Кубинците не предадоха революцията
Н. Пр. госпожа Мариета Гарсия Хордан стартира мандата си като дипломат на Острова на Свободата у нас през април 2023 година Повод за срещата ни с нея е отбелязването на 65 година от триумфа на революцията точно на Нова година, а също и да научим повече за кубинското общество и по какъв начин макар ембаргото и блокадата на Съединени американски щати, народът не се предава и демонстрира, че е по-силен от несправедливите наказания. Въпреки тях, по време на КОВИД-пандемията кубински медицински бригади оказват помощ на разнообразни страни от разнообразни континенти, в това число Европа. Те първи отиват в Ломбардия, Италия, една от най-засегнатите страни, и с помощта на опита си - съумяват да оказват помощ. Безвъзмездно. Номинирани са за Нобелова премия, която въпреки да не печелят, усещат поддръжката на доста нации и държавни управления. На 2 ноември Общото заседание на Организация на обединените нации гласоподава за 31 поредна година Резолюция за " Необходимостта да падне икономическата, комерсиалната и финансовата обсада на Съединени американски щати против Куба ", подкрепена от 187 страни. /> " И до през днешния ден, за нас, кубинците, Фидел Кастро е жив "
- Честита годишнина от триумфа на революцията! Продължават ли младите да съблюдават завета на Фидел Кастро 65 година по-късно?
- 1 януари 1959 година се трансформира в народен празник на Куба. Страната ни най-сетне става самостоятелна след стогодишна война, почнала през 1861 година Културата и патриотизмът придават националния ни образ. Честваме този ден, обхванати от същия оптимизъм на Фидел, с цел да развиваме още повече нашата страна. Да подобряваме социалистическата система.
Много е значим въпросът за младите и заветът на Фидел, водачът на революцията. Разбира се, той не е единственият, само че историята е засвидетелствала ролята му. Ако не бе подсилен от народа, революцията нямаше да успее. Примерът на водача ни е доста значим. Ако би трябвало да обобщим какъв е заветът му, то това е неговият образец. Представата му за обществена правдивост, всички хора са равни, имат идентични права, няма дискриминация и всички имат достъп до обучение, опазване на здравето.
Фидел не искаше и беше безапелационен, че не желае монументи, нито улици и паркове, кръстени на него, тъй като основното за него беше работата, концепциите, продължаването на делото на революцията. И до през днешния ден, за нас, кубинците, Кастро е жив. В най-трудните моменти на революцията, той бе пръв да се бие. В най-сложните стопански времена, при разпадането на социалистическия блок в Европа през 90-те години на предишния век. Търговията ни се срина - 85% беше със Съвет за икономическа взаимопомощ, а Съединени американски щати прибавиха още ограничавания през 1992 година Законът " Торичели " целеше Куба да бъде следващата социалистическа страна, която да спре да съществува.
В оня миг стопанската система ни удари дъното. Останахме без горива, без импорт на артикули, без ток. Ден след ден Фидел говореше по малкия екран, обясняваше обстановката на хората, показваше данни и посочваше какво би могло да ни се случи. Предупреждаваше, че ситуацията ще бъде по-лошо, в сравнение с е сега. Дори тогава народът не съобщи революцията. Тя устоя с помощта на него.
Успяхме с стопански ограничения да излезем от сложния миг, полагайки доста труд. Какъв е заветът? Да се работи, да пазиме революцията, тя е на всички, всеки способства с гения си, усърдието си, а не с парите си.
- През 2023 година президентът Мигел Диас-Канел се срещна с доста международни водачи, участва на разнообразни интернационалните срещи на върха и сподели, че Куба има място на международната политическа сцена. Въпреки това западните медии не престават да тиражират вести за неприятния метод на живот и хората, които всекиднебво напущат страната...
- Куба е жертва на ембаргото и на блокадата на Съединени американски щати. Блокадата е освен политическа и икономическа, не е единствено двустранна, тъй като не визира единствено Вашингтон и Хавана, а и връзките й с трети страни.
Това е система от закони и политики за да накарат народът да се съобщи от апетит и компликации. Освен упоменатият закон " Торичели ", през 1996 година бе въведен законът " Хелмс-Бърто " и серия от ограничения, които най-силно се усетиха по време на КОВИД-пандемията. Отделно, при ръководството на президента Доналд Тръмп бяха въведени още 200 ограничения. Преследваха се кораби с горива, ориентирани за Куба, постановяваха се санкции на фирмите производители. По време на пандемията Щатите отхвърлиха продажбата на О2, нужен за лекуване на болните.
Докато целият свят призоваваше за взаимност, Вашингтон добави още ограничения към блокадата. Включиха ни в листата с държавите-терористи. Без никакво доказателство. А в действителност ние сме жертва на този американски терористичен акт. Бидейки част от листата, банките отхвърлят транзакции. Това е подред удар по финансите. Започнаха и осведомителна акции с неистини в медиите и обществените мрежи. Агитират, че държавното управление се е провалило. Истината е, че поради блокадата, нанесените вреди на страната за последните 60 година възлизат на съвсем 160 милиарда $.
Икономическата обстановка е комплицирана, това е правилно. Но макар компликациите, успяхме да създадем 5 ваксини против КОВИД и да имунизираме цялото население от 2-годишна възраст. Всичко гратис. Но това коства много на страната.
Миграцията е обвързвана с стопанската система. Но това е интернационален въпрос. Във всички райони хора отиват от една страна в друга. Дори в Европа. Но тематиката не се политизира. Защо се прави в тази ситуация с Куба? Да, някои имигрират, само че милиони остават в страната и работят.
Търсим нови сътрудници, които не се интересуват от блокадата. Искаме да развиваме вложения, положили сме началото на нови връзки и през 2024 година продължаваме.
Миналата година Куба беше избрана отново с огромна поддръжка да бъде част от Съвета по човешки права в Организация на обединените нации (2024-2026 г.) и също бе определена с огромно болшинство да стане част от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО.
Страната се открои на разнообразни интернационалните срещи на върха като Г-77, КОП28, БРИКС и други Годината беше сполучлива и във връзка с връзките с Европейски Съюз.
- В България сте от април 2023 година Успяхте ли да свикнете с нашия метод на живот?
- Мандатът ми стартира през април. Стремя се към задълбочаване на съдействието на България и Куба, само че знам, че ме чака още доста работа. Работя с всички браншове и за 2024 година имам доста проекти и хрумвания по какъв начин да съставлявам страната си, да развъртвам целите ни и да намеря допирните точки. Важна е историческата връзка, която страните ни подържат към този момент няколко десетилетия.
Акредитирана съм още и в Северна Македония и Албания.
- Наскоро излезе информация, че още веднъж ще бъдат обновени студентските обмени?
- Искаме да засилим обмените във всички области. С България имаме връзки от 60-те години на предишния век, когато се е правил двустранен продан на студенти, специалисти. До през днешния ден този продан демонстрира какъв брой е скъп. Усеща се благосклонността и любовта сред двата народа. Има доста смесени бракове. Всеки ден срещам хора, които са над 40-годишна възраст, само че са живяли в Куба, обичат я и я посещават.
Има контракт сред министерствата на образованието на 2022 година и има съглашения сред обособени университети. Имаме доста благоприятни условия за развиване.
През тези няколко месеца съумях да посетя Пловдив, Силистра - в този град видях опция за съдействие в земеделието и промишлеността. Бях на джазовия фестивал в Боровец и разбрах, че може да има продан в областта на културата.
Където отида, диря метод за задълбочаване на връзките сред двете страни.
- С Вашето изявление излиза първият ни брой за годината. Какво ще пожелаете на читателите на ДУМА?
- На всички читатели на ДУМА и на всички българи, като кубинци пожелаваме доста здраве. Това пожелаваме на всички хора, които ценим. Това пожелаваме и на себе си.
Пожелаваме и доста триумфи, само че не повърхностни, а такива, които са резултат от работа, на задачите, които са си сложили. И триумфи в персонално отношение.
Пожелаваме доста разцвет на двата народа. Ще работим да имаме една нова година с доста планове, защитавайки ползите на двете страни.
Пожелаваме повече кубински артикули да идват в България и повече български туристи да посетят Куба и да опознаят по-добре нашето общество.
Бих желала да прибавя и думите на президента Мигел Диас-Канел: " Трябва да създадем по този начин, че преходът сред 2023 и 2024 година да е преход на вяра, на реализиране на проекти, на консолидиране на плановете, стартирани или задълбочени през 2023 година и 2024 година би трябвало да бъде година, в която популацията да живее по-добре ".
- Честита годишнина от триумфа на революцията! Продължават ли младите да съблюдават завета на Фидел Кастро 65 година по-късно?
- 1 януари 1959 година се трансформира в народен празник на Куба. Страната ни най-сетне става самостоятелна след стогодишна война, почнала през 1861 година Културата и патриотизмът придават националния ни образ. Честваме този ден, обхванати от същия оптимизъм на Фидел, с цел да развиваме още повече нашата страна. Да подобряваме социалистическата система.
Много е значим въпросът за младите и заветът на Фидел, водачът на революцията. Разбира се, той не е единственият, само че историята е засвидетелствала ролята му. Ако не бе подсилен от народа, революцията нямаше да успее. Примерът на водача ни е доста значим. Ако би трябвало да обобщим какъв е заветът му, то това е неговият образец. Представата му за обществена правдивост, всички хора са равни, имат идентични права, няма дискриминация и всички имат достъп до обучение, опазване на здравето.
Фидел не искаше и беше безапелационен, че не желае монументи, нито улици и паркове, кръстени на него, тъй като основното за него беше работата, концепциите, продължаването на делото на революцията. И до през днешния ден, за нас, кубинците, Кастро е жив. В най-трудните моменти на революцията, той бе пръв да се бие. В най-сложните стопански времена, при разпадането на социалистическия блок в Европа през 90-те години на предишния век. Търговията ни се срина - 85% беше със Съвет за икономическа взаимопомощ, а Съединени американски щати прибавиха още ограничавания през 1992 година Законът " Торичели " целеше Куба да бъде следващата социалистическа страна, която да спре да съществува.
В оня миг стопанската система ни удари дъното. Останахме без горива, без импорт на артикули, без ток. Ден след ден Фидел говореше по малкия екран, обясняваше обстановката на хората, показваше данни и посочваше какво би могло да ни се случи. Предупреждаваше, че ситуацията ще бъде по-лошо, в сравнение с е сега. Дори тогава народът не съобщи революцията. Тя устоя с помощта на него.
Успяхме с стопански ограничения да излезем от сложния миг, полагайки доста труд. Какъв е заветът? Да се работи, да пазиме революцията, тя е на всички, всеки способства с гения си, усърдието си, а не с парите си.
- През 2023 година президентът Мигел Диас-Канел се срещна с доста международни водачи, участва на разнообразни интернационалните срещи на върха и сподели, че Куба има място на международната политическа сцена. Въпреки това западните медии не престават да тиражират вести за неприятния метод на живот и хората, които всекиднебво напущат страната...
- Куба е жертва на ембаргото и на блокадата на Съединени американски щати. Блокадата е освен политическа и икономическа, не е единствено двустранна, тъй като не визира единствено Вашингтон и Хавана, а и връзките й с трети страни.
Това е система от закони и политики за да накарат народът да се съобщи от апетит и компликации. Освен упоменатият закон " Торичели ", през 1996 година бе въведен законът " Хелмс-Бърто " и серия от ограничения, които най-силно се усетиха по време на КОВИД-пандемията. Отделно, при ръководството на президента Доналд Тръмп бяха въведени още 200 ограничения. Преследваха се кораби с горива, ориентирани за Куба, постановяваха се санкции на фирмите производители. По време на пандемията Щатите отхвърлиха продажбата на О2, нужен за лекуване на болните.
Докато целият свят призоваваше за взаимност, Вашингтон добави още ограничения към блокадата. Включиха ни в листата с държавите-терористи. Без никакво доказателство. А в действителност ние сме жертва на този американски терористичен акт. Бидейки част от листата, банките отхвърлят транзакции. Това е подред удар по финансите. Започнаха и осведомителна акции с неистини в медиите и обществените мрежи. Агитират, че държавното управление се е провалило. Истината е, че поради блокадата, нанесените вреди на страната за последните 60 година възлизат на съвсем 160 милиарда $.
Икономическата обстановка е комплицирана, това е правилно. Но макар компликациите, успяхме да създадем 5 ваксини против КОВИД и да имунизираме цялото население от 2-годишна възраст. Всичко гратис. Но това коства много на страната.
Миграцията е обвързвана с стопанската система. Но това е интернационален въпрос. Във всички райони хора отиват от една страна в друга. Дори в Европа. Но тематиката не се политизира. Защо се прави в тази ситуация с Куба? Да, някои имигрират, само че милиони остават в страната и работят.
Търсим нови сътрудници, които не се интересуват от блокадата. Искаме да развиваме вложения, положили сме началото на нови връзки и през 2024 година продължаваме.
Миналата година Куба беше избрана отново с огромна поддръжка да бъде част от Съвета по човешки права в Организация на обединените нации (2024-2026 г.) и също бе определена с огромно болшинство да стане част от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО.
Страната се открои на разнообразни интернационалните срещи на върха като Г-77, КОП28, БРИКС и други Годината беше сполучлива и във връзка с връзките с Европейски Съюз.
- В България сте от април 2023 година Успяхте ли да свикнете с нашия метод на живот?
- Мандатът ми стартира през април. Стремя се към задълбочаване на съдействието на България и Куба, само че знам, че ме чака още доста работа. Работя с всички браншове и за 2024 година имам доста проекти и хрумвания по какъв начин да съставлявам страната си, да развъртвам целите ни и да намеря допирните точки. Важна е историческата връзка, която страните ни подържат към този момент няколко десетилетия.
Акредитирана съм още и в Северна Македония и Албания.
- Наскоро излезе информация, че още веднъж ще бъдат обновени студентските обмени?
- Искаме да засилим обмените във всички области. С България имаме връзки от 60-те години на предишния век, когато се е правил двустранен продан на студенти, специалисти. До през днешния ден този продан демонстрира какъв брой е скъп. Усеща се благосклонността и любовта сред двата народа. Има доста смесени бракове. Всеки ден срещам хора, които са над 40-годишна възраст, само че са живяли в Куба, обичат я и я посещават.
Има контракт сред министерствата на образованието на 2022 година и има съглашения сред обособени университети. Имаме доста благоприятни условия за развиване.
През тези няколко месеца съумях да посетя Пловдив, Силистра - в този град видях опция за съдействие в земеделието и промишлеността. Бях на джазовия фестивал в Боровец и разбрах, че може да има продан в областта на културата.
Където отида, диря метод за задълбочаване на връзките сред двете страни.
- С Вашето изявление излиза първият ни брой за годината. Какво ще пожелаете на читателите на ДУМА?
- На всички читатели на ДУМА и на всички българи, като кубинци пожелаваме доста здраве. Това пожелаваме на всички хора, които ценим. Това пожелаваме и на себе си.
Пожелаваме и доста триумфи, само че не повърхностни, а такива, които са резултат от работа, на задачите, които са си сложили. И триумфи в персонално отношение.
Пожелаваме доста разцвет на двата народа. Ще работим да имаме една нова година с доста планове, защитавайки ползите на двете страни.
Пожелаваме повече кубински артикули да идват в България и повече български туристи да посетят Куба и да опознаят по-добре нашето общество.
Бих желала да прибавя и думите на президента Мигел Диас-Канел: " Трябва да създадем по този начин, че преходът сред 2023 и 2024 година да е преход на вяра, на реализиране на проекти, на консолидиране на плановете, стартирани или задълбочени през 2023 година и 2024 година би трябвало да бъде година, в която популацията да живее по-добре ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ