аз, всичко, което е обвързвано с православието. Може да звучи като абсурд, само че демонстрира до каква степен в нашето семейство, в никакъв случай не е ставало въпрос дали си православен или католик. По този метод и в доста връзки това оказа помощ за разширение на вижданията ни.
Цар, който след 50 годишно заточение приема да стане министър председател, с цел да служи на отечеството си; монарх, чието семейство е обвързвано с католическата и православната религия и който се е срещал с трима папи. В своя непретенциозен и събран жанр, предлага на медиите повече нематериалност и извисяване, а на политиците повече алтруизъм и разговор. За това приказва Цар Симеон II в изявление за Радио " Ватикана ", директно след Шестнадесетата международна среща на българските медии, която откри на 17 октомври 2021 година в Рилския манастир. От дистанцията на времето споделя усещането си от срещата си с Йоан Павел II в Рилския манастир, какво би могло да сплоти българската политика, имиджа на България в света и сближението сред Православната и Католическата църкви.
Въпрос: Ваше Величество, Вие открихте 16-та международна среща на българските медии в Рилския манастир, а шефът на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев прикани медиите към примирение, имайки поради духовните препоръки на св. Йоан Рилски, което бе ясно обръщение за повече нематериалност. По време на първата международна среща на българските медии, преди 20 години, беше подписан Етичният кодекс за медиите, мислите ли че е настъпил моментът да се подпише и Духовен кодекс за медиите?
Симеон Сакскобургготски: Това би било нещо доста забавно и потребно, освен за нас, а и за света, да се види че в България има такава самодейност. И самата концепция на шефа на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев да събере медиите в Рилския манастир като интелектуална, умствена и духовна настройка, ми се стори прелестна и по тази причина одобрих да открия медийната среща. Мисля, че това би било отлично и потребно за публиката – слушатели, фенове, читатели - да усетят, че има нещо малко повече в сравнение с чисто и просто и единствено злободневното, а че има и извисяване. Например Франция, която е имала всевъзможни режими и системи, крале, император, само че от всеки един от тези режими французите по нещичко са запазили и го почитат и по този начин надграждат. Нейната история е освен богата, а и впечатляваща, което дава самочувствие на самите французи. Мисля, че и ние можем да го използван, въпреки и по един по-скромен метод.
Въпрос: В тази посока, дано напомним, че преди 19 години, вие посрещнахте в Рилския манастир Папа Йоан Павел II. Една историческа аудиенция, в която папата славянин напомни ролята на източното и западното монашество за света и направи прилика сред св. Йоан Рилски и св. Бенедикт Нурсийски. Как гледате на този миг през днешния ден, от дистанцията на времето?
Симеон Сакскобургготски: Това бе в действителност историческо събитие и за България и бе чест да ни посети. Още повече поради неговата решаваща роля за политическите промени в Полша. Много бях разчувствуван, първо като министър председател, който е самобитен хазаин на тази среща, само че също по този начин тъй като прочете молитва на гроба на татко ми. Помислих си единствено, в случай че майка ми беше доживяла да види това какъв брой щеше да я трогне и развълнува. Но по-късно той изиска да се забележим уединено. Както помните и знаете, към този момент беше прекомерно изтощен или в преклонна възраст или не се е чувствал доста добре, само че изиска да показа своето виждане, напълно обобщено, за ролята му, дружно с кард. Вишински, по какъв начин са повлияли за разграждането на комунистическата система в Полша. Първо се учудих, само че по-късно усетих желанието му да съобщи опита си какво значи вярата в мобилизацията на един народ. Няма да не помни този неповторим жест.
Въпрос: Гробовете на вашите родители се намират в манастири – на татко ви, Борис III в Рилския и на майка Ви, кралица Йоана, в Асизи, Италия. Известна е нейната богобоязливост към св. Франциск, даже улицата, която води нагоре към францисканския манастир се назовава " Джована ди Булгария “. На медийната среща посочихте нейната огромната роля по време на изгнанието ви отвън България. Има ли някой неин съвет, който и през днешния ден продължава да Ви води?
Симеон Сакскобургготски: За нея отечеството бе в действителност един олтар. И най-ценното и най-важното е човек да служи на този олтар. Тя, несъмнено, говореше за България, тъй като се обръщаше към мен. Но с това желая да кажа, че постоянно съм усещал желанието й точно да послужвам. И това се постарах да го върша през целия ми живот и даже когато пристигна момента да стана министър председател това го взех като всеотдайност, само че също и в осъществяване на нейните визии. Ако съм го правил като частно лице в 50 годишния ми живот в заточение, имах опцията да приложа таман този завет да послужвам, а не да си послужа с функционалността на министър председател, която от време на време става в някои страни нещо персонално, а в противен случай да бъде към народа и към отечеството, както споделих на Рилския манастир.
Въпрос: Като министър председател, вие ръководихте неповторимо държавно управление от разнородни партии. Дали това се разбра от българите?
Симеон Сакскобургготски: Връщам се към нашето държавно управление, което бе от две партии: Национална движение „Симеон Втори" с Движение за права и свободи, а по-късно участвах в тройната коалиция, която беше още по-широка, с цел да може с това необятно ветрило да се представим пред Европа и да покажем, че огромна част от популацията поддържат концепцията да се присъединим към Европейски Съюз, което беше доста значимо.
Въпрос: За в бъдеще, има ли нещо, което би могло да сплоти партиите, които са доста разграничени в нещо, което да бъде за богатството на България?
Симеон Сакскобургготски: Това би било идеално, в случай че по този начин мислят всички и то напълно чистосърдечно, а освен демонстративно, и с това да се реализира обикновено ръководство с държавно управление, парламент и така нататък Но аз също се запитвам коя идея би могла да сплоти и да бъде мотора за сходна самодейност, с изключение на родината и отечеството. Не виждам какво в този момент може да се предложи, тъй като тогава идеята бе Европейски Съюз. И това в действителност сплоти всички. Мисля за подобряването на обществото и коригирането на някои дефекти и неточности, има толкоз доста. И в случай че човек в действителност го желае, мисля, че може да се активизираме за едно общо положително, какво по-хубаво от това всички да сме удовлетворени.
Въпрос: Отново избираме парламент и президент, какво бихте поискали на претендентите?
Симеон Сакскобургготски: Трудно ми е да давам препоръки, само че мисля за това, за което стана дума на медийната среща в Рилския манастир, за малко повече алтруизъм, невзискателност и диалогичност. Всеки да отстъпи малко от своето, няма да кажа его, тъй като наподобява, че човек засяга един или различен, само че да се стигне до един разговор, който да докара до това, което чакат и гласоподавателите – да има постоянно държавно управление и постоянно ръководство.
Въпрос: Какво мислите за имиджа на България в света? На 25 октомври се навършиха 91 години от царската женитба в Асизи, също значим исторически миг, който парадоксално се отбелязва от западната преса, до момента в който по-малко в България. Какво би трябвало да се направи, с цел да излезем от личните си граници?
Симеон Сакскобургготски: Това е доста значимо, да излезем от нашите граници и разтеглим мирогледа си, още повече при съществуването на новите съвременни връзки и медии. Нека погледнем в нашата история и напомним моменти, когато се приказва за България или по какъв мотив можем да се гордеем или да забележим някаква връзки, да вземем за пример Италия и България, около сватбата на моите родители. Такива моменти би трябвало да се помнят, тъй като това не е въпрос на политически желания или убеждения и идеология, а въпрос на историята на България и с това мисля, че всички би трябвало да се гордеем, и да способстваме, само че да не я забравяме. От историята може да се черпят доста поучения, изключително за политиците. Историята не е, както се майтапя от време на време, единствено за остарели професори, а в противен случай за всеки, тъй като в случай че човек си познава историята, и международната също, доста неточности могат да се избегнат и няма да се повторят, в случай че сме наясно с предишното. Това е доста значимо в политиката, тъй като познавайки предишното, може да се поправя бъдещето или сегашното.
Въпрос: Догодина се навършват 20 години от историческото посещаване на папа Йоан Павел II в България. Смятате ли да участвате по някакъв метод в отбелязването на тази годишнина?
Симеон Сакскобургготски: Ако се провежда някакво културно или литургично отбелязване, несъмнено, тъй като това посещаване бе огромен жест към България, изключително след покушението и това, което се бе тиражирало по света.
Въпрос: След него, още един папа посети България, Франциск. Какво Ви впечатлява в него, в неговата персона и в метода по който управлява Църквата?
Симеон Сакскобургготски: Трудно е да се каже, още повече че не съм католик. Срещнахме се в Нунциатурата при последния ден от визитата му, с цел да го поздравя, само че го следя и чета някои от неговите послания или енциклики. Бих споделил обществената страна и методът, по който държи да подчертае обществената роля на Църквата в обществото. Това е доста скъпо обръщение за младежите, тъй като усещат, че ей там, от горната страна, има това схващане и състрадание.
Въпрос: При визитите си в България, както папа Йоан Павел II, по този начин и папа Франциск, подчертаха потребността от по-голямо доближаване сред Православната и Католическата църкви, изключително в днешно време. Вие виждате ли такова сплотяване?
Симеон Сакскобургготски: Аз се апелирам и се надявам и би било идеално, в случай че християнските църкви намерят по-директен разговор. И в случай че и трите монотеистични религии биха работили дружно, това към този момент би било прелестно. Мисля, че вярата постоянно е гаранция за позитивното в действията на хората. Основният въпрос е имаме вяра ли или не, а не да се разделяме на едни или други. В моето семейство в никакъв случай не сме се делили, макар че не съм католик. Баща ми умря доста рано, само че майка ми, която беше католичка, държеше строго да съблюдаваме, сестра ми и аз, всичко, което е обвързвано с православието. Може да звучи като абсурд, само че демонстрира до каква степен в нашето семейство, в никакъв случай не е ставало въпрос дали си православен или католик. По този метод и в доста връзки това оказа помощ за разширение на вижданията ни.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ