Държавната политика задушава творческите индустрии
Музикаутор изяснява, че съразмерен и сполучлив модел за развиване на културата може да се реализира единствено с сложна промяна
Музикаутор разпрати инфографика за проблемите на креативните промишлености на работната група, образувана от Министерство на културата (МК) във връзка правенето на Националната тактика за развиване на културата.
Инфографиката отразява средата и резултатите при реализирането на авторски права в България, както и какво изисква основаването на един сполучлив модел на развиване на културата.
В нея се цитират голям брой данни и оценки от интернационалните организации, които демонстрират, че отбраната на интелектуалната благосъстоятелност у нас е на доста ниско равнище. Като резултат от това във фондовете, стимулиращи културата, какъвто е Национален фонд „ Култура “, постъпват по-малко средства. Става ясно, че МК разчита само на държавната дотация за финансиране на фонда, като остава безусловно безразлично към останалите 14 инструмента, планувани в закона.
Показателно за отношението на страната към културата е ръководството на Фонд „ 13 века България “. Отчетът на фонда за 2016 година показва доходи в размер на 380 000 лева (основно от държавна субсидия), а разноските са два пъти повече – 785 000 лева, от които 368 000 лева за заплати и осигуровки и едвам 210 000 за дарения за просвета и поправки на парцели, в това число монументи на културата.
От документа, направен от Музикаутор, излиза наяве още, че креативните промишлености се усещат задушени, защото посредством политиката си страната не съумява да противодейства на сивия бизнес и на пиратството. От това страдат най-много създателите и артистите.
Музикаутор изяснява, че страната би трябвало да обърне парадигмата, като сложи фокуса към тези, чиито труд, експертиза, сила и взаимоотношение биха генерирали първокласен и конвертируем артикул. Това значи:
Ясни законови процедури;
Осигуряване на човешки, административен и софтуерен запас за застраховане контрола за спазването на интелектуалните права;
Активна предварителна защита против нарушенията;
Активна битка против пиратството и сивия бизнес;
Увеличаване на плановото финансиране от страна на страната и общините;
Разработването на всички вероятни форми за финансиране, като не се разчита единствено на държавната субсидия;
Популяризиране в обществото приноса и ролята на креативните и културните промишлености за икономиката;
Взаимодействие с всички заинтригувани интернационалните сътрудници в посока отчитане на данни, относителен разбор, адаптиране на сполучливи практики.
Пред работната група Музикаутор изрази вярата си, че материалът ще бъде взет поради при полемиките за правене на тактиката.
Заедно с това Музикаутор изпрати документа и до всички народни представители в 44-тото Народно заседание. Организацията на композитори и създатели има вяра, че съществува политическа воля за справяне с тези проблеми, като властимащите ще осъзнаят, че отбраната на интелектуалната благосъстоятелност е основна за стопанската система, обществото и културата на България.
Музикаутор разпрати инфографика за проблемите на креативните промишлености на работната група, образувана от Министерство на културата (МК) във връзка правенето на Националната тактика за развиване на културата.
Инфографиката отразява средата и резултатите при реализирането на авторски права в България, както и какво изисква основаването на един сполучлив модел на развиване на културата.
В нея се цитират голям брой данни и оценки от интернационалните организации, които демонстрират, че отбраната на интелектуалната благосъстоятелност у нас е на доста ниско равнище. Като резултат от това във фондовете, стимулиращи културата, какъвто е Национален фонд „ Култура “, постъпват по-малко средства. Става ясно, че МК разчита само на държавната дотация за финансиране на фонда, като остава безусловно безразлично към останалите 14 инструмента, планувани в закона.
Показателно за отношението на страната към културата е ръководството на Фонд „ 13 века България “. Отчетът на фонда за 2016 година показва доходи в размер на 380 000 лева (основно от държавна субсидия), а разноските са два пъти повече – 785 000 лева, от които 368 000 лева за заплати и осигуровки и едвам 210 000 за дарения за просвета и поправки на парцели, в това число монументи на културата.
От документа, направен от Музикаутор, излиза наяве още, че креативните промишлености се усещат задушени, защото посредством политиката си страната не съумява да противодейства на сивия бизнес и на пиратството. От това страдат най-много създателите и артистите.
Музикаутор изяснява, че страната би трябвало да обърне парадигмата, като сложи фокуса към тези, чиито труд, експертиза, сила и взаимоотношение биха генерирали първокласен и конвертируем артикул. Това значи:
Ясни законови процедури;
Осигуряване на човешки, административен и софтуерен запас за застраховане контрола за спазването на интелектуалните права;
Активна предварителна защита против нарушенията;
Активна битка против пиратството и сивия бизнес;
Увеличаване на плановото финансиране от страна на страната и общините;
Разработването на всички вероятни форми за финансиране, като не се разчита единствено на държавната субсидия;
Популяризиране в обществото приноса и ролята на креативните и културните промишлености за икономиката;
Взаимодействие с всички заинтригувани интернационалните сътрудници в посока отчитане на данни, относителен разбор, адаптиране на сполучливи практики.
Пред работната група Музикаутор изрази вярата си, че материалът ще бъде взет поради при полемиките за правене на тактиката.
Заедно с това Музикаутор изпрати документа и до всички народни представители в 44-тото Народно заседание. Организацията на композитори и създатели има вяра, че съществува политическа воля за справяне с тези проблеми, като властимащите ще осъзнаят, че отбраната на интелектуалната благосъстоятелност е основна за стопанската система, обществото и културата на България.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ